Решение № 142 от 20.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С.З., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500190 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР – С.З., представлявана от Л.В.Х. – директор, чрез пълномощника си юриск.М. А. против решение № 597/27.11.2023г. по гр.д.№ 380/2022 г. по описа на Районен съд К., с което се осъжда ОД на МВР -С.З. да заплати на Н. А. С. сумата от 500 лв. възнаграждение за извършена съдебна автотехническа експертиза по ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор “ПП“ към ОД на МВР-гр.С.З., ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане, като се отхвърля иска в частта над 500 лв. до претендираните 525.46 лв. като неоснователен.

Въззивникът ОД на МВР- С.З. обжалва първоинстанционното решение, с което съдът е осъдил ОД на МВР- С.З. да заплати на ищеца Н. С. сумата от 500 лева за извършена съдебно-техническа експертиза по

ДП№1228зм168/2018г., като е отхвърлил същия в частта на 500 лева до 525,46 лева и е осъдил ОД на МВР С.З. да заплати направените разноски по делото в размер на 61,85 лева.

Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че иска на Н. С. е предявен с правно основание чл.266, във вр. чл.258 от ЗЗД, а именно, че се касае за договор за изработка, за който не е заплатено.

Въззивникът посочва, че както в отговора на исковата молба, така и в писмените бележки представени по делото са посочили, че иска е недопустим и като такъв следва да бъде отхвърлен. Подробни мотиви за това е изложил, 1 както пред първа инстанция, така и с въззивната жалба. Посочва, че дейността на вещото лице в наказателното производство и неговите права и задължения са точно законово определени и тази дейност не произтича от сключен договор между експерта и съответния орган на досъдебното производство, както е приел РС К., а правоотношенията между вещото лице и назначилия го орган са от административноправен характер, като в този смисъл посочва Определение по гр.д. 2794/2014г на ВКС.

Въззивникът счита, че настоящият спор не следва да се разглежда по граждански ред по смисъла на чл.1 от ГПК, тъй като правоотношенията между ищеца и ОД на МВР- С.З. са по повод дейността му в качеството му на вещо лице и общият исков ред не е приложим за претенции за изплащане на възнаграждение относно изготвени експертизи в досъдебни производства, доколкото въззивникът посочва, че не оспорва дължимостта на сумата, а реда по който въззиваемия следва да я поиска от ОД на МВР- С.З., а именно чрез изготвяне и представяне на фактура за сума от 500 лева.

Моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, в обжалваната част и да бъде отхвърлена исковата молба на Н. А. С., като недопустима, алтернативно като недоказана по основание и размер.

Претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Н. А. С. от гр.С.З., чрез адв. Н. М. от АК С.З., изразяват становище по направените оплаквания в жалбата. Сочи, че въззивникът излага същите доводи за това, че искът бил недопустим, както пред Районен съд въпреки, че той ги е счел за неоснователни. В този смисъл сочи, че искът е допустим, а възражението на въззивника следва да бъде оставено без уважение. Излага подробни аргументи в тази насока. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ОД на МВР- С.З., като неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.266, във вр. с чл.258 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е вписан в списъка на експертите към Окръжен съд С.З. като автотехнически експерт в продължение на повече от 15 години.

Ответникът бил основна структурна единица на МВР, с отделен статут и съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР е юридическо лице. Ищецът бил назначен като вещо лице по Досъдебно производство -1228 зм 168/2018г. по описа на ОД на МВР. Досъдебно производство - 1228 зм 168/2018г. било прекратено от РПС.З. и архивирано. Отношенията му като вещо лице с ответника намирала приложение Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. На основание справката декларация, разследващият полицай изготвял постановление за определяне на възнаграждение, въз основа на което в счетоводството на ОД издавал фактура. От известно време ответникът тенденциозно прилагал 2 предоставеното му по Наредбата право за коригиране сумата, посочена в справка-декларация и напълно неоснователно оспорвал дейности, ефективно извършени по възложените експертизи, без които действия АТЕ-зи не биха били факт в своята завършена цялост. В случая ответникът отказвал да заплати стойността за реално положения труд по досъдебно производство 1228 зм 168/2018г. по описа на ОД на МВР като с ново постановление за определяне на възнаграждение разследващият полицай намалил възнаграждението му от 525.46 лв. на 500 лв. с мотиви, че някои от дейностите, посочени в Справка декларация според Наредбата били несъстоятелни: действия „получаване" и "предоставяне" на материалите, ...не били включени между изброените в Наредбата...и не можели да бъдат заплатени..."; ... "известяване", "връщане“ ... - и „.. участие в изготвяне на протокол за оглед", защото това било действие на разследващия...". В периоди, през които относно визираните дейности не са настъпвали изменения в Наредбата, те били заплащани от ОД МВР С.З., без оспорване.

Не професионално отношение на ответника било и драстичното разминаване сумарната стойност на оспорвани в Постановлението дейности с удържаната сума от 25.46 лв. при определяне възнаграждение 500лв. С писмена молба от 12.05.2020г. поискал преразглеждане, на която получил писмен отказ поради неоснователността й. Това го мотивирало и след сигнализиране Прокуратурата, получил отговор за търсене правата си по ГПК. Ответникът не изпълнил разпорежданията на прокуратурата при определянето на възнаграждението, че злоупотребил с материални права и ползвал процедура за определяне на възнаграждението му по методика противоречаща на Наредба №2 за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна Дирекция на МВР С.З. да му заплати сумата от общо 525.46 лв., посочена в подадената справка декларация, която сума представлява реално дължимата цена на възнаграждението му като вещо лице по възложената от ответника и изготвена авто-техническа експертиза по ДП 1228 зм 168/2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. С постановление от 05.11.2018 г. по Досъдебно производство №1228 ЗМ 168/2018 г. ищецът бил назначен в качеството му на вещо лице и му било възложено изготвяне на авто-техническа експертиза. Експертизата била изготвена като съгласно изискването на Наредба №2 от 29 юни 2015 г. той представил и Справкадекларация, в която било вписано, че за отработеното време следвало да му се заплати сумата от 528.28 лева. Назначилият експертизата разследващ орган, първоначално определил с постановление от 12.04.2019 г. сума за възнаграждение в размер на 525.46 лева. С повторно постановление от 19.04.2019 г. на основание чл.29 от Наредба №2 от 29 юни 2015 г.

3 разследващият е определил нова сума в размер на 500 лева, като се мотивирал за това, съгласно чл.23, ал.1, т.6 от Наредбата - при определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението. Въпреки, че било определено окончателно възнаграждение в размер на 500 лева, ищецът след две и половина години издал фактура №222/20.10.2021 г. за сумата от 525.46 лева.

Тази фактура на основание чл.8 от Закона за счетоводството му била върната с писмо №349000- 26349/02.11.2021 г., тъй като била с неправилно вписан размера на възнаграждението за изплащане, и му било указано каква следва да бъде сумата. Вместо ищецът да издаде нова фактура за сумата от 500 лева и да я представи пред ОД на МВР - С.З., той завел настоящото дело.

Претендираната от ищеца сума в размер от 525.46 лева била без правно основание. Той определял размера на своето възнаграждение сам, но такава възможност не била предвидена в законовите и подзаконовите разпоредби уреждащи тази материя. Правната уредба на дейността на вещите лица се съдържала в НПК и Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. В НПК били посочени случаите, в които се назначава експертиза, актът, с който се назначава такава в досъдебното производство, а именно постановление, правата и задълженията на вещото лице, случаите, в които вещото лице може да откаже да даде заключение. Подробна правна регламентация относно определянето на размера на възнаграждението се съдържала и в Наредба №2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Възнаграждението на вещото лице се определяло също с постановление на съответния орган в наказателното производство. Разследващият полицай бил органа, който съгласно Наредбата определял размера на възнаграждението.

Само той имал право да го намали, съответно увеличи, както и да не бъде изплатено никакво възнаграждение, ако заключението не бъде прието - арг. на чл.23, чл.26, чл.27 и чл.29 от Наредбата. В Наредбата било посочено, че заедно с изготвеното писмено заключение се представяла от страна на вещото лице и справка-декларация, но не справката била основание за определяне на размера и изплащане на възнаграждението - арг.чл.23, ал.2 от Наредбата. При положение, че вещото лице не било съгласно с определения размер на възнаграждението, за него съществували способи за защита. Изрично било предвидено, че постановленията на разследващите органи се обжалват по реда предвиден в НПК пред прокурора. При намаляване на претендираното възнаграждение, за вещото лице съществувала възможност да обжалва, от което право ищецът се е възползвал. Такова произнасяне имало и от РП - С.З. от 30.12.2020 г. Във всички постановления на прокуратурата се отказвало на ищеца да бъде преразгледано определеното възнаграждение т.е. в момента имало едно влязла в сила постановление на разследващия орган, назначил експерта, с което постановление била определена крайната сума за възнаграждение - 500 лева. Наредбата определяла и второ кумулативно условие за изплащане на възнаграждението - представяне от вещото лице на 4 документ, съдържащ реквизитите по чл.7 от Закона за счетоводството (чл.27, ал.2 от Наредбата). Такъв валиден документ не бил представен. Не можело да се счита за такъв представената и върната фактура №222/20.10.2021 г. за сумата от 525.46 лева. Така вписаната сума не отговаряла на реално и законово определеното му възнаграждение от 500 лева. Моли съда да отхвърли исковата молба като недопустима и недоказана. Претендира съдебни разноски.

Безспорно е установено по делото, че ищецът Н. А. С. е вещо лице, вписано в списъка при Окръжен съд-С.З., раздел „Съдебнооценителнаавтотехническа експертиза“.

С постановление от 05.11.2018 г. за назначаване на експертиза на Х.Л.старши разследващ полицай при ОД на МВР- гр.С.З. по ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор “ПП“ към ОД на МВР- гр.С.З. и допълнение към постановление за назначаване на експертиза от 28.12.2018 г., на Н. А. С. е било възложено в качеството му на вещо лице извършването на автотехническа експертиза. В издаденото от разследващия полицай постановление и допълнително постановление изрично са били посочени въпросите, на които вещото лице е следвало да отговори в т.ч. да се изготви мащабна скица на транспортното произшествие. С оглед изпълнение на възложените от разследващият орган задачи, в Допълнение към постановление за назначаване на експертиза от 28.12.2018 г., връчено лично на ищеца на 02.01.2019 г. са били предоставени материалите по досъдебно производство №1228 зм 168/2018 /описани в т.4 на допълнение към постановление/ и е бил е определен 30 дневен срок за представяне на писмено заключение.