Определение № 30391 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30391 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20221110121613 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.

140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „****************“ ЕАД срещу Н. Ц. Л., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 016,84 евро с левова равностойност 1 988,76 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ************* от 22.01.2018г., сключен с „*****************“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „****************“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.07.2021г. до окончателното плащане, сумата от 335,10 евро с левова равностойност 655,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018г. до 04.02.2021г., както и сумата от 260,18 евро с левова равностойност 508,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2018г. до 01.06.2021г.

Ищецът твърди, че на 22.01.2018г. между „*****************“ ЕАД в качеството му на кредитодател и Н. Ц. Л. в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *************, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер 1 на 2 121,34 лева при фиксиран лихвен процент – 21,27 % и ГПР – 23,48 %. В чл. 1 от процесната сделка съдоговарящите постигнали съгласие с предоставените парични средства да бъде финансирана покупката на стоки и услуги, като предоставената сума от 2 121,34 лв. да бъде платена пряко от кредитодателя на упълномощени търговски партньори. Излага, че в изпълнение на чл. 1 от договора в полза на „Технополис България“ ЕАД била преведена сумата от 1 647 лв., представляваща продажна цена на закупен компютър, монитор и принадлежности към тях, а сумата от 474,34 лв. била преведена на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ за финансиране на застраховка „Защита на плащанията“. Поддържа, че заемната сума следвало да върне върната на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 80,13 лева и с падеж 20-то число на месеца, с краен срок на договора – 20.01.2021г. При несвоевременно погасяване на отделните вноски било предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излага, че ответникът е погасил единствено първите три погасителни вноски, като както към изтичане крайния срок на погасяване, така и към настоящия момент не е изпълнил задължението си за остатъка.

Материалноправната си легитимация обосновава с доводи, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен с „*****************“ ЕД е придобил притезанията, произтичащи от процесното кредитно правоотношение. Сочи, че длъжникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, поради което моли последният да бъде уведомен с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл.

99, ал. 3 ЗЗД. Поради гореизложените съображения счита, че в негова полза е възникнало вземане за претендираните суми. Претендира разноски.

Ответникът – Н. Ц. Л., редовно уведомен по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез работодателя си „******************“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства С оглед изявленията на страните към настощия момент липсват обстоятелства, които могат да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на валиден договор за цесия, 2 по силата на който „*****************“ ЕАД е прехвърлило на „****************“ ЕАД вземането си към ответника, че е упълномощен от стария кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето, че е съобщил на длъжника прехвърлянето, валидно договорно правоотношение, по силата на което на Н. Ц. Л. е предоставена парична сума за определен срок и условия от „*****************“ ЕАД срещу насрещното задължение на ответника да я върне, фактическо предаване на сумата, както и че падежът на задължението е настъпил.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, а при тяхното установяване – да докаже погасяването на дълга.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА по делото материалите по ч.гр.д. № 39847/2021г. по описа на СРС, 142 с-в.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, срещу депозит в размер на 200 евро, платим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., с тел.: ***********, като УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в едноседмичен срок преди датата на насроченото съдебно заседание.

Вещото лице да се призове след внасяне на депозита

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г. от 14:05 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, 3 най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4