Решение № 106 от 10.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100604870 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 29.03.2021 г., постановена по НЧХД № 2903/2018 г., СРС, НО, 2 с-в е признал подсъдимия М. Н. ТР. за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1600 лв.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, за които е осъдил подсъдимия да заплати съответно в полза на бюджета на съда и в полза на частния тъжител.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия М.Т., чрез неговия защитник - адв.СВ. Д. и допълнение към нея, в които се твърди, че присъдата е незаконосъобразна. Излага подробни съображения в тази насока, като коментира доказателствения анализ, направен от първата инстанция, с който не се съгласява. Твърди, че не е доказано извършването на деянието от страна на подс.Т. и неговия механизъм, алтернативно сочи, че се касае за действия от страна на подсъдимия, извършени при условията на неизбежна отбрана. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.

В жалбата и допълнението към нея не се иска събирането на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и че не се налага събирането на нови писмени и веществени доказателства, респ. изслушването на нови вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Д., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.

Счита, че присъдата почива на неправилен, произволен тенденциозн и изопачен анализ на 1 доказателствата. Оспорва изводите на районния съд за последващо отбранително поведение на частния тъжител както и доказателствената стойност на изготвените от полицейските служители докладни записки. Намира, че неправилно районният съд да не се е доверил на показанията на свидетелката У. и на обясненията на подсъдимия, като не приема, че същите се опрвергават от заключението на съдебномедицинската експертиза относно броя и механизма на нанесените удари. Счита за несъответен на експертизата изводът на съда, че вещото лице е дал приоритетна възможност като механизъм на настъпване на тази вреда на този, сочен от тъжителя. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно моли съда да върне делото за разглеждане от друг състав на съда поради допуснати нарушения на процесуалните правила.

Повереникът на частния тъжител – адв. К., счита, че първоинстанционният съд е направил обстоен и пълен анализ на всички, събрани по делото доказателства. Добавя, че твърденията за причинени на подсъдимия телесни увреждания са се появили едва в средата на процеса пред първата инстанция, като намира за логично същите да не са били предмет на изследване при идването на полицейските служители. Моля съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло присъдата на СРС като правилна, обоснова и постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и за присъждане на направените пред въззивния съд разноски.

Подсъдимият Т., в лична защита, поддържа казаното от защитника си, твърдейки, че е невинен и самият той е жертва на побой. В предоставеното му право на последна дума повтаря, че е невиновен, както и че самият той е застанал срещу някаква несправедливост, подавайки сигнал в енергото.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Ч. Ч.а, Г.В.Л., М.И.И., М.К.Т., И.С.А.-З., К.Т.К., В.К.З., П.Д.К. и А.М.У.; съдебно-медицинско удостоверение № 416.11/2017 г., медицинско направление, изх. № 20680/03.11.2017 г., 2 бр. болнични листове, уведомление по чл.50 от НПК, издадено от СРП, удостоверение за постоянен адрес, копие от епикриза от Отделение Урология към MBAJI „Доверие", резултати от хистопатологично изследване, решение на специализирана комисия по специалност, писмен отговор от Дирекция „Национална система 112" - МВР, писмен отговор от 06 РУ - СДВР, вх.№1040222/12.06.2019г. по описа на СРС с приложения към него - копия на протокол за доброволно предаване от 03.11.2017г., писмен отговор от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", вх.№1038712/06.06.2019г. с приложения към него копие на амбулаторна книга и копие на лист за преглед на пациент, писмен отговор от 06 РУ - СДВР, вх.№1040580/13.060.2019г. по описа на СРС, копие на докладна записка, писмен отговор от 06 РУ - СДВР, с вх.№1054670/16.08.2019г. по описа на СРС, отговор от УМБАЛ „Александровска" ЕАД - Клиника по съдебна медицина и деонтология, с приложение съдебно-медицинско удостоверение №326.11/2017г. и копие от амбулаторна книга, писмен отговор от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", с вх.№1074498/19.11.2019г. по описа на СРС, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, съдебно¬медицинско удостоверение №1143/2011г., копие на номер на билет за гише в ЧЕЗ София Юг; справката за съдимост за подсъдимия с бюлетин към нея, оптичен диск, съдържащ записи от системата на Дирекция „Национална система 12" - МВР, оптичен диск, съдържащ резултати от образни изследвания, изготвени по повод приема и лечението на Ч., проведено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"; заключенията на приетите ДНК експертиза - Протокол № 19/ДНК-570, дактилоскопна експертиза - протокол №19/ДКТ - 231, аудио-техническа експертиза протокол № 200-Ф/2019г., съдебно-медицински експертизи по писмени данни относно Ч.Ч. и М.Т. и съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на М.Т..

След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният 2 съд приема за установена следната фактическа обстановка, без съществени изменения спрямо приетата от първата инстанция:

Подсъдимият М. Н. ТР. е роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин, с ЕГН **********. Към 03.11.2017 г. той бил с чисто съдебно минало, не бил освобождаван и от наказателна отговорност. Подсъдимият бил със средно образование, а като семеен статус бил вдовец. Той бил пенсионер, но полагал труд като охранител към „Г."ЕООД. Постоянният и настоящият му адрес се намирали в гр. София, кв. "Княжево", ул.

„****, ет.1, ап.4.

Към 2017 г. частният тъжител Ч. ИВ. Ч. също притежавал жилище в сградата, разположена на адрес: гр. София, ул. „****, ап.5, разположено на първа етажна площадка и в съседство с това на подсъдимия, което обитавал съвместно със своята приятелка - свид.

К.Т.К..

Частният тъжител се ползвал с добро име сред своите съседи, с които поддържал коректни отношения. Между подсъдимия и някои от съкооператорите обаче от дълго време съществували разногласия по повод битови въпроси, включително оплаквания от нарушаване на тишината и пр. Във връзка с подобни обстоятелства, включително възникнали физически съприкосновения между домоуправителя свид. В.К.З. и подсъдимия през 2011 г., бил подаден сигнал и до правоохранителните органи.

Общуването между подсъдимия и частния тъжител било спорадично и в него отсъствали конфликти. Т. обаче таял негативизъм към Ч., тъй като го подозирал в неправомерна манипулация върху електромерите, монтирани в общото табло в сградата.

Тези свои съмнения подсъдимият споделял дори пред други съкооператори, сред тях и домоуправителят свид. Захариев, който ги предавал на частния тъжител. Често подсъдимият позвънявал в дома на пострадалия в негово отсъствие, като в разговори с приятелката му свид. К., се оплаквал от шумове, издавани от батерията на душ в банята, които смущавали спокойствието му вечер.

На 03.11.2017 г., следобед, частният тъжител и свид. К. К. се прибирали от работа.

Пред входа на кооперацията те се срещнали със свидетелите В.З. и съпругата му И.С.А.-З., които уведомили Ч. за поредните заявени пред тях обвинения от Т. към пострадалия за извършени от последния интервенции върху електрическото табло на блока. Тази информация провокирала Ч. да потърси контакт със своя съсед, за да изиска обяснение за негативните сведения, които разпространява, както и да го предупреди да не притеснява приятелката му в негово отсъствие. Когато заедно с К. се изкачили до етажната площадка пред дома си, пострадалият позвънил на входната врата на Т., с намерение да проведе разговор с него. Подсъдимият не отворил, поради което съседите му влезли в своя апартамент.

Около 17:30 часа, на 03.11.2017 г. пострадалият приготвял вечеря в кухнята на дома си. По същото време свид. К. водела телефонен разговор в съседното холно помещение. В този момент някой позвънил на звънеца на входната врата. Пострадалият и свид. К. се отправили едновременно към антрето. Виждайки, че приятелят й се е отзовал, свид. К. продължила разговора си, като се обърнала с гръб към него и пристъпила във всекидневната. Когато Ч. отворил входната врата, му направило впечатление, че осветлението на етажната площадка не е активирано. В този момент от тъмното пред него застанал подсъдимият Т., държейки в ръката си метален предмет, тип щанга за автомобилни гуми, с който внезапно замахнал към частния тъжител и го ударил по главата, в лявата челна изпъкналост. От съприкосновението пострадалият почувствал замайване и силна болка в областта, в която бил съсредоточен ударът, откъдето започнала да тече кръв, изцапала лицето му. Едновременно с това той възкликнал с висок тон към своя съсед с думите „К‘во направи, бе човек?!". След първоначалното стъписване пострадалият забелязал, че Т. отново замахва, което го провокирало да се отбранява. В опита си да отнеме металния предмет, Ч. нанесъл няколко юмручни удари, попаднали в областта на лицето и гърдите на подсъдимия, с които успял да го избута назад и да издръпа вещта от ръцете му.

3

Създалият се от ситуацията шум и изпуснатата реплика привлекли вниманието на свид. К., която прекъснала водения телефонен разговор и излязла бързо в коридора. Когато видяла кръвта, стичаща се от главата на приятеля си, тя се развълнувала и погледнала към подсъдимия, който в този момент стоял на площадката пред апартамента и говорел нещо неразбираемо. Започнала да отправя към него упреци, дърпайки мъжа си към вътрешността на жилището.

Виковете по повод съприкосновението между двамата мъже били възприети и от свидетелите В. и И.З., живущи на горната етажна площадка, които веднага се отправили към апартамента на частния тъжител. Достигайки до първия етаж, те забелязали как подсъдимият се навел, взел празен стъклен буркан и го хвърлил в посока апартамента на своя опонент Ч., след което се отдръпнал към жилището си. Свид. З. различила кръвта върху лицето на пострадалия, течаща от раната на главата му. От разказа на Ч. разбрала и причината за получената травма. По този повод се свързала от телефонния му апарат със спешната телефонна линия на Дирекция „Национална система 112", откъдето потърсила съдействие.

По повод подадения сигнал на адреса бил изпратен полицейски екип в състав сидетелите Г.В.Л. и М.К.Т., които след като установили самоличността на частния тъжител и подсъдимия, възприели разказа на частния тъжител за хронологията на събитията. Бил извикан и екип към дежурната оперативна група към 06 РУ - СДВР, в състава на който били включени свидетелите М.И.И. и П.Д.К., на които Ч. предал отнетата от подсъдимия метална щанга.