Решение № 282 от 08.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Станислава Б. Бозева като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300600879 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 260012 от 02.03.2022 г. по НЧХД № 4752/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХVІІ н. с., подсъдимата Ж. К. Н. с ЕГН ********** е била призната за виновна в това, че за периода 06.03.2020 г.01.06.2020 г. в гр. Пловдив в условията на продължавано престъпление, чрез изпращане на телефонни съобщения е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. И. Г., ЕГН: **********, в негово присъствие, както следва:

- На 06.03.2020 г. в гр. П., чрез изпращане на телефонно съобщение /СМС/ на В. И. Г., ЕГН: **********, е казала: „И да затваряш, и да не затваряш, няма да станат твоите *** номерца“ и

- На 01.06.2020 г. в гр. П., чрез изпращане на телефонно съобщение /СМС/ на В. И. Г., ЕГН: **********, е казала: „**** и то от найдолнопробните“, поради което и на основание чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК й е било наложено наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

1

Със същата присъда подс. Н. е била призната за невинна да е извършила горните деяния чрез разпространение на обидата по друг начин и я е ОПРАВДАЛ на основание чл.304 от НПК за повдигнатото първоначално обвинение в тъжбата по чл.148 ал.1 т.2 от НК, за това, на 17.07.2020 г. в гр. П. публично да е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. И. Г., ЕГН: ********** – а именно да го е нарекла с думите „*** гнусна, ***, ще ти ***аз на теб номерата селски“.

Против така постановената Присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата Н. адв. З., с искане да бъде отменена като незаконосъобразна и неоснователна и постановяване на нова присъда, с която да бъде призната за невиновна и оправдана.

Против постановената Присъда е подадена и въззивна жалба от частния тъжител В. И. Г., чрез процесуалния му представител адв. Т., с която се твърди необсованост и противоречие с материалния и процесуалния закон на присъдата в оправдателната й част.

В разпоредително съдебно по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, като за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и изслушването на експертизи.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на частния тъжител Г. – адв. Т. моли въззивната жалба да бъде уважена, като счита, че са налице дотстатъчни по своя обем доказателства за отправяне на съставомерни закани и на 17.07.2020г.

Частният тъжител е съгласен със своя адвокат.

Защитникът на подсъдимата – адв. З. моли по подробно развити съображения, да се потвърди присъдата в оправдателната й част и дасе отмени в останалата, като подзащитната й бъде напълно призната за невинна.

Алтернативно се претендира приложението на чл. 9 ал.2 от НК или връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

Редовно призована, подсъдимата не се явява в съдебно заседание.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз 2 основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Без да променя изводите на районния съд, ОС Пловдив приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Ж. К. Н. е родена гражданка,неомъжена,неосъждана ЕГН **********. на

***г.П.,***,***

Подсъдимият В. Г. и Ж. Н. живели на семейни начала, като имали общо дете - К. В. Г..

В последствие двмата се разделили и Г. инициирал гражданско дело №13 236/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив във връзка с упражняването на родителските права спрямо детето им. Правата били дадени на майката – Ж. Н., а бащата В. Г. имал определели привременни мерки за лични контакти с детето си.

Преди предаване на детето от майката на бащата или след това, се осъществявали контакти между родителите по телефон под формата на съобщения, които често били придружени с отправяне на обидни думи от страна на майката Ж. Н. спрямо бащата на детето - В. Г..

Така например, на 06.03.2020г. в гр. П. при контакт по телефон чрез СМС съобщение - в 11.38ч. от телефонен номер *** - ползван от подсъдимата Н., същата изпратила СМС със съдържание отправено към Г. - „ И да затваряш, и да не затваряш, няма да станат твоите *** номерца“. Тъжителят получил съобщението и го прочел.

По посочения по-горе начин, на 01.06.2020г. в гр. Пловдив отново Г. получил съобщение, изпратено от подсъдимата със следното съдържание „*** и то от най-долнопробните“.

От получаването на тези обиди по телефона му от майката на детето си, Г. се чувствал зле, ставало му неприятно и се чувствал унизен. И в двата случая се касаело за отношенията между двамата – тъжителя и подсъдимата 3 в ролята им на родители и поради напрежението при вземането на детето в дните определени от съда, предшествали или последвали същите.

На 17.07.2020г в гр.П. частният тъжител следвало да вземе детето си от неговата майка в гр.П. на адреса - ул.“Х.“ №** в 18ч. Тъй като майката приучавала детето да ползва гърне, съобщила на Г., че ще закъснее и няма да може да свали детето точно в 18.00ч., като иронично му заявила, че ако закъснее може тъжителят да извика полиция. Така и станало, след закъснението от около 5-10 минути Г. набрал 112 и поискал съдействие от полицията.

Като слезла на входа да предаде детето, Ж. Н. го държала на ръце, при което то се разплакало, а Г. отказал да го вземе и казал, че е извикал полиция заради закъснението й, поради което ще вземе детето след идване на полицаите и в тяхно присъствие. Тъй като детето плачело, а подсъдимата била в напреднала бременност тя го оставила на земята.

Пред блока в близост се намирали и съседи на Н. – в това число и св.У. която станала свидетел на събитията. До идването на полицията Н. и Г. останали на разстояние един от друг, като подсъдимата продължавала да успокоява детето. В колата на Г. била и неговата настояща приятелка - К., която изчакала там до идването на полицията и се приближила при идването на полицаите. Наоколо имало доста хора.

На място дошли полицейските служители Д. и С., като първият разговарял с Н., а вторият с Г.. Като изслушали версиите на двете страни в спора установили, че всъщност майката се е забавила да свали детето, тъй като детето имало своите нужди, а не е отказала да го даде. Между страните имало напрежение, детето било стресирано и плачело, съответно Н. била притеснена, а пък тъжителят бил афектиран и отказал да подпише протокол за предупреждение.

Детето било предадено на бащата, за което по принцип нямало отказ.

Това била претенцията на тъжителя, който не се е оплакал от нанесени обиди спрямо него или друго неправомерно поведение.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства – гласни и писмени доказателствени средства: показанията на св.У., Д.,. С., С., 4 изготвеното заключение по техническата експертиза, както и не на последно място от обясненията на подсъдимата, която правилно е отчетено, че дава такива само по отношение на дата 17.07.2020г., но пък същите съвпадат в цялост с показанията на св.Д., У.и С..

Коректно е отчетено от първата инстанция, че всеки от свидетелите е възприел последователно различни фази от развитието на изследвания случай.

Настоящият съд е солидарен с констатираното относно свидетелските показания на У. – напълно независим очевидец на събитията от 17.07.2020г., в които тя отхвърля подсъдимата Н. да е отправяла обиди по отношение на Г..

Изложеното от нея е точно, ясно и подкрепено от останалите доказателства по делото, поради което и логично е кредитирано.

Правилно са ценени показанията на свидетелите Д. и С.. Няма спор, че са косвени свидетели, но същите еднозначно изясняват, че при пристигането им на място, независимо от напрежението между страните, обиди не са били отправяни, както и че няма оплаквания в тази насока. Въззивната инстанция прецени и от своя страна, че следва да им се довери, още повече че са съвпадащи с разказа на св.У. обясненията на подс.Н..

От съществено значение за разкриване на обективната истина по делото са били показанията на св. Р. С., който с категоричност е изяснил, че телефонен номер*** е на името на бащата на подсъдимата, но от както се познават тя единствено го използва.

Последният свидетел относно събитията на дата 17.07.2020г. е приятелката на частния тъжител – св.К.. Същата разяснява пред първата инстанция как и кога е следвало да се предаде детето, какво се е случило на място. Тя твърди, че след пристигането си заедно с детето, Н. започнала директно да обижда Г. с думите – „*** гнусна *** ***, ще ти *** аз на теб номерата селски“.

Относно св. К. - точен е анализът на проверяваната инстанция, че тя е присъствала на случващото се на 17.07.2020г., но са открити и обсъдени известни разминавания в свидетелстването й.

Нещо повече – единствено К. посочва да има отправени от страна на подсъдимата обидни реплики към тъжителя и в тази им част аргументирано 5 показанията са възприети като силно заинтересовани и недостоверни – от една страна предвид връзката, която има с тъжителя, а от друга – поради факта, че никой от присъстващите не е чул подобно нещо, нито е констатирано на място оплакване в тази насока от страна на Г..

Правилно е застъпено в мотивите на районен съд, че обясненията на подс.Н. са от съществено значение за делото, като те обхващат само дата 17.07.2020г. Въззивният съд е напълно съгласен, че същите не са единствено защитна позиция, като са напълно доставерни и подкрепени от остнаналите доказателствени източници - причината за закъснението й при предаване на детето, поведението на частния тъжител, емоционалното състояние на детето им. Подсъдимата отрича да е наричала с обидни думи Г. при тази среща и действително съпоставайки инкорпорирания доказателствен материал може да се направи единствения възможен извод, че обвинението на Г. за дата 17.07.2020г. остава недоказано по несъмнен начин.

В хода на съдебното следствие е бил сторен оглед на мобилния телефон, предоставен от тъжителя и на намиращите се в него съобщения от дата 06.03.2020 и 01.06.2020г., както и е била допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори дали в паметта на телефона предоставен от тъжителя има папка есемес съобщения с телефонен номер **** от посочените по-горе дати, да се свалят същите на хартиен носител, да се отговори автентични ли са, има ли извършване на манипулации. Законосъобразно кспертизата е била приета без възражения в съдебно заседание и се е кредитирала от съда като изготвена компетентно, с необходимите знания от вещото лице и съответна на останалия доказателствен материал. Отделно от това видно от получените справки от Теленор България става ясно, че именно мобилен номер *** се води на името-К. Н. - баща на подсъдимата Ж.

Н., като по този факт по делото не се спори.

В заключение може да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства 6 поотделно и в своята съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и защо, с които съображения настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.