Решение № 349 от 11.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Перник, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВАА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез адв.

И. Б., против Решение № 2 от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 116/2023 г. по описа на Районен съд - Трън.

С обжалваното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г., Районен съд – гр. Трън е отхвърлил исковете на С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, и В. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на М. С. Н., ЕГН **********, че С. И.

Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********, притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел *** и от юг - парцел ***, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № ***с площ от 307 кв.м. при граници: от изток – имот планоснимачен № *** на наследници на В.К., от запад – улица, от север – имот с планоснимачен № ***на наследници на М. С. Ц. и от юг – имот с планоснимачен № ***на И. С.

Ц..

1

Съдът е отхвърлил исковете на С. И. Ц. и В. И. Ц., с които се иска на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ***том ***, рег. № ***, дело № 128/2002 г. на нотариус В.М. при РС – Трън.

С решението са отхвърлени искове на С. И. Ц. и В. И. Ц., с които се иска да бъде установено по отношение на И. М. С., М. М. С. и С. М. С., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост върху дворно място от 318 кв. м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: наследници на С. Ц., Л.В., улица и М.М..

Съдът е отхвърлил исковете на С. И. Ц. и В. И. Ц., с които се иска на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ***том ***, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б.М. при ТРС.

Със същото решение районният съд е отхвърлил исковете на С. И. Ц. и В. И. Ц., с които се иска да бъде признато за установено по отношение на М.

С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м., представляващ парцел ***, кв. *** по регулационния план на село ***, ***община от 1965 г., 530 кв.м.

Отхвърлени са исковете на С. И. Ц. и В. И. Ц., с които се иска да бъде осъден на основание чл. 109 от ЗС М. С. Н., ЕГН **********, да премахне незаконно изградената ограда в парцел ***, кв. *** по регулационния план на село ***, ***община от 1965 г., 530 кв.м.

С решението съдът се е произнесъл относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез адв. И. Б., с която се твърди, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилно изясняване на фактическата обстановка. Считат, че съдът не е обсъдил наличните по делото доказателства и не се обосновал кои от тях приема и кои не. С въззивната жалба се прави анализ на налични по делото доказателства, като се сочи, че решаващият съд безкритично е приел изводите на вещото лице и е преповторил при постановяване на акта си съдържанието на експертизата и отговорите на вещото лице, без обаче експертизата да е 2 коментирана по същество. В продължение се излагат твърдения, че при постановяване на акта си първата инстанция не е взела предвид и свидетелските показания, както и представените от страните писмени доказателства. Прави се анализ на свидетелските показания. Жалбоподателите твърдят, че И. С. не е доказала твърденията си за придобито по давност право на собственост. Допълват, че не е налице и не се доказва да е упражнено владение, годно да направи държателя собственик. С жалбата по подробно изложени аргументи се сочи, че неправилно определената фактическа обстановка е довела до достигане на неправилни изводи. Твърдят, че в оспорваното решение е възприет един напълно погрешен извод, че братята са разделили имотите помежду си доброволно и след това е станало възможно упражняването на давностно владение, като е останало неясно кога братята са постигнали такова съгласие. Правят се оплаквания, че освен, че приема наличието на извънсъдебна делба, районният съд изцяло необосновано достига до заключение, че страните са завладели имотите си. Отбелязват, че такива доказателства по делото не са събрани, като допълва, че единствените двама свидетели, които са живели в селото, никога не са виждали Н. и С. С., а М. Н. са започнали да забелязват едва последните няколко години. Считат за установено, че процесните имоти през цялото време са ползвани от И. С. и неговите наследници, тъй като същите са ги възприемали за тяхна собственост. Навеждат се твърдения, че първата инстанция е отхвърлила исковете на база на свидетелските показания на лице, което не е пряк очевидец, а има косвени впечатления, като мотивите на съда в тази насока са оскъдни. С жалбата се сочи, че се поддържа изложеното от жалбаподателите по време на съдебното производство в исковата молба, откритите съдебни заседания и писмената защита. Навеждат се твърдения, че видно от всички събрани по делото доказателства - писмени и устни, И. С. Ц., С. И. Ц. и В. И.

Ц. са използвали не само собствения си, но и наследствените им имоти. Сочи, че действително, М. С. Ц. и И. М. С. са живели в наследствената къща, но това обаче е станало със знанието и съгласието на останалите наследници. Твърди, че М. С. не е заявявал, че преобръща владението и започва да владее само за себе си, като допълва, че дори напротив - И. С. Ц. и неговото семейство са живеели в къщата докато построят своята като винаги са имали определени за тях помещения. Допълва, че И. С. не е установила по делото различна фактическа обстановка.

3

По подробно изложени съображения молят съда да отмени изцяло постановеното от първата инстанция решение като неправило и необосновано, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. В условията на евентуалност, ако бъдат уважени предявените искове молят съда да отмени издадените в полза на М. С. Ц. и в полза на М. С. Н. констативни нотариални актове. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. М. С., с който по подробно изложени аргументи се оспорва въззивната жалба. Изразява становище, че изложените в нея твърдения са неоснователни и недоказани.

Твърди, че може да представи доказателства, установяващи, че тя и семейство й са живели във фамилната им къща в с. ***, а ищците са идвали единствено през ваканциите. Сочи, че до смъртта си нейният баща единствен е поддържал процесния имот. Твърди, че партидите за ток и вода са били на името на нейния баща до смъртта му и сметките са редовно плащани. Допълва, че след смъртта на баща й партидата за ток е прехвърлена на нейно име, като заплаща начислените сметки и разполага с доказателства за това. Сочи, че следва ищците да представят документи от кога имат партида за ток и вода, както и доказателства, че са ги плащали, както и, че са плащали данък на имота, вписан в нотариалния акт на баща й.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от М. С. Н.. Оспорва изцяло въззивната жалба по изложени подробно съображения. Счита, че съдът в решението си е направил подробен анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства ,както и експертизата на вещото лице и правилно е установил фактическата обстановка по делото. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил и своите правни изводи ,които кореспондират с приетото за установено по делото от страна на ищците и ответниците и тези изводи са изцяло законосъобразни и обосновани.

Според въззиваемия М. С. Н. съдът правилно е приел, че след влизане в сила на решението за делба на имотите, публичната продан не се е състояла, поради което и наследодателят на ищците е закупил парцела си от ОбНС, но и тази процедура не е била завършена, поради което същият се е снабдил с нотариален акт за собственост на парцела си на основание давностно владение и този акт е приложен по делото. Другите двама братя са установили свое владение на останалите два парцела и също са ги владели спокойно, явно и 4 непрекъснато, поради което също се ги придобили по давностно владение. С оглед на това обоснован и законосъобразен се явява изводът на съда, че парцелите са били разпределени между братята и всеки от тях е владял самостоятелен парцел, като се е позовал на придобивна давност относно установяване на правото на собственост. Поради това и съдът е признал придобиването по давност на парцелите на всеки един от братята, като е приел, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че парцелите са владяни общо от всички наследници.

По отношение на иска по чл. 108 от ЗС счита, че съдът правилно е отхвърлил същия, тъй като не е установено, че ищците са собственици на претендираната част от имота. Видно от заключението на съдебно техническата експертиза налице е разминаване в регулационните граници на парцелите по предходния и сега действащия регулационен план, но искът не е конкретизиран като местонахождение, площ и граници на претендирания имот, нито е доказано, че той е част от техния парцел, тъй като съгласно дойствуващия регулационен план парцелната граница минава по оградата, изградена от М. С. Н.. С оглед на това не е доказано и твърдяното навлизане в парцела на ищците, поради което и съдът правилно е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС въззиваемият сочи, че видно от заключението на вещото лице границата между парцели *** и *** в кв. *** не е изменяна. Има изменение между сега действащия план и предходния план.Тази промяна е извършена с влизане в сила на новия сега действащ регулационен план. Към парцела на М. С. Н. няма придадени части от друг парцел и не се дължи уреждане на регулационни сметки. Промяната е извършена по силата на новия регулационен план. С оглед на това няма неуредени регулационни сметки по новия план, поради което за граница между двата парцела се смята регулационната граница по новия план от 2006 г. Съгласно т.5 от заключението на вещото лице измерената на място ограда между т.1 и 3 е поставена по регулационната линия между двата УПИ по сега действащия план. С оглед на това няма навлизане в имота на ищците. С оглед на това изградената ограда е поставена на съответното място по действащия регулационен план, като няма нарушение на регулационната граница между двата имота. С оглед на това и предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е изцяло неоснователен и недоказан и съдът правилно го е отхвърлил изцяло.

С оглед изложеното моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на РС - Трън, както и да присъди направените разноски по делото пред въззивната инстанция.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Радомир е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищците С. И. Ц. и В. И. Ц. против ответниците М.

5

С. Н., И. М. С., М. М. С. и С. М. С.. Против М. С. Н. са предявени искове, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на М. С. Н., че С.

И. Ц. и В. И. Ц. притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел *** и от юг - парцел ***, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № ***с площ от 307 кв.м. при граници: от изток – имот планоснимачен № ***на наследници на В.К., от запад – улица, от север – имот с планоснимачен № ***на наследници на М. С. Ц. и от юг – имот с планоснимачен № ***на И. С. Ц.. Предявени са искове на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ***том ***, рег. № ***, дело № 128/2002 г. на нотариус В.М. при РС - Трън. Против него са предявени и установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено, че С.