Решение № 391 от 28.11.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Смолян, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500439 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №12/17.02.2025г по гр.д. №21/2024г Златоградският районен съд е осъдил на основание чл. 200 КТ „Р.

Е. П.“ ЕООД, гр. Златоград да заплати на Е. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. Златоград сума в размер на

10 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес от трудова злополука, който ексцес се изразява в пълна загуба на зрението на лявото око, която злополука е възникнала на 13.07.2018г. в около 03:0003:30ч. в участък ,,Южна Петровица‘‘, рудник ,,Ерма река‘‘ хоризонт 724 проходка, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявеният иск от Е.

А. К. срещу „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК 120550180 за разликата над 10 000 до

60 000лв. , като неоснователен и недоказан.Със същото решение районен съд –Златоград е осъдил „Р.

Е. П.“ ЕООД, ЕИК 120550180 да заплати на районен съд – Златоград сумите: 400лв. – ДТ, съобразно уважената част от иска и сумата 856.80лв – разноски за експертизи.Със същото решение е осъдено „Р.

Е. П.“ ЕООД, ЕИК 120550180 да заплати в полза на адв. В. Р. Р. сумата 1300лв. по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.Със същото решение е осъден Е. А. К. да заплати на „Р. Е.

П.“ ЕООД, ЕИК 120550180 разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на

5 333лв. като е отхвърлена претенцията на

„Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК120550180 за заплащане на

1 разноски за разликата над 5333 до 7800лв., като неоснователна и недоказана.Със същото решение е осъдено ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ‘‘ АД да заплати на „Р. ЕКОПРОДЖЕКТС“ ЕООД, ЕИК 120550180 – 400лв, разноски за адвокат, съобразно уважената част от иска. Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на разноски от страна на,,Р.

Е. ПРОДЖЕКТ‘‘ спрямо ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ‘‘ АД за разликата над 400лв до 3000лв., като неоснователна и недоказана.

С обжалваното определение №128/14.05.2025г по гр.д. №21/2024г по реда на чл.248 ГПК Златоградският районен съд е отхвърлил искането на ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД, чрез адв.С. Ц. Дж. за отхвърляне на претенцията на адв. Вихър Руменов Р. за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, като неоснователно. Със същото определение е отхвърлил искането на ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД, за присъждане на разноски над присъдените 5333лв. в полза на дружеството до размера на 7800лв., като неоснователно.Изменил е решение №12/17.02.2025г. по гр.д.

№21/2024г. в частта, с която ЗАД ,,Алианц България‘‘ АД е осъдено да заплати разноски за адвокат в размер на 400лв., като е осъдил ЗАД ,,Алианц България‘‘ АД да заплати на ,,Р. ЕкоП.‘‘ ЕООД разноски за адвокат в размер на още 2600лв. или общо3000лв., както и да заплати сумата 50лв., представляваща ДТ във връзка с предявения обратен иск. Изменил е Решение №12/17.02.2025г. по гр.д. №21/2024г. в частта, с която ,,Р. Е.

П.‘‘ ЕООД е осъдено да заплати на ЗлРС 856.80лв.разноски за експертизи, като вместо това е осъдил ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД да заплати на РС -Златоград сумата 142.80лв. – разноски за експертизи, направени от съда,съобразно уважената част от иска.Допълнил е Решение №12/17.02.2025г. по гр.д. №21/2024г., като е осъдил Е. А. К. да заплати на ,,Р. ЕкоП.‘‘ ЕООД сумата 791лв. – разноски, направени от дружеството за експертизи, съобразно отхвърлената част от иска Постъпила е въззвна жалба с вх.№7261/12.03.2025г от “Р. Е.

П.“ ЕООД,с ЕИК 120550180, със седалище и адрес на управление: гр. Златоград, представлявано от адв. С. Ц. Дж. против решение 12/1

7.02.2025г.,постановено по гр. дело 21/2024г. по описа на Районен съд – Златоград, в частта ,с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение в полза на ищеца Е. А. К. в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди от ексцес от трудова злополука случила се на 13.07.2018г., вкл. и в частта за разноските, като счита, че решението на PCЗлатоград в неговата уважителна част е недопустимо такова, а по същество и за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и като необосновано и моли да бъде отменено, съответно да постанови въззивния съд друго такова по съществото на спора, с което исковете на ищеца да бъдат оставени без уважение.Намира ,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като исковата молба е недопустима , предявена при наличие на влязло в сила съдебно решение по заявените от ищеца факти и обстоятелства, както и предвид обстоятелството , че за заявените вреди ищецът вече е компенсиран от ответното дружество.Намира ,че е налице идентичност на заявените факти и

2 обстоятелствата в исковата молба по гр.д. №200/2019г и по гр.д. №21/2024г и двете по описа на районен съд –Златоград Счита ,че важно обстоятелство е, че иска по гр.д. 200/2019г.по описа на районен съд –Златоград не е заявен за загубена слепота на лявото око в размер на 99.999% и остатъчна такава от 0.001%. а се говори за настъпила пълна такава като районния съд е уважил претенцията му за сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С постановяване на решението по това дело и влизането му в сила намира ,че по окончателен начин е бил разрешен спора между страните по заявените от тях факти и обстоятелства и същото придобива сила на присъдено нещо.Твърди ,че същевременно, в настоящото производство ищецът отново претендира обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука за настъпилата слепота на лявото му око, като той се основава единствено на издадено му решение на ТЕЛК, с което му е призната 57% трайно-намалена работоспособност, като твърди, че е настъпил ексцес. Доколкото ищецът е поддържал в предходното производство идентични факти и обстоятелства за репариране на претърпените от него вреди от злополуката, а именно - слепота на ляво око, то намира ,че е недопустимо присъждане на ново обезщетение за същите претенции Намира ,че районен съд –Златоград и окръжен съд –Смолян по предходните дела изрично са приели, че присъждат обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука, отчитайки трайният характер на увреждането, предвид липсата на благоприятна медицинска прогноза за неговото развитие /така в мотивите на решение на районен съд – Златоград изрично е отчел по влязлото в сила решение , невъзможността от пълното възстановяване на здравето на ищеца за напред. Счита ,че видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от приетата по делото СМЕ не се установява качествена промяна в здравното състояние на ищеца към настоящия момент, която да обуславя нов иск за ексцес и вреди. Твърди ,че ищеца е изведен от средата, в която е работил, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено веднага след завръщане на ищеца от период на болничен, в случая на 12.12.2019г., по молба на самия ищец, съответно взаимно съгласие на страните .Счита ,че не се доказват по безспорен начин субективните оплаквания и болестни промени,които да касаят съществуващото заболяване, а не да са израз на възрастови изменения в организма. Счита ,че за да се ангажира отговорността на ответника за неимуществени вреди от ексцес на здравословното състояние, задължително е установяването на безспорна причинна връзка между изпълняваната работа при съответните условията на труд, респ.трудовата злополука и влошаването на здравето вследствие на тази работа, и която връзка в процесния случай не е налице, тъй като след периода на злополуката до настоящия момент е изведен от пряката работна среда, както и не са налице безспорни доказателства за влошаване на състоянието му, което да е в пряка връзка със злополуката, /сочи Решение № 993 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова/.

Видно от приложеното експертно решение от 12.12.2023г., така и от Епикриза от Очно отделение към МБАЛ “Атанас Дафовски” - Кърджали, се 3 говори, че ищеца е със силно намалено зрение на лявото око, което обстоятелство е и констатирано и по време на първото производство по гр.д.

200/2019г. по описа на PC - Златоград и е съобразено при присъждане на обезщетението. Моли въззивния съд да обърне внимание че с решението на ТЕЛК на ищеца му е определен процент неработоспособност за 3 години, а не пожизнено, което е съществено условие при дефинитивни състояния.

Според разпоредбата на чл.69, ал. 4 от НМЕ, счита ,че при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. От друга страна, според правилото на Раздел VIII, т. 5 от правилата на Наредбата за медицинската експертиза, то в случай, че е констатирано окончателно и безвъзвратно изменение на окото на ищеца, то при невъзвратими морфологични изменения в очните придатъци, преден очен сегмент, пречупващи среди и заден очен сегмент ,решението е с пожизнен срок.Намира ,че е очевидна констатацията на органите на ТЕЛК за липса на безвъзвратна загуба на функциите на окото, респ. за възможност за преоценка на състоянието му след 3 години. В този смисъл счита за неверни и неоснователни претенциите на молителя за наличието на пълна слепота към настоящия момент като ексцес и за това си състояние той да следва да бъде репариран.Поради това моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати настоящото производство поради недопустимост.Претендира разноски.

В случай ,че въззивния съд приеме ,че обжалваното решение на районен съд-Златоград е допустимо , то моли да бъде отменено в обжалваните части поради неговата неправилност и незаконосъобразност.

Счита ,че решението на районния съд е постановено при липса на задължителни юридически предпоставки за присъждане на обезщетение от ексцес от трудова злополука с призната трайна неработоспособност и при несъобразяване на актуалната задължителна съдебна практика на ВКС.Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът определя правното основание за претендиране на иска си поради издадено му Решение на ТЕЛК от 12.12.2023г., с което се констатира, че К. е с намалено зрение на лявото око, за което ТЕЛК м у присъжда 50% ТНР. както и за намалено периферно зрение, за което му се присъждат 35%, като общият процент ТНР е определен на 57% за срок от три години.Счита ,че доколкото в процесния случай се признава трайно-намалена неработоспособност, то ТЕЛК е задължен да се произнесе и за причинната връзка за това. Същевременно, видно от съдържанието на Решение на ТЕЛК от 12.12.2023г. ,то признатите на К. заболявания и процент трайно-намалена работоспособност счита ,че не са в пряка причинна връзка с процесната трудова злополука. Според отбелязване на органите на медицинската експертиза в посочения документ, то признатата му трайна неработоспособност в определения процент е в причинна връзка с общо заболяване, а не с трудова злополука.Намира ,че в случаите, при които се претендират вреди от ексцес от трудова злополука, изразяващ се в увеличаване на степента на трайно намалената работоспособност или в намаляване на работоспособността, доказването му ще се установява с решение на ТЕЛК или НЕЛК, тъй като съгласно чл. 72 от Наредба за 4 медицинската експертиза, обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., това са органите, които издават решение за причинна връзка само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения.Моли въззивния съд да обърне внимание,че липсва състояние на ексцес като качествена промяна в здравословното състояние на ищеца.От изслушаното в първата инстанция заключение на СМЕ, то ако можем да говорим за възникнали ексцеси и вреди за ищеца,счита ,че същите се характеризират със загуба на 0.001% (една хилядна от процента) възможност за видимост с лявото око. Според вещото лице К., разпитана в настоящо дело, то още към момента на констатиране на първоначалното състояние на ищеца по гр.д. 200/2019г. от д-р Ставрев, възможността за зрение от 0.001% според вещите лица е “изключително ниско”. То се изразява във възприятие на силует и движение на ръка до 30 см пред окото. Тоест, макар вещото лице да приема, че има влошаване, то това влошаване е некачествена промяна по същество. Счита ,че важно обстоятелство е, че това потенциално “влошаване” (ако говорим за такова от медицинска гледна точка) е било съобразено от съдилищата при постановяване на предходното решение по гр.д . 200/2019г. по описа на районен съд -Златоград като прогноза и потвърдено от окръжен съд -Смолян .Освен това счита ,че водещо е било недобросъвестното поведение на самия ищец, който не е провел нужно и адекватно лечение, за да опази здравето си. Намира ,че е налице влияние на други заболявания и друга работна среда при други работодатели. В този смисъл е и констатацията на органите на ТЕЛК в представеното по делото решение, според което причинната връзка за състоянието на ищеца не е трудовата злополука, а общо заболяване. Видно и от представените по делото други доказателства (вкл. и от липсата на такива), ищецът не е провеждал каквото и да е поддържащо лечение през последните години, което поведение неизменно е в причинна връзка за възникване на твърдените от него вреди. На следващо място, ищецът не извежда каквито и да е твърдения и не представя доказателства, с които да установи действителна промяна в здравословното му състояние, която да отговаря на критериите за ексцес. Счита ,че неправилна и невярна е констатацията на вещото лице К. по приетата по делото СМЕ, за това,че е налице дефинитивно (окончателно) състояние на слепота при ищеца към настоящия момент, доколкото то не кореспондира с представеното решение на ТЕЛК и законодателните разпоредби на НМЕ. които определят, че е необходимо признаване на пожизнено решение. Намира че присъденото от районния съд обезщетение не отговаря на критериите за справедливост , установени в чл.52 ЗЗД и практиката на ВКС.Счита ,че присъденото обезщетение е твърде завишено. Във връзка с гореизложеното счита ,че ако въззивната инстанция отново намери,че иска на ищеца е основателен и доказан, то следва да се присъди обезщетение само за претърпени нови вреди, които в конкретния случай ищецът твърди да е за загуба на зрение в размер на 0.001%. като се спазят критериите за справедливост, установени в практиката на ВС и ВКС, както и се съобрази с вече присъденото обезщетение за загубата на 99.999% по гр.д .200/2019г.