Определение № 4537 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4537 гр. София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101250 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. М., чрез процесуалния представител адв. П. Б., срещу решение № 241/21.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 598/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване /в обжалваната по въззивен ред част/ на решение № 341/02.08.2024 г., постановено по гр. д. № 91/2024 г. на Ловешкия районен съд родителските права върху малолетното дете С. С. М., родено на 17.02.2023 г., са предоставени на майката Р. Р. Н., определено е местоживеенето на детето да бъде при нея в [населено място], ул. "Д-р Н. С." № ..., а на бащата С. С. М. е определен режим на лични контакти, както и е отхвърлено искането на бащата за издаване на разрешение заместващо съгласието на майката за издаване на задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето, както и разрешение, заместващо съгласието на майката, за осъществяване на неограничени задгранични пътувания на детето в страни членки на ЕС, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония и Великобритания, придружавано от баща си, за срок от пет години.

Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и, ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:

В исковата си молба ищцата Р. Р. Н. е изложила твърдения, че с ответника С. С. М. са живели на семейни начала, като от това им съжителство е родено детето С. С. М. на 17.02.2023 г. През месец ноември 2023 г. страните се разделили поради несходство в характерите им, като детето заживяло с майката и се наложило двамата да се преместят да живеят в [населено място] при родителите на ищцата, които оказали на същата материална, физическа и морална подкрепа във връзка с отглеждането на детето. Ищцата твърди, че след 1 раздялата на страните тя изцяло е поела грижите за отглеждането и възпитанието на малолетния им син, в т.ч. всички разходи свързани със задоволяване на ежедневните му нужди и потребности.

В срока по чл. 131 ГПК - ответникът по иска С. С. М. е депозирал писмен отговор. Твърди, че отношенията между страните постепенно се влошили и на 03.12.2023 г. ищцата, заедно с общото им дете С. С. М., се изнесла от жилището, което страните обитавали в [населено място], [улица], ет. ... /собственост на ответника/, и отишла да живее при родителите си в [населено място]. Твърди, че той участвал активно в отглеждането на детето още от самото му раждане /работата му позволявала да изпълнява трудовите си задължения от вкъщи и по този начин имал възможност да отделя време и внимание на детето си/, както и че между него и сина му била изградена силна емоционална връзка, поради което постановяването на ограничен режим на лични контакти би довел до нарушаване на така изградената връзка между тях, както и до отчуждаване на детето. Посочил е още, че при положение, че ищцата е съгласна, то и ответникът също би изразил положително становище във връзка с т.н.

"споделено родителство" или постановяване на споделено упражняване на родителските права. С отговора на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск, приет по надлежния ред и на основание чл. 211 ГПК за съвместно разглеждане, против ищцата по първоначалния иск с правно основание чл. 127а СК.

В хода на първоинстанционното производство с определение № 164 от 16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 91/2024 г. на Ловешкия районен съд са определени и привременни мерки по отношение на детето С. М., като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката Р. Н., определен е режим на лични отношения с бащата С. М. и детето, подробно описан в определението и е присъдена месечна издръжка в размер на 400 лв., която да се заплаща от бащата на мололетното дете, чрез майката, като законен представител.

Въззивният съд е намерил, че от съвместното съжителство на страните на съпружески начала на 17.02.2023 г. се е родил техният син С. М., който към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция е на 1 година и 8 месеца. Родителите преустановили съвместния си живот през месец декември 2023 г. /след 19.12.2023 г. раздялата им е трайна/ и майката напуснала жилището, което обитавали. След фактическата раздяла на родителите на детето, същите заживеели в различни населени места - майката с детето се установили при нейните родителите в [населено място], а бащата останал да живее в жилището си в [населено място]. Съдът е констатирал, че детето се отглежда от майката, подпомагана в грижите от своите родители, а бащата държи и се стреми да поддържа контакт с детето, но често при срещите по този повод с майката, помежду им възниквали конфликти, в които майката обвинявала бащата в липса на загриженост и отговорно отношение към грижите за детето, а бащата в укриване на информация за детето и системно ограничаване на контактите му с него. Съдът е посочил, че родителите все още не могат да преодолеят личния конфликт помежду си и поради това липсвало разбирателство относно въпросите за упражняване на родителските права.

При разрешаване на спора между страните относно упражняването на родителските права, 2 въззивният съд е съобразил, че към момента и двамата родители проявяват очакваната и изисквана отговорност към ангажиментите си за създаденото от тях дете. Констатирал е, че и двамата са обезпечили, както материалните условия - жилище, вещи, доход, така и емоционалната подкрепа на детето им. Също така, че и двамата родители желаят и са категорични, че искат да общуват с детето си и да изградят една стабилна и доверителна връзка помежду им. Въззивният съд е посочил, че възрастта на детето също има значение.

Когато детето е невръстно, а такъв е малолетният С. М., то има по-голяма нужда от ежедневни майчини грижи и ласки. Посочил е още, че макар докато са живеели в едно общо домакинство, страните да са се грижили заедно за детето им, след раздялата този ангажимент е поет изцяло от майката. Майката се е справила с предизвикателството да организира нов живот с детето на друго място, като подпомагана от своите родители, е успяла да му осигури стабилен и спокоен дом. Към настоящия момент именно майката е родителят, с когото детето е свикнало и тя е тази, която създава ежедневния му режим и навици, като според съда до момента същата успешно се справя с тези си отговорности.

Счел е, че в случая една промяна на базовия родител би била съществена и неподходяща за все още неукрепналото дете. С оглед горното въззивният съд е обосновал извод, че висшият /най-добрият интерес/ на детето С. М. налага да се възложи упражняването на родителските права на неговата майка Р. Н., съответно при нея да бъде и местоживеенето на детето.

По отношение на предлагания от бащата режим на т.н. "споделено родителство" въззивният съд е изложил мотиви, че същият в случая е неприложим с оглед влошените отношения между страните. Изложени са съображения, че съвместното упражняване на родителските права е невъзможно при създадената и поддържана от родителите конфликтна среда на неразбирателство и противопоставяне. В допълнение въззивният съд е посочил, че този начин на упражняване на родителските права е неподходящ и с оглед географската отдалеченост на населените места, където живеят родителите, което не би позволило да вземат адекватни и бързи решения при нужда. Посочил е, че не е удачен и с оглед предполагаемото интензивно пътуване на детето между двете населени места.

Според мотивите към решението, обстоятелството, че се касае за момченце на крехка възраст /от почти две години/ прави неподходящ прадлагания от бащата "разширен режим" на отглеждане на детето за по седмица при всеки от родителите. Съдът е посочил, че непрекъснатата смяна на жилище, неминуемо ще доведе до разстройване, както на физиологичния му режим, а в момента е периодът на създаване на основни навици в тази насока, така и на необходимост след всяко завръщане и установяване, детето да се адаптира към новата среда, към новите хора и обстановка. Отбелязал е, че в този етап от живота му детето има нужда от сигурност, установеност и предвидимост. Посочил е, че всяко съществено разместване, каквото е смяната на жилището и то в такива кратки интервали от време, ще го стресира и неминуемо ще доведе до нарушаване на развитието му. След като родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, желае да присъства активно в живота на детето, следва да предвиди варианти и при възможност да реорганизира ежедневието си, така че да се адаптира към нуждите на детето.

При определяне на конкретния режим на личните отношения на детето с бащата, въззивният 3 съд е взел предвид родителския капацитет и желанието на бащата, декларирано и пред въззивната инстанция, да се грижи за детето си. В тази връзка съдът е посочил, че невъзможността бащата да е ежедневно с детето може да бъде компенсирана с времето през почивните дни, когато се осъществяват личните му отношения. За да се осигури поинтензивно общуване съдебният състав е намирал, че е допустимо след навършване на 2годишна възраст личните контакти да се провеждат с приспиване на детето при бащата.

Освен изразеното от бащата желание съдът е отчел, че същият е осигурил и добри условия за отглеждането на детето в неговия дом. В допълнение съдът е отбелязал, че детето С. вече имал и известна самостоятелност, бил захранен с основни храни, поради което не би било представлявало проблем да преспива при бащата. Въззивният съд е отбелязал, че това разширение на личните отношения следва да е гарантирано с отговорно отношение на всеки от родителите да осведомява другия за актуалното здравословно състояние на детето, да преценяват заедно ползите/вредите от пътуване в случаите, когато е болно и да са гъвкави при търсене и вземане на решения, подчинени единствено и само на най-добрия интерес за детето. Намерил е, че няма нужда да постановява правила на упражняване на личните отношения в конкретните хипотези – на болно, здраво и т.н. дете, наемане на къщи, хотелски стаи и т.н. Преценката в тези случаи следва и е задължение само и единствено на родителите и е критерий за отговорното им отношение към ролята им в живота на детето.

С оглед на изложеното, въззивният съд е направил извод, че следва да се измени определеният от районния съд режим на лични отношения, като се постанови след навършване на 2-годишна възраст да се осъществяват с приспиване при бащата или да бъде, както следва: всяка нечетна седмица от месеца – първа, трета и пета /ако в месеца има пета/ от 16 часа в петък до 16 часа в неделя, с приспиване при бащата, като последният има задължение да взема и връща детето от и на настоящия адрес на майката в [населено място], ул. "Д-р Н. С." № 2. В тази връзка съдът е счел, че следва да се отмени ограничението от 2 години и 6 месеца, постановено от Ловешкия районен съд и режимът да има действие от навършване на 2-годишна възраст на детето. Посочил е, че до този момент /навършване на 2-годишна възраст на детето/ остава режимът, регламентиран от Ловешкия районен съд, а именно - всяка нечетна седмица от месеца - първа, трета и пета /ако в месеца има пета/ без преспиване – от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя в зимните месеци от 01 ноември до 28/29 февруари, а считано от 01-ви март до 31-ви октомври до 18:00 часа, като бащата С. С. М. взема и връща детето от настоящия адрес на майката в [населено място], ул. "Д-р Н. С." № .... По общо съгласие на родителите, бащата може да посещава и взима детето и извън посочените дни.

Въззивният съд е приел, че следва да се измени и регламентацията на личните контакти за Коледни, Новогодишни и Великденски празници, която да важи след навършване на 2годишна възраст на детето, вместо след навършване на 3-годишна възраст на детето, както е постановил първостепенния съд. Съдът е посочил, че до навършване на 2-годишна възраст на детето важи общият режим на лични контакти в този период.