Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11990 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31633/2021
Вид
Решение № 11990
Подписан
07.07.2023
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за лицата и семейството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11990 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20211110131633 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца С. М. Г. искове с правно основание чл. 232, ал.

2 вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответниците Р. Б. Х., Я. Х. и С. Я. Х. да заплатят сумата от 2250,00 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. – м.05.2021 г. по Договор за наем от 19.09.2020 г. за недвижим имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда II част“, блок 271, вх. В, ет. 1 и сумата от 435,21 лeвa, представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота, от които 166,19 лева – дължими суми към Т.С ЕАД за февруари, март и април 2021 г., 171,65 лева – дължима сума за електрическа енергия за март и април 2021 г., 73,37 лева – дължима сума за вода за март и април 2021 г., 24 лева – дължими такса за вход за три лица за март и април 2021 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.06.2021 г., до окончателното плащане на сумите.

Доколкото не е посочено друго, сумите се претендират при равни квоти по 1/3 за всеки ответник, както следва:

- от Р. Б. Х. – сумата 750,00 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. – м.05.2021 г. и сумата от 145,07 лeвa, представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота за февруари, март и април 2021 г.

- от Я. Х. – сумата 750,00 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. – м.05.2021 г. и сумата от 145,07 лeвa, представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота за февруари, март и април 2021 г.

- от С. Я. Х. – сумата 750,00 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. – м.05.2021 г. и сумата от 145,07 лeвa, 1 представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота за февруари, март и април 2021 г.

Ищцата С. М. Г. твърди, че на 19.09.2020 г. страните били сключили договор за наем за срок от 12 месеца до 19.09.2021 г. за обект, находящ се в гр. София, СО- район „Надежда“, ж.к. „Надежда II“, блок 271, вх. В, ет. 1, с идентификатор ***, срещу наемна цена в размер на 700 лв., дължима между 19-о и 24-о число на текущия месец. Посочва, че ответниците плащали наемната цена до месец февруари 2021 г., като за месец януари 2021 г. не заплатили остатъка от наемната вноска в размер на 50 лв., като погасили изцяло консумативните разходи, а през месец март е получила единствено сумата от 600 лв., с оглед което за февруари дължали остатък в размер на 100 лв. От месец февруари престанали да заплащат и режийните разходи, като единствено били заплатени режийните разходи за използвана електрическа енергия за месец февруари 2021 г. в размер на 196 лв. Поддържа, че ответниците спрели да й отговарят на обажданията и спрели да плащат наемната цена за имота. Претендира наемните плащания до края на договора 19.09.2021 г., тъй като същият не бил прекратен по надлежния ред. Моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Б. Х., Я. Х. и С. Я. Х. подават отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв. С. Ф..

Оспорва се искът като недопустим по отношение на ответницата С. Я. Х., тъй като същата била непълнолетна към датата на сключване на процесния договор. Оспорва се наличието на солидарна отговорност между страните, тъй като такава не е уговорена изрично. Оспорва автентичността на подписите на Р. Б. Х., Я. Х. и С. Я. Х., положени върху представения договор за наем и приемо-предавателен протокол. Оспорват да са подписвали процесния договор за наем и да са страни по договора. В условията на евентуалност твърдят, че не обитават процесното жилище, считано от средата на месец март 2021 г. Считат, че е правото на вземане за наемната цена за месец февруари и март е прихванато срещу задължението за връщане на депозита в размер на 700 лв. Оспорват дължимостта на вземанията за режийни разходи за периода след 15.03.2021 г., тъй като след тази дата са спрели да ползват имота. Оспорват претенцията за изплащане на всички наемни вноски до края на срока на договора, тъй като същия е бил прекратен още през месец март 2021 г. Посочва се, че в договора няма уговорена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поддържат, че са отправили едномесечно предизвестие до ищцата за прекратяване на договора за наем на 15.02.2021 г. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за наем от 19.09.2020 г. с предмет недвижим имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда II част“, блок 271, вх. В, ет. 1, сключен между С. М. Г. като наемодател и Р. Б.

Х., Я. Х. и С. Я. Х. като наематели. Договорът е сключен за срок от една година – от 19.09.2020 г. до 18.09.2021 г. и при месечна наемна цена в размер 2 на 700,00 лева. В чл. 2.2 от Договора консумативните разходи за имота (ток, вода, сградна инсталация към Топлофикация, интернет, кабелна телевизия, такса вход, такса смет) са изцяло в тежест на наемателя. В чл. 2.6 от Договора е уговорено, че наемателят предава на наемодателя една гаранционна вноска в размер на 700,00 лева, която се явява безлихвен депозит като в случай, че наемателят прекрати по свое желание предсрочно договора преди изтичане на първите 12 месеца от договора, то наемодателя не дължи връщане на депозитната сума. В чл. 2.7 е посочено, че подписаният договор служи за разписка за платената сума по чл. 2.6 от договора. В чл. 6 от Договора е уговорено прекратяване на договора с изтичане на уговорения срок и по взаимно съгласие на страните, изразено с писмена форма с едномесечно предизвестие.

Представен е по делото Приемо-предавателен протокол опис № 1 от 19.09.2020 г. за предаване на процесния апартамент.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. Ц., което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, подписите положени в Договора за наем за наематели и в Приемо-предавателния протокол за приел от името на Р. Б. Х., Я. Х. и С. Я. Х. са положени от единствено от Р. Б. Х..

Представени е разписка за заплатени на 05.05.2021 г. от ищеца С. М. Г. суми на Топлофикация София ЕАД в размер на 111,88 лева, представляващи задължения за процесния апартамент за м. 02.2021 г. и м. 03.2021 г.

Представени е разписка за заплатени на 05.05.2021 г. от ищеца С. М. Г. суми на ЧЕЗ Електро България АД в размер на 142,57 лева, представляващи задължения за процесния апартамент за периода 17.06.2021 г. – 15.04.2021 г.

Представени е разписка за заплатени на 11.04.2021 г. от ищеца С. М. Г. суми на Софийска вода АД в размер на 35,22 лева, представляващи задължения за процесния апартамент за по фактура от 01.03.2021 г.

Представени е разписка за заплатени на 21.05.2021 г. от ищеца С. М. Г. суми на Топлофикация София ЕАД в размер на 54,31 лева, представляващи задължения за процесния апартамент за м. 04.2021 г.

Представени е разписка за заплатени на 21.05.2021 г. от ищеца С. М. Г. суми на ЧЕЗ Електро България АД в размер на 29,08 лева, представляващи задължения за процесния апартамент за периода 16.04.2021 г. – 16.05.2021 г.

Представени е разписка за заплатени на 21.04.2021 г. от ищеца С. М. Г. суми на Софийска вода АД в размер на 38,16 лева, представляващи задължения за процесния апартамент за по фактура от 05.05.2021 г.

Разпитаният свидетел Г. Г. Я., съпруг на ищцата заяви, че през 2020 година Р. Х. се свързала с ищцата и свидетеля по публикувана обявата за отдаване под наем на семейния има апартамент. Сочи, че Р. наела апартамента със своето семейство, а именно дъщеря и С. и мъжа и Я..

Поддържа, че до месец Декември същата година нямало проблеми с наемателите, когато започнали да превеждат наемните вноски в по-малък 3 размер и в последствие изцяло престанали да заплащат наемите и разходите за имота. В проведените телефонни разговори с ищцата Р. обещавала да заплати наемите в пълен размер в кратък срок, тъй като имала леко затруднение, а след месец април преустановила да вдига телефона си. Отрича ищцата и свидетелят да са уведомявани от ответниците, че искат да напуснат имота или прекратяват договора. Сочи, че към 20.04.2021 г. с ищцата отишли да проверят ситуацията в апартамента и установили, че апартаментът е изпразнен от вещите на ответниците. Сочи ,че ответниците не са върнали ключовете и до настоящия момент.

Други релевантни за предмета на спора доказателства не бяха събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен с ответниците валиден договор за наем на процесния имот, предоставяне на наетия имот за ползване, прекратяване на договора по надлежния ред на твърдяното основание и дата на прекратяване, размера на уговорената наемна цена, както и размера на разноските за ползването на имота през процесния период на стойност съответна на претендирания размер на консумативните разходи.

В настоящото производство категорично се установи наличието на наемно правоотношение по силата на сключен Договор за наем от 19.09.2020 г. за недвижим имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к.

„Надежда II част“, блок 271, вх. В, ет. 1. Обстоятелството, че договорът е подписан единствено от ответника Р. Б. Х. не опорочава валидно възникналото облигационно правоотношение. Страните не спорят, а и от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал може да се направи законосъобразен извод, че Р. Б. Х. и Я. Х. са съпрузи, а С. Я. Х. е тяхна дъщеря, както и че имотът е нает за задоволяване на семейни нужди.

Макар съпругът Я. Х. да не е положил лично подпис под сключения договор за наем, съдът счита, че той отговаря за задълженията по договора, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Както беше посочено по-горе, категорично се установява по делото, че Р. Б.

Х. и Я. Х. са съпрузи и имотът е нает за задоволяване на семейни нужди – семейството да живее в същия заедно със своята дъщеря С. Я. Х.. В настоящия случай претенцията не се претендира солидарно от съпрузите, а при равни квоти, заедно с дъщеря ми С..

С. Я. Х. обаче към дата на сключване на договора е на 15 годишна възраст и съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството извършва правни действия със съгласието на своите родители. Доколкото липсва изрично волеизявление на С. за сключване на договора, поетото единствено от нейната майка и законен представител задължение не обвързва непълнолетното лице.

Поради изложеното С. Я. Х. не се явява страна по договора и тя не следва да отговаря за поетите от нейните родители задължения. Исковите претенции по 4 отношение на С. Я. Х. се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение датата на прекратяване на договора за наем, не се твърди и не се установява да е надлежно прекратен договорът по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. Неподкрепено от събрания по делото доказатлествен материал остава наведеното в отговора на исковата молба твърдение за прекратяване на договора от страна на ответниците с едномесечно предизвестие, изпратено през месец 02.2021 г.

В тази насока съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел Г. Г. Я., преценени съобразно чл. 172 ГПК с оглед всички други данни по делото като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Макар и съпруг на ищцата, свидетелят дава сведения за фактите и обстоятелствата, които лично е възприел, признава когато не може да отговори на поставени въпроси и не се установява стремеж за депозиране угодни някоя от страните показания. Именно като съпруг на ищцата свидетелят е имал възможност да възприеме отблизо комуникацията между страните по договора. От свидетелските показания се установява моментът на прекратяване на договора – не по-късно от края на месец април 2021 г., когато ищцата и свидетеля са влезли във владението на имота и са сменили патрона. Обстоятелството, че ответниците не са върнали ключовете и към настоящия момент не разколебава извода на съда, доколкото безспорно същите са напуснали имота. Договорът следва да се счита за прекратен едностранно от страна на ответниците без предизвестие.