Решение № 410 от 28.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Бургас, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501073 по описа за 2021 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на С.И.Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул. *** № **, чрез пълномощник адвокат Петко Христов Кънев със съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх Евтимий“№ 23а,ет.1,офис 2, против Решение № 260093/23.12.2020г. по гр.д.№ 424/2020г. на РС-Несебър, с което е отхвърлен предявения от ищцатавъззивница иск срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ “ ЕАД, за осъждане на същото дружество да й заплати сумата от 1812,52 лева, представляваща недължимо платена допълнително начислена ел.енергия за периода от

13.11.2019г. до

11.02.2020г. по фактура

№

8237460854/07.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска/ в случая от допуснато изменение на иска/ до окончателното й изплащане; присъдени са разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че ответното дружество притежава правно основание да изготвя коригираща сметка съгласно ПИКЕЕ, в която насока развива подробни правни доводи.Изложени са правни доводи относно 1 доказателствената сила на констативния протокол от проверката, като в тази връзка се цитират решения на ВКС. Въззивникът твърди и непредставяне на протокол за монтаж на електромера, за да се установи, че монтираното СТИ е с нулеви показатели на нощна и дневна тарифа; липсвали доказателства за това какво количество ел. енергия е преминало през СТИ, в каквато връзка се сочат конкретни съдебни решения на съдилища в РБ.

Твърди се, че коригирането на сметки можело да се извърши само при доказване виновно поведение на клиента на основание договорна отговорност по чл.82 ЗЗД, каквото доказване в случая не било проведено.В тази насока се изтъкват обстоятелства и доводи от установената по делото фактическа обстановка.Намира, че ответното дружество е начислило процесната коригираща сума по своя усмотрение, тъй като не ставало ясно дали действително е доставено количеството ел. енергия, чието заплащане е извършено от ищцата без основание; установено ли е софтуерно въздействие върху електромера ;моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени първоинстанционното решение и се уважи предявения иск.

Постъпил е писмен отговор от ответника-въззиваем, в който се заявяват подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, сочи се съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК; моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника предвид ниската степен на сложност на делото; заявява искане за присъждане на разноските, като представя списък на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът констатира следното:

Производството пред НРС е образувано по повод предявен от С.И.Б. срещу "Електроразпределение Юг" АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата от 1812,52, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр.Несебър.

2

Фактическите твърдения, на които е основан иска са както следва: ищецът е потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Несебър.

Узнал за извършено преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения му обект на потребление, като на това основание дружеството-ответник претендира исковата сума. Ищецът оспорва дължимостта на сумата с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на дружеството, както и липса на реално потребяване на количествата, предмет на преизчислението. Твърди, че е изправен по задължението си за плащане на ежемесечните сметки за потребена ел. енергия, като оспорва законосъобразността на процедурата по констатиране на допълнителните количества, в т. ч. всички действия по констатиране на неправомерното въздействие върху СТИ,които констатации били извършени едностранно, в негово отсъствие.Твърди се, че приложеният към писмото констативен протокол № 608012 от 11.02.2020г. не представлявал протокол по смисъла на чл.80 от ЗЕ, тъй като не бил изготвен съгласно правилата, предвидени в чл.49 от ПИКЕЕ. Отделно от това се твърди, че издадената фактура сама по себе си не представлява основание за плащане, тъй като има единствено формална, но не и материално-доказателствена сила. Сочи се също, че липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за дружеството и тези вреди да са в пряка причинна връзка с виновното поведение на потребителя. Сочи се, че електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на „Елекроразпределение Юг“ ЕАД нямал физически достъп до тях. Твърди се, че дори и да са били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Сочи се, че неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електрорзпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя – ищец, чрез извършване на корекция на сметката за изминал период. Твърди се, че липсват доказателства остойностената електроенергия, посочена в писмото, да е била реално доставена през посочения период и потребена от ищеца.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия, вследствие на установено наличие на неправомерно въздействие върху измервателната схема на 3

СТИ.Сочи се, че на 11.02.2020г., служители на ответното дружество извършили проверка на електромер № 013135653, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищцата. В съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, служителите на ЕР ЮГ ЕАД демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 603336, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер монтирали нов в съответствие с чл.49, ал.7 от ПИКЕЕ, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2%.

За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 608012 от 11.02.2020г. Твърди се, че констативният протокол бил съставен в присъствието на свидетел, който не бил служител на ответното дружество и бил подписан от участвалите в проверката. Сочи се, че процесният електромер впоследствие бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било следното: „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Предният панел е пробит (отвор с диаметър около 10 мм). Има изменение на електрическата схема – с проводник са закъсени изводите на куплунг Х2 от предната страна на платката. Изменени са техническите и метрологичните характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото“. Твърди се, че вследствие на описаната манипулация електромерът измервал с отклонение, извън границите на допустимото, а именно – 67,93%. За извършената проверка от БИМ бил изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 123 от 13.04.2020г. Предвид гореизложеното „Електроразпределение Юг “ ЕАД извършили преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ. В резултат на това начислили допълнително количество електрическа енергия на клиента ищцата Б. в размер на 9187 кWh, като дължимата сума, изчислена по определените за периода цени от КЕВР, била 1812,52 лева с ДДС за периода от 90 дни, начиная от 13.11.2019г. д о 11.02.2020г – датата на извършената последваща техническа проверка. За допълнително начислената сума 4

„Електроразпределение Юг“ издали фактура № 8237460854 от 07.05.2020г., изпратена с писмо изх.№ 8610424 от 07.05.2020г. с известие за доставяне, получено от клиента. Ответната страна счита, че нямат задължение да доказват виновно поведение от страна на ищеца. В заключение сочат, че претендираната сума е основателно начислена и дължима от ищцата, поради което молят съда да отхвърли предявения иск.

В хода на съдебното производство ищеца Б. е предприела изменение на иска, който от отрицателен установителен такъв е изменен на осъдителен с правно основание чл. 55 ЗЗД/вж. молба от 18.09.2020г. пред НРС/. Иска се НРС да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца Б. сумата в размер на 1812,52 лева съгласно фактура № 8237460854 от 07.05.2020г. за отчетен период от 13.11.2019г. до 11.02.2020г., представляваща недължимо платена допълнително начислена ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /в случая от допуснатото изменение на иска/ до окончателното изплащане на сумата. Представя писмени доказателства за заплатената ел.енергия.

Препис от молбата на ищеца Б. за изменение на иска не е връчван за запознаване и становище на ответната страна.

Районният съд е намерил за допустимо предприетото от ищцата изменение на иска от отрицателен установителен по чл.124,ал.1 ГПК в осъдителен иск по чл.55 ЗЗД,което е приел с постановено по делото определение от 24.09.2020г. и при преценка на събраните по делото доказателства,като е намерил за неоснователен иска по чл.55 ЗЗД, е отхвърлил същия иск.

Решението е постановено по недопустим иск, приет за разглеждане при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила.

Нарушена е разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК, според която ищецът може до първото съдебно заседание да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, или без да изменя основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да измени сам размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен, или обратно.

Правилото изключва едновременното изменение на основанието и петитума, което ще доведе до нов предмет на делото, различен от първоначално 5 заявения с исковата молба, т.е. до нов иск . В тази насока се съобразяват и разясненията на ТР № 4/ 14.03.2016г. на ВКС по т.д№ 4/ 2014г., ОСГК.

В хипотезата на преминаване от отрицателен установителен иск към осъдителен иск, изменението се отнася до основанието и до петитума.

Основание на ОУИ е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му, а петитума- че това право не същества, за разлика от осъдителния иск, при който основанието са факти, установяващи възникнало към ответника право, а искането е това право да бъде възстановено. Изменението на петитума е допустимо ако запазва същото основание, например при преминаване от положителен установителен иск към осъдителен иск, коментиран в мотивите на ТР № 1 / 2016г. Недопустимо е изменение на иска, което води до едновременна промяна на основанието и петитума по аргумент от чл.214 ГПК.

В конкретния случай преценката на първостепенния съд е неправилна, защото е допуснато едновременно изменение на основанието и на петитума на предявения иск, което представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо постановения съдебен акт. На това основание решението като недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по първоначално предявения отрицателен установителен иск.