Протокол № 292 от 21.02.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 292 гр. Варна, 18.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100502437 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:33 часа се явиха:

Въззивникът Д. Д. Л., редовно уведомен, се явява лично и с Д. Л., баща.

Въззиваемата страна АНТ. С. Н., редовно уведомена, се явява лично и с адв. А.Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно уведомени, не изпращат представител.

Д. Л.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 4059/16.11.2021г., с което е извършен доклад на подадените въззивни жалби и на депозираните срещу тях писмени отговори.

Д. Л.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Поддържам въззивната ни жалба, с изключение на същата, касаеща 2021г., тъй като решението по настоящото дело има действие занапред, а времето, за което сме искали да се произнесете за 2021г., отмина. Така че в тази част не поддържаме жалбата. В останалата част я поддържаме. Поддържам отговора, който сме депозирали на въззивната жалба на въззиваемата страна. Оспорваме тяхната жалба и техния отговор.

1

АДВ. Б.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Оспорваме жалбата, поддържам въззивната жалба и отговора съответно към въззивната жалба на насрещната страна.

Д. Л.: Поддържам искането за допускане до разпит на един свидетел, същият ще свидетелства за факти относно това, знае ли дали въззиваемата А.Н. е отказвала на Д.Л. срещи с детето извън режима, определен по привременните мерки и да му го даде Д. да бъде сам с детето, а не тримата заедно. На второ място, знае ли когато Д. е връщал детето на майката, то да е било разстроено, натоварено, намръщено, тъй като се твърди в цялото първоинстанционно производство, а и отговора на нашата въззивна жалба, че детето се чувства некомфортно при бащата и е разстроено когато бащата го връща при майката.

Третият факт, свидетелят ще свидетелства за това, знае ли как Д. се грижи за детето, когато е при него по привременните мерки, които се изпълняват и до настоящия момент. Последният факт, който ще установява свидетелят ни е дали знае когато Д. взема детето, дали всеки път родителите на Д. присъстват на тези срещи в събота и неделя в този период, от постановяване на привременните мерки до настоящия момент. Тези факти искаме да бъдат установени, с оглед твърдението на въззиваемата страна, че Д. неглижира детето и всяка събота и неделя, когато той взима детето, неговите родители гледат детето, а той се занимава с нещо друго. Всички тези факти рефлектират върху режима на лични отношения и неговите параметри, които вие следва да прецените доколко са правилни така, както са постановени от районния съд или да ги измените така, както сме поискали във въззивната жалба. Свидетелят ни се казва С. Д. Л..

Поддържаме и особеното искане, което сме поискали с отговора на въззивната жалба, а именно: да се произнесете по привременните мерки и тяхната промяна, тъй като първоинстанционният съд с определението си от 08.12.2020г. постанови привременни мерки за 2020г. За 2021г. не са определени такива. Оттегляме искането си за 2021г. Поддържаме искането си такива мерки да бъдат постановени за 2022г. така, както сме ги поискали за 2021г., а именно- летните месеци, както сме ги описали, Коледни и Новогодишни празници, като допълваме това искане за произнасяне за Великденските празници тази година и пролетната ваканция.

АДВ Б.: Поддържам искането си допускане до разпит на един свидетел, чрез показанията на който ще установим, че детето прекарва време с бащата извън постановените привременни мерки и извън режима, определен с решението на ВРС и не е отказано на бащата или на родителите на бащата детето да бъде вземано от тях в дните, в които са се разбирали с майката. Водим нашият свидетел, казва се Св. Н..

Д. Л.: С оглед твърденията на въззиваемата страна, че не е налице отказ на А.Н. да дава детето на родителите на Д., моля да бъде допуснат въпрос към свидетеля и от наша страна.

АДВ. Б.: Нямам възражения да се разпита свидетел на насрещната страна за сочените от него обстоятелства.

2

СЪДЪТ намира, че следва да бъде допуснат и един свидетел на въззивника, за установяване на сочените обстоятелства, а именно: как се осъществява режима на лични отношения между бащата и детето, лично ли е полагал грижи бащата за детето; осъществяват ли се виждания между бащата и детето и извън режима на лични отношения; как се чувства детето след срещите си с бащата и по време на тези срещи.

Предвид горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание един свидетел на въззивника за установяване на сочените факти.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят С. Д. Л. присъстваше в залата до настоящия момент, от започване на производството.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С. Д. Л. и сне самоличността му: род. на 18.04.1987г., български гражданин, неосъждан, брат на въззивника, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ С. Д. Л.:

Брат съм на въззивника. Желая да свидетелствам.

Обещавам да говоря истината.

Много пъти съм чувал от брат ми, че А. отказва да даде детето само́ на бащата Д., когато е извън режима на бащата, който е събота и неделя. Извън режима се виждат, но само когато са и тримата, т.е. когато и майката присъства. Това го зная от брат ми, който ми го е казвал. Чел съм и кореспонденция между тях. Дава го извън режима само ако са тримата.

Не зная детето да се е връщало намръщено при майката след среща с бащата, по – скоро детето се мръщи, че трябва да тръгва, защото като му кажем да се облича, започва да плаче, не иска да тръгва.

Не винаги присъствам на срещите, само понякога. Понеже ми е по- удобно да отида в събота или в неделя след четири, след като Димо вече се е наспал, отивам някъде между четири и шест, докато трябва да тръгва Димо, затова това време прекарвам с него.

През повечето време, когато брат ми вземе детето през режима, са само двамата.

Играят си или ако е хубаво времето излизат навън. Праща ми снимки от време на време, клипове, обажда ми се да ми го покаже какво правят, как е. Между дванадесет и тринадесет са се прибрали, защото детето се храни и има 30-40 минути игра, след това ляга да спи.

Понякога майка ми и баща ми са при него, но това не е нещо, което да е непрекъснато.

Общо взето брат ми си му приготвя яденето и си го храни.

Когато са в дома на бащата брат ми се старае да го учи на цветове, различни играчки, колички, кое как се казва. Разхожда го из стаите, като му казва да донесе нещо и върви след 3 него да види как ще се справи. Детето познава дома на баща си.

Детето знае някаква нова дума за вода, то може да сигнализира, ако е гладно, жадно или има някакви други нужди. Даже се научи от време на време да казва „баба“, „дядо“.

Още чичо не се е научил, но ще стигнем и до там, предполагам. Баща му също го учи на тези неща. Зная, че не всеки път родителите ни присъстват на срещите на бащата с детето, нито пък за целия уикенд. Това е по същата причина, поради което и аз не стоя по цял ден там- това си е времето на брат ми с детето.

Детето не може да състави изречение. Говори си на бебешки език, изключая на думите, които по- горе казах. Детето не може да обясни защо е разстроено когато тръгва, например.

Не съм присъствал на личните разговори между брат ми и А.. Чувал съм брат ми да разговаря с нея по телефона. Гледам да се отдръпна настрани, защото не е моя работа многомного. Не искам да им слушам разправиите. Но съм виждал това, което са си писали, че извън режима, когато брат ми я е питал може ли да вземе Димо, тя му пише „недей ми задавай въпроси, имаш си режим, не ме притеснявай“. Не зная за споразумение между тях, когато взима детето извън режима, да са тримата. Само веднъж съм ходил да взимаме Димо от дома на майката, беше миналата година. Влязох във входа, не съм влизал вътре.

Казах, че детето познава дома на бащата, защото след като му кажеш „отиди в кухнята да видиш баба какво прави“, то си тръгва за кухнята или отива в спалнята, защото баща му е отишъл да се преоблича. Детето си отива в стаята, където са го пратили.

Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Св. Д. Н. и сне самоличността : род. на 29.05.1950г., български гражданин, неосъждана, майка на въззиваемата страна, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ Св. Д. Н.:

Майка съм на А.. Желая да свидетелствам.

Обещавам да говоря истината.

Мога да кажа, че режимът, който е определен, се изпълнява съвсем надлежно, както е определен в решението. Д. взима детето от нас и го връща на адреса, на който живеем. Ние живеем с дъщеря ми и детето заедно.

Извън режима, определен от съда, Д. се обажда, когато пожелае. А. обикновено се съгласява и излизат тримата. Много рядко се е случвало тя да откаже, трябва да има някаква съществена причина. Само тримата излизат извън режима. Когато е в режим детето е само с баща си.

Когато детето беше по- малко, беше по- чувствително, затъжаваше се за майка си, това се чувстваше, но сега е различно, по- добре е, по- нормално. Детето се държи поспокойно. Освен това тези излизания тримата, които са за по 2-3 часа, зачестиха и смятам, че това спомага детето да е по- спокойно. Тоест, мога да кажа, че се връща спокойно от дома 4 на бащата. Мога да кажа и че когато е в режим само с баща си детето също се връща спокойно от дома на баща си.

Присъствам на предаването на детето от майката на бащата, не винаги. Бащата идва да вземе детето. Понякога съм виждала да идва и неговия дядо. Идва до вратата.

Не си спомням дали Д. е искал да излиза извън режима, само двамата с детето и майката да е отказала.

Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.

Д. Л.: Доверителят ми желае да връчи пред вас на А.Н. нотариално заверена декларация, с която декларира, че е съгласен два пъти в годината да не се изпълнява постановения от районния съд режим- втора и четвърта седмица от месеца, вторник и четвъртък следобедите от 17:00 до 19:00 часа, да има режим на личен контакт. Връчваме на въззиваемата страна тази декларация в уверение на твърдението, че ние не искаме отношенията между тях да се обтягат, защото е налице твърдение, че така постановения от районния съд режим- втора и четвърта седмица, всеки вторник и четвъртък от тези седмици, следобедите бащата да прекарва по три часа с детето и това щяло да доведе до ущърб на майката тя да не може да си организира пет дни повече време, за да излезе от града на почивка или на разходка с детето. Връчвам същата на въззиваемата страна.