Решение № 9889 от 24.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9889 гр. София, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110170894 по описа за 2022 година

Предявен е от Г. Ю. А. срещу „Мъни плюс мениджмънт“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза, уговорена в чл. 12, ал. 4 от Договор за потребителски кредит № ********/11.10.2022г. е нищожна като противоречаща на закона, добрите нрави, нарушаване принципа на справедливост, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Предявени са насрещни осъдителни искове от „Мъни плюс мениджмънт“ АД срещу Г. Ю. А. с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1200 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за заем с код № ******** от 11.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на насрещния иск – 20.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението, и 104 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 28.02.2023г.

Ищецът твърди, че на 11.10.2022г. е сключил договор за паричен заем № ******** с „Мъни плюс мениджмънт“ АД, като бил отпуснат заем в размер на 613,55 евро или левовата равностойност в размер на 1200 лева, брой погасителни вноски – 20, двуседмични, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен, ГПР бил определен в размер на 43,70 %, а ГЛП – 40,05 %. В чл. 12 от договора било посочено, че в срок до 7 дни договорът следва да бъде обезпечен с гарант – трето физическо лице, което да отговаря на множество изисквания, като при непредставянето му в срок заемателят дължи неустойка в размер на 636 лева, която се заплаща разсрочено и която била начислена още при сключване на договора. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като 1 не била спазена предвидената форма. Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. На следващо място, твърди, че посоченият в договора размер на ГПР е грешен, като действителният е в пъти по-висок от посочения и нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в договора не била посочена каква е договорната лихва, която следвало да плати. Твърди, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, отговарящ на изискванията, поради което договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Поддържа, че с клаузата за неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение[1]недадено обезпечение, от което, обаче, не произтичали вреди. Счита, че подобно кумулиране на неустойка с лихва за забава било недопустимо. Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП. Поддържа, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл.

22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Поддържа, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че целият договор за потребителски кредит е нищожен, евентуално негови клаузи, а именно неустоечна клауза.

Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че процесните задължения са уговорени законосъобразно и са изложени подробни съображения в защита на тази теза. Счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК като счита, че условието по чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК е приложимо при променливи лихвени проценти, а в процесния случай е предвидено и се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Сочи още, че в разглежданият казус размера на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение били посочени реда и начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти по изчисляването му. Поддържа, че в случай, че съдът приеме, че договорната клауза за неустойка е неравноправна поради противоречието й с добрите нрави, то нищожността на клаузата не водела до недействителност на целия договор за кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК се дължала чистата стойност на кредита. Сочи, че клаузата имала относително самостоятелен характер по отношение на целия договор, поради което и без нея договорът би имал правно действие. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът ведно с отговора на исковата молба и в срока по чл. 211 от ГПК представя насрещна искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да 2 осъди ответника по насрещния иск Г. Ю. А. да заплати на кредитора „Мъни плюс мениджмънт“ АД като правоприемник на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД сума в размер на 1304 лева, от които: 1200 лева, дължима главница по договор за заем с код № ******** от 11.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на насрещния иск – 20.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 104 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 28.02.2023г. Изложени са съображения, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ******** от 11.10.2022г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 1200 лева. Сочи, че заемните средства били предоставени на потребителя съобразно посочените в договора условия- за срок от 20 седмици, ГПР в размер на 43,70 % и ГЛП – 40,05 %. Крайният падеж за погасяване на задълженията бил 28.02.2023г. Поддържа, че заемателят не изпълнил задълженията си по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 2 от договора, както и че падежът, размерите и съдържанието на дължимите погасителни вноски се уреждали съгласно погасителен план по чл. 12, ал. 6 от договора. Искането към съда е да уважи предявените осъдителни искове.

Ответникът по насрещния иск- Г. Ю. А., не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения установителен иск в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, а в тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.

По предявените насрещни искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница и възнаградителна лихва.

В доказателствена тежест на ответника и при установяване на гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.

В конкретния случай с определението от 05.09.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 29.01.2024г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 11.10.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем № ********/11.10.2022г., по силата на който е предоставен заем в размер на 1200 лева.

Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелство се установяват и от приетия като доказателство препис от

Индивидуален договор за заем код:********/11.10.2022г., както и от представената разписка за получени суми в брой от 3

11.10.2022г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора заемодателят се задължава да предостави заем на заемателя в размер на 613,55 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото към лева. Заемодателят предоставя заемната сума в брой или по банкова сметка, посочена от Г. Ю. А.. В чл. 3 е договорен срок на заема от 20 седмици при 10 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 66,67 евро. Общият размер на плащанията е 666,72 евро при лихвен процент от 40,05 % и ГПР на заема от 43,70 %.

Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на неустоечната клауза съдът намира следното.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл.

23 ЗЗД в срок от седем дни след сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Съгласно чл. 12, ал. 3 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договорят, че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; навършена възраст- 18 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора- 600 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. В чл. 12, ал. 4 е договорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на заемателя, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на заемодателя и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл. 12, ал. 1 ще принуди заемодателя да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по договора на трето физическо или юридическо лице-изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията на заемателя по този договор, като включително извършва следните 4 фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда телефонни разговори със заемателя; посещава заемателя в неговия дом или друго договорено между страните място с цел събиране на суми и последващото им отчитане в офис на заемодателя или директно по банкова сметка на последния; извършва всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение на задълженията на заемателя по договора. Заемателят се съгласява, че заемодателят ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на договора /освен при приложение на чл.12, ал. 7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на заемателя на определения падеж директно в търговски обект на заемодателя или по негова банкова сметка. В случай че заемателят в определения срок не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1, същият дължи неустойка в размер на 325,18 евро /636 лева/. В чл. 12, ал. 5 е посочено, че страните се съгласяват, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори межда страните и отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.