Определение № 10718 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10718 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511459 по описа за 2025 година

Производството е образувано за разглеждане на подадени от М. А. М. по ч.гр.д.

№75780/2024г. на СРС, 46 с-в: 1) възражение по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №75780/2024г. на СРС, 46 с-в; 2) частна жалба срещу разпореждане №89301 от 05.06.2025г., с което е върната подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по ч.гр.д. №75780/2024г. на СРС, 46 с-в; 3) частна жалба срещу разпореждане №89297 от 05.06.2025г., с което е върнато подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №75780/2024г. на СРС, 46 с-в; 4) частна жалба срещу определение №30200 от 16.07.2025г., с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №75780/2024г. на СРС, 46 с-в.

Като основание за приемане на подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №75780/2024г. на СРС, 46 с-в по извънредния процесуален ред на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК са заявени твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на М. А. М. чрез работодателя му на 07.04.2025г., но е предадена на самия длъжник на 11.04.2025г., поради което същият е бил убеден, че сроковете по чл. 414, ал. 2 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК за подаване на възражение срещу заповедта и частна жалба срещу разпореждането за незабавното й изпълнение са започнали да текат от посочената дата и не са изтекли към датата 08.05.2025г., на която е подал възражението срещу заповедта и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Идентични твърдения и възражения относно началото на сроковете са изложени в подадените частни жалби от М. А. М. срещу разпорежданията на първоинстанционния съд от 05.06.2025г., с които подадените от негово име възражение по чл. 414 ГПК и частна жалба по чл.

419 ГПК са върнати като просрочени, но също и в подадената частна жалба срещу определението от 16.07.2025г., с което е оставена без разглеждане молбата му за възстановяване на пропуснатите срокове.

Подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражение се явява неоснователно и само с оглед твърденията, с които е мотивирано, тъй като дори да се приеме, че тези твърдения са съответни на действителното положение, а именно че длъжникът М. А. М. е получил от служител на 1 работодателя си препис от процесната заповед за изпълнение на 11.04.2025г. заедно с поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на заповедта, това обстоятелство не предпоставя начало на предвидените в процесуалния закон срокове за защита срещу заповедта (в това число на сроковете за упражняване на правата по чл. 414, ал. 2 ГПК и чл.

419, ал. 1 ГПК) от посочената дата, а съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК тези срокове започват да текат именно от датата, на която съобщението е връчено на служител на работодателя на ищеца.

Безспорно се установява от доказателствата по заповедното дело, че съобщението до жалбоподателя за издадената заповед за изпълнение е връчено на служител на работодателя му на 07.04.2026г., а изрично това обстоятелство е посочено и от самия жалбоподател в молба с вх.

№195533/04.06.2025г., подадена в изпълнение на указания на заповедния съд за представяне на доказателство за връчване на заповедта с оглед проверка на срочността на подадените от името на жалбоподателя възражение по чл. 414 ГПК и частна жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Изявленията в цитираната молба на М. А. М. опровергават твърденията му, изложени в подаденото възражение по чл. 423 ГПК и подадените частни жалби срещу разпорежданията на заповедния съд за връщане на възражението му по чл. 414 ГПК и частната жалба по чл. 419 ГПК, че същият е останал с убеждение, че сроковете, предвидени в цитираните разпоредби, не текат от датата 07.04.2025г., а от датата 11.07.2025г., но следва да се отбележи, че дори тези твърдения да са съответни на действителното положение, те могат да обусловят субективно (грешка при изчисляване на сроковете и началната им дата по правилата на процесуалния закон), а не обективно препятствие за упражняване на правата му, предвидени в цитираните разпоредби и в регламентираните с тях срокове, същевременно трайно и безпротиворечиво в теорията и съдебната практика е възприето положението, че основание за възстановяване на пропуснати процесуални срокове в общата хипотеза на чл. 64, ал. 2 ГПК, но и в специалните хипотези на разпоредбите на процесуалния закон, регламентиращи възстановяване на възможността за упражняване на процесуални права при пропуснати срокове (сред които и разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК), могат да представляват имено и само обективни обстоятелства, не и субективни такива.

Изложеното е достатъчно да обуслови извод, че обстоятелствата, изложени в подаденото възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК, не покриват хипотезата на цитираната разпоредба, поради което и възражението се явява неоснователно, като при идентични съображения неоснователни се явяват и подадените частни жалби срещу разпорежданията на заповедния съд за връщане на подаденото по общия ред на чл. 414 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение и връщане на подадената по реда на чл. 419 ГПК частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта.

Както се посочи по-горе препис от заповедта е връчен на длъжника чрез работодателя му на 07.04.2025г. и съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК именно от посочената дата връчването се счита редовно и започват да текат предвидените в чл. 414 ГПК и чл. 419 ГПК едномесечни срокове, които пък съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК са изтекли на 07.05.2025г.

Подадените от длъжника на 08.05.2025г. възражение срещу издадената заповед и частна жалба срещу разпореждането за незабавното й изпълнение са просрочени и в правилно приложение на чл. 64, ал. 1 ГПК, включително при съобразяване на разрешенията на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, заповедният съд е постановил връщането им с обжалваните разпореждания от 05.06.2025г.

2

В правилно приложение на разпоредбите на процесуалния закон е постановено и определението от 16.07.2025г., с което заповедният съд е оставил без разглеждане молбата на длъжника за възстановяване на пропуснатите срокове по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като регламентираният в чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК специален ред за възстановяване на процесуалните права на длъжника за защита срещу издадена заповед за изпълнение изключва приложението на общия ред, регламентиран в чл. 64, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението с вх. №269955/08.08.2025г., подадено по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК от М. А. М. срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№75780/2024г. на СРС, 46 с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби с вх. 228864/30.06.2025г., вх.

№228870/30.06.2025г. и вх. №269957/08.08.2025г., подадени от М. А. М. срещу разпореждане №89301 от 05.06.2025г., разпореждане №89297 от 05.06.2025г. и определение №30200 от 16.07.2025г., постановени по ч.гр.д. №75780/2024г. на СРС, 46 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3