Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 19.01.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 729/2023
Вид
Решение № 19
Подписан
19.01.2024
В сила
10.06.2024
Състав
Нина Русева Моллова Белчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4 и ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.19, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 2, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 55 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр.Несебър, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100729 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Н.

С. С., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН **********, и И. Д. К., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния им представител адв. П. Ч. от АК- Бургас, против Етажна собственост „Е.Р.“, с адрес: с. Р., ***, представлявана от председателя на УС на ЕС А.М.У.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда „Е.Р.“ с идентификатор № *** по КККР на с. Р., като Н.

С. и С. С. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес: с. Р., ***, вх. ......, с площ по документ 46.39 кв.м., 7.79 кв.м. ид. части от общите части на сградата, придобит по време на брака им, сключен на 21.11.1982 г., а И. К. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес: с. Р., ***, вх. Б, ет. 3, ап. Б26, с площ по документ 62.36 кв.м., 9.48 кв.м. ид. части от общите части на сградата.

Сочи се, че по отношение на процесната жилищна сграда, на 01.06.2023 г. било проведено първо учредително общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти на етажната собственост. На 08.06.2023 г. на информационното табло било поставено съобщение за изготвения протокол от общото събрание, подписан от председателя на управителния съвет и етажните собственици И.С. и А.М. като на ищците по електронен път били изпратени протокол от общото събрание на български и на руски език. Видно от протокола, в същия били изброени 51 етажни собственици, респективно самостоятелни обекти с посочен процент от идеалните им части от общите части на сградата, докато в кадастралната карта за процесната етажна собственост били нанесени 57 броя на самостоятелни обекти. В нотариалните актове на ищците и при справка по идентификаторите на останалите самостоятелни обекти в електронната кадастрална карта било видно, че не са били посочени съответните идеални части от общите части на сградата в процентно изражение, а в квадратни метри. Излага се, че сградата има два входа: А, в който били разположени 24 СОС, като общият сбор от идеалните части съгласно документите за собственост и кадастралната карта се равнявали на 187.31 кв.м., и Б, в който били разположени 33 1

СОС, като общият сбор на идеалните части бил 264.01 кв.м. Акцентира се, че в протокола бил посочен процент на идеалните части за всеки от обектите на присъствалите собственици, а не кв.м. идеални части съгласно нотариалните актове и отразеното в кадастралната карта. В тази връзка се оспорва кворумът за провеждане на събранието, като се твърди, че не е бил налице изискуемият кворум съгласно чл. 15 от ЗУЕС. Изтъква се, че процентите на идеалните части е следвало да бъдат определени в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС.

На следващо място ищците навеждат, че била нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС. Развиват съображения, че лицето И.П.С. гласувала като пълномощник на повече от трима собственици и/или ползватели. Оспорват наличието на пълномощни, респективно, че е налице надлежно учредена представителна власт на участвалите в събранието лица, посочени като пълномощници.

Наред с горното ищците оспорват взетите решения по т.4, т.8.4, т.9, т.10 и т.11 на проведеното общо събрание, като излагат доводи за незаконосъобразност на същите.

Сочат, че решението по т. 8.4, с което е прието всички собственици да заплащат такса в размер на 12 лв. за един кв.м. от площта на обекта, ведно с припадащите му се идеални части, от които 10 лв. да се превеждат по банкова сметка, открита за поддръжка и управление, открита на името на етажната собственост, а 2 лв. на кв.м. да се превеждат по специална банкова сметка, открита за фонд „Ремонт и обновяване“, противоречи на императивните разпоредби на чл. 48, ал. 3 и чл. 51 от ЗУЕС, както и на съдебната практика. Позовават се на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС като изтъкват, че решението е взето на база площта на обекта, ведно с припадащите му се идеални части, вместо съразмерно на притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата. Цитират разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 11, т. 5 от ЗУЕС. Сочат съдебна практика /решение № 313/07.04.2020 г. по гр.д. № 1332/2019 г. на ВКС, четвърто г.о./.

Относно взетото решение по т.9 се навежда, че преповтаря т.8.4 от дневния ред, поради което по нея не се било пристъпило към гласуване, и решение не било взето.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на решението по т.10 от дневния ред, съгласно което било прието финансовата година да стартира от 01.07 и да завършва на 30.06 на съответната година, като срокът за заплащане на дължимите такси да е до 01.07 на текущата година и плащането да се извършва по банков път по разкрита на името на етажната собственост банкова сметка, поради противоречие с разпоредбите на чл. 48, ал. 8 и чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. Заявява се, че посочените норми определят, че вноските за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ се набират ежемесечно. Ищците считат, че авансовото събиране на всички дължими вноски от етажните собственици в периода от 01.07 до 30.06 противоречи на морала и добрите нрави. Освен това в решението липсвали предмет и основание, поради неясно формулиране на периода на финансовата година. В тази връзка развиват доводи, че решението по т.11 от дневния ред, с което е прието при забава за заплащане на дължимата такса от собственик от 02.07 до 31.12 за текущата година да заплащат неустойка за забава 5% върху дължимата сума, а в случай, че не заплати до 01.06 на следващата година неустойката се определя на 10% върху дължимата сума, е незаконосъобразно. Сочи се, че решенията на общото събрание не са сделка, а многостранен акт във връзка с управлението на общите части, като не намират приложение правилата на ЗЗД. Навежда се, че общото събрание не притежава мандат за приемане на решение да санкционира с неустойка етажни собственици, които не са заплатили в срок таксата за управление и поддръжка, като се обръща внимание на разпоредбите на чл. 38 и чл. 55 от ЗУЕС. Акцентира се, че е налице разминаване в решението по т. 11 на български и руски език по отношение на датата 02.07, като на руски език била записана дата 02.07.2018 г., което се явявало злоупотреба с права.

Не на последно място ищците оспорват решението по т.4 от дневния ред, с което 2

Усков е бил избран за председател на управителния съвет от общото събрание, а не от заседанието на управителния съвет съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗУЕС.

Релевира се незаконосъобразност и на последващите решения, с които последния е посочен за лице, което има право да оперира с банковите сметки на ЕС, тъй като същите са приети във връзка с качеството му на председател на УС, каквото качество нямал.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети на общото събрание на етажната собственост. При условията на евентуалност се моли да се отменят решенията само по т.8.4, т.9, т.10 и т.11 /решение второ/ от протокола от общото събрание.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, чрез процесуалния им представител адв. Е. В., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави се изложение на фактическата обстановка. Оспорват се наведените в исковата молба възражения относно процедурата по свикване и провеждане на събранието. Сочи се, че на 23.05.2023 г. от А.У. на информационното табло в сградата била поставена покана до собствениците за провеждане на учредително общо събрание на 01.06.2023 г. с обявен дневен ред, видно от протокол за залепване на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.

Уточнява се реда на провеждане на събранието, установяване на кворума и начина на гласуване. Сочи се, че събранието е било проведено на български език, като бил назначен преводач от и на български и руски език. Протоколът бил изготвен в 7-дневен срок, за което било залепено съобщение на информационното табло на сградата на 08.06.2023 г. в присъствието на Усков и двама собственици. Последвала регистрационна процедура в община Несебър. Съгласно приетите решения се открили две банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр етажна собственост „Е.Р.“. Развиват се доводи за неоснователност на твърдението на ищците, че представените идеални части на общото събрание били формирани по неясен начин. Твърди се, че цитираните разпоредби на чл. 17, ал. 4 и ал. 7 от ЗУЕС са неприложими към настоящия случай.

Изтъква се, че видно от нотариалните актове идеалните части били описани в квадратни метри, но отговаряли изцяло и са напълно идентични с таблица за разпределяне на площите в сградата, предоставена от фирмата- строител. Наред с това се обръща внимание, че никой от присъстващите собственици на общото събрание не е възразил за начина на определяне и изчисляване на идеалните части. В тази насока се цитират нормите на чл. 7, ал. 2 и чл. 15 от ЗУЕС, като се навежда, че е бил налице изискуемия кворум от 67/100 идеални части. Излагат се съображения, че не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 14 от ЗУЕС. Сочи се, че в устен вид по телефон пред трима свидетели, били упълномощени собствениците И.С. и Сергей Комаров, което било отразено в протокола. За останалите собственици, които представлявали свои съседи били представени пълномощни. Навежда се, че неоснователно било твърдението, че процедурата за провеждане на общото събрание била опрочена изначално, само защото Слюсаренко гласувала като пълномощник на четирима собственика. Твърди се, че дори да се приеме, че последната е нямала право да гласува на основание чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС, кворумът за провеждане на събранието бил наличен.

На следващо място се развиват доводи по отношение на оспорваните решения.

Акцентира се, че решението по т. 8.4- доходна част- формиране на доходите в бюджета било прието с мнозинство 88,626 % от представените идеални части на общото събрание. Събранието единодушно се съгласило да се заплаща такса поддръжка в размер на 12 лв. за един кв.м. от площта на обекта, ведно с припадащите му се идеални части за всеки самостоятелен обект. Било уточнено, че 10 лв. на кв.м. ще бъдат превеждани за поддръжка и управление на общите части по банков път, а 2 лв. на кв.м. в специална банкова сметка открита за фонд „Ремонт и обновяване“. Счита се, че решението е законосъобразно, тъй като общото събрание действало в рамките на 3 своята компетентност и в изпълнение на чл. 11, т. 5 от ЗУЕС. По отношение на решението по т. 10 се обръща внимание, че е била допусната техническа грешка в протокола, като на собствениците било разяснено, че финансовата година започва на 01.07.2023 г. и приключва на 31.06.2024 г. След обсъждане било прието заплащането да се извърши наведнъж до 01.07. авансово. Поради факта, че повечето собственици не живеели поС.но в страната било прието решение да заплащат дължимите такси в срок до 01.07 за съответната финансова година, което се потвърждавало от изр. 2 по т. 10 от дневния ред. Излагат се съображения за законосъобразност на решението по т. 11- се същото било прието с мнозинство 87,878 %, било законно, тъй като ЗУЕС предоставил права на общото събрание да взима решения по други въпроси, свързани с управлението на общите части. Не на последно място се развиват доводи за неоснователност на искането за отмяна на решението по т. 4. Независимо от горното се заявява, че разминаването между текста на протокола на български и руски език се дължи на техническа грешка и единственият документ с правно значение е протоколът, изготвен на български език, подписан от председателя на общото събрание и протоколчика. С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: