Решение № 431 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110168433 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 408668/16.12.2024 г., молба с вх. № 7394/09.01.2025 г., молба с вх. № 326202/07.10.2025 г. и в открито заседание на 11.12.2025 г./ на Етажна собственост „***********“, с адрес: гр.

************, срещу А. Г. ************* /П. според справка от НБД „Население“/, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2 278.71 лв., дължима поради извършено със Споразумение от 26.07.2023 г. заместване в дълг, ведно със законната лихва за периода от 15.11.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Споразумение от 26.07.2023 г., по силата на което ************* е заместила в дълг „*****************“ ЕООД за задължение в размер на 2 278.71 лв. – разходи за комунални услуги /топлинна енергия, електрическа енергия, вода, фонд „Работна заплата“, телефон, СОТ и др./ за общите части в сградата в режим на етажна собственост, припадащи се на два от магазините в нея, ползвател на които е дружеството. Посочва, че сумата представлява сбор от задълженията за магазин № 9 /95.10 лв. за м. 03.2021 г. съгласно Фактура № 0000003849/19.04.2021 г.; 69.39 лв. за м. 07.2021 г. съгласно Фактура № 0000004275/19.08.2021 г.; 67.83 лв. за м. 08.2021 г. съгласно Фактура № 0000004382/21.09.2021 г.; 1 104.92 лв. за 2022 г. съгласно Фактура № 0000004914/22.02.2022 г., Фактура № 0000005020/24.03.2022 г., Фактура № **********/18.04.2022 г., Фактура № 0000005233/24.05.2022 г., Фактура № 0000005339/22.06.2022 г., Фактура № 0000005446/16.08.2022 г., Фактура № 0000005554/17.09.2022 г., Фактура № 0000005662/23.10.2022 г., Фактура № **********/16.11.2022 г., Фактура № 0000005879/20.12.2022 г. и Фактура № 0000005987/31.12.2022 г.; 635.05 лв. за периода от м.

01.2023 г. до м. 06.2023 г. съгласно Фактура № 1000000009/17.02.2023 г., Фактура № 1000000115/20.03.2023 г., Фактура № 1000000221/20.04.2023 г., Фактура № 1000000328/22.05.2023 г., Фактура № 1000000435/16.06.2023 г. и Фактура № 1

1000000542/03.08.2023 г./ и за магазин № 45 /306.42 лв. за периода от м. 10.2017 г. до м.

01.2018 г. съгласно Фактура № 1500003339/28.11.2017 г., Фактура № 1500003445/28.12.2017 г. и Фактура № 0000000098/21.02.2018 г./. Излага, че ответникът не е заплатил дължимата сума съгласно постигнатите в споразумението уговорки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез назначения особен представител е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва да е страна по процесния договор. Релевира възражение за унищожаемост на споразумението поради грешка. Твърди, че го е подписала, водена от грешка по въпроса кое лице е носител на задължението – мислела, че е задължена в лично качество да заплати сумата на ищеца, а всъщност задълженото към ищеца лице било „*****************“ ЕООД, което било ползвател на двата магазина. Счита, че се касае за грешка в лицето, а евентуално – за грешка в предмета. Излага, че предметът на договора е изпълнение на задълженията по фактури, а в тях като купувач на услугите е посочено дружеството – ползвател. Посочва, че не е давала съгласието си да встъпи в дълг заедно с длъжника „*****************“ ЕООД или да го замени. Оспорва реалното предоставяне от ищеца на твърдяните комунални услуги. Моли за отхвърляне на иска.

В хода на устните състезания ответникът заявява, че с оглед уточнението на основанието на иска не поддържа възражението си за унищожаемост на споразумението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска, като ако е дадена от ищеца цифром и словом правна квалификация, тя не е обвързваща за съда.

В случая ищецът твърди, че претендираната от него парична сума представлява вземане за разходи за поддържане и управление на етажната собственост, които са били дължими от „*****************“ ЕООД в качеството му на ползвател на самостоятелни обекти в етажната собственост, но с процесното споразумение, подписано между кредитора и ответницата, въз основа на което претендира сумата от нея, тя е заместила длъжника в неговия дълг. Иска се ответницата да бъде осъдена да плати сумата поради извършеното със споразумението заместване в дълг. Следователно изложените фактически твърдения и заявеният петитум сочат, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 102 ЗЗД вр. чл.

51 ЗУЕС.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, на първо място, наличието на сключен с ответницата договор за заместване в дълг на „*****************“ ЕООД от нея, обективиран в Споразумение от 26.07.2023 г.

Заместването на длъжника в дълга – чл. 102 ЗЗД, съставлява истинското поемане на дълг. Тук въпросът е длъжникът да се освободи от дълга и да бъде заместен в него от трето лице. Това може да стане както въз основа на договор, който кредиторът сключва с трето лице – поемател на дълга, което заместване представлява едностранно поемане на дълг, така и по силата на договор, сключен между длъжника и трето лице, което заместване представлява двустранно поемане на дълг /в този смисъл – Решение № 671/02.11.2004 г. по т. д. № 48/2004 г. на ВКС, ТК/.

Заместването в дълг е договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава от отговорност при наличие на съгласие на кредитора за това. Договорът може да се сключи между кредитора и новия длъжник или 2 между стария и новия длъжник. Във втория случай същият поражда действие с одобряването му от страна на кредитора. Предпоставка за действителността на договора за заместване в дълг е наличието на действителен стар дълг. Бидейки предмет и следователно – съществен елемент на договора по чл. 102, ал. 1 ЗЗД, старият дълг следва да бъде определяемо индивидуализиран, вкл. с посочване на основанието му, така че да е ясно на новия длъжник какво, колко, кога и при какви условия дължи, както и какви възражения може да противопоставя на кредитора съгласно чл. 102, ал. 3 ЗЗД /в този смисъл – Решение № 60071/23.11.2021 г. по т. д. № 394/2020 г. на ВКС, II ТО/.

Според чл. 102 ЗЗД кредиторът загубва досегашния си длъжник, а задължението се поема от заместилия го в дълга. При заместването в дълг кредиторът сам трябва да се лиши от досегашния си длъжник, тъй като за него е от значение кой ще е неговият длъжник.

Съглашението между длъжника и третото лице за заместване в дълг няма сила без съгласието на кредитора /в този смисъл – Решение № 333/19.10.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на ВКС, IV ГО/.

В случая от представеното Споразумение от 26.07.2023 г. е видно, че в заглавната му част като страни са вписани Етажна собственост „***********“ и „*****************“ ЕООД, действащо чрез **********. *************. В него е посочено, че страните се споразумяват, че Ани Г. ************* като ползвател на комунални разходи /в това число за парно, електрическа енергия, вода, фонд „Работна заплата“, телефон, СОТ и други/ за магазин № 9 и магазин № 45, находящи се в „***********“, признава, че дължи на етажната собственост към 26.07.2023 г. сумата от 2 489.19 лв., представляваща стойността за доставени, ползвани, но незаплатени комунални разходи за посочените магазини за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2023 г., и се задължава да изплати сумата разсрочено по погасителен план, като при добросъвестно изпълнение от страна на длъжника относно поетия ангажимент за ежемесечно издължаване етажната собственост се задължава да не предприема действия за принудително събиране на сумите /по съдебен ред/, а при недобросъвестно изпълнение от страна на длъжника или забавено месечно плащане /с липса на плащане в месеца или забава в плащането от 1 месец/ етажната собственост ще бъде в правото си да предприеме такива действия. Вписано е, че страните са постигнали споразумението с цел да бъдат уредени взаимоотношенията им по доброволен начин, извънсъдебно. Споразумението е подписано от управителя на етажната собственост Н.

*********** и от ******** *************. Като приложение към него са посочени копия от фактурите и таблица за разпределението на комуналните разходи, в които като длъжник е вписано „*****************“ ЕООД.

При спор за смисъла на договорни клаузи следва да бъде извършено тълкуване на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД, т.е. трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В случая независимо от посочването в заглавната част на споразумението, че страни по него са етажната собственост и „*****************“ ЕООД, видно е от цялото му съдържание, че то е сключено между етажната собственост и ответницата, действаща в лично качеството. Следователно съглашението е постигнато между кредитора и лицето, за което се твърди, че е заместило стария длъжник „*****************“ ЕООД в дълга му.

Съдебната практика приема, че съгласието, респ. одобрението, на стария длъжник не е елемент от фактическия състав на чл. 102 ЗЗД, поради което волеизявлението на последния е правно ирелевантно за валидността на сключения договор за заместване в дълг /в този смисъл – Решение № 606/09.06.2005 г. по т. д. № 929/2004 г. на ВКС, II ТО/. Ето защо преценката дали споразумението има характера на договор за заместване в дълг не се влияе от факта, че „*****************“ ЕООД не е страна по него.

3

При тълкуване волята на страните досежно спорния факт за характера на сключеното между тях споразумение следва да се вземе предвид, че в съдържанието му ответницата е признала дължимостта в полза на ищеца на сума, обхващаща и процесната сума, но никъде в документа не е посочено, че се касае за чуждо задължение – такова на „*****************“ ЕООД, в което страните се съгласяват ответницата да го замести. Ясно е посочено, че целта на постигнатото съгласие е да бъде разсрочено задължението и с разсроченото му плащане отношенията между страните да бъдат уредени доброволно и извънсъдебно.

По принцип няма пречка договорът за заместване в дълг да бъде инкорпориран в сключено между кредитора и новия длъжник комплексно споразумение, което да съдържа декларативна част, в която да се признае за безспорно между страните съществуването на паричното задължение, както е в случая, но за да бъде придаден на такова споразумение характерът именно на договор за заместване в дълг, при всички случаи е необходимо наред с установителната част в него да бъде изразена воля на страните по него, че със сключването му новият длъжник замества стария в дълга, а последният се освобождава от него. Такава воля в случая не е изразена от страните по процесното споразумение. Никъде в него дългът не е очертан като такъв на „*****************“ ЕООД, а дори напротив – изрично е посочено от страните, че именно ответницата е ползвател на комуналните услуги, разходите за които са разпределени за магазин № 9 и магазин № 45, и в това свое качество признава, че тя самата дължи на етажната собственост комуналните разходи за исковия период.

Следователно общият смисъл на уговорките в споразумението не води до извода, че страните са се съгласили, че задължението е на „*****************“ ЕООД и че то ще премине върху ответницата като нов длъжник. Обективираните изявления на страните сочат еднозначно на извод, че със споразумението не е извършено заместване в дълг, а признание от ответницата на собствен дълг по чл. 51 ЗУЕС и неговото разсрочване.