Решение № 474 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Теодора Анг. Карабашева

Ивета Антонова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. А. К. с ЕГН: ********** и Н. А.

К. с ЕГН: ********** срещу Решение № 20036006/16.05.2022 г., постановено по гр.д.

№ 23041/2019 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи при условията на разделност на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* следните суми: 3 027.61 лв. – представляваща ½ част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „******* с аб.№ 111170 за м.05.2015 г. – м.04.2018 г.; 378.27 лева – представляващи ½ част от мораторна лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г.; 30.65 лева – ½ част от цената за услуга „дялово разпределение“ за същия имот през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 5.40 лева – ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно гр.д. № 75581/2018 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт. Наведени са твърдения, че процесният имот не е бил ползван от ответниците. Релевирано е възражение, че сумите преди м.02.2016 г. са погасени по давност. Не са направени доказателствени искания. Искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени в цялост.

Претендират разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В производството пред въззивната инстанция е представено извлечение от акт за смърт на Н. А. К. от 16.10.2022 г., както и удостоверение за наследници на същата, от което се установява, че нейн единствен законен наследник е синът ѝ – К. А. К..

С определение от 26.01.2023 г. на настоящия съдебен състав на мястото на починалата Н. А. К. е конституиран нейния наследник по закон - К. А. К. и производството по делото е прекратено по отношение на Н. А. К..

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, срещу К. А.

К. с ЕГН: ********** и Н. А. К. с ЕГН: **********, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за установено, че ответниците като потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Изгрев, ж.к..

„*******, абонатен № 111170, му дължат всеки по отделно сума в общ размер на 6 883.88 лв., от които 3 027.61 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., и 378,27 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., 30.65 лева –за услуга „дялово разпределение“ за същия имот през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 5.40 лева – мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно гр.д. № 75581/2018 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав. Претендира и разноски.

Исковата молба е връчена на ответниците К.и и в по срока по чл. 131 ГПК от тях са подадени отговори чрез общия им процесуален представител, в които оспорват предявените искове по основание и размер. И двамата ответници оспорват през процесния период на процесния адрес да са ползвали топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. Претендират се разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 75581/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3092887 от 29.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено К. А. К. с ЕГН:

********** и Н. А. К. с ЕГН: **********, да заплатят, всеки по отделно, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 3 027.61 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., и 378,27 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., 30.65 лева –за услуга „дялово разпределение“ за същия имот през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 5.40 лева – мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото, а именно 64.84 лв. – държавна такса и 25 лева – възнаграждение за 2 юрисконсулт за апартамент, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж.к.. „******* .

Длъжниците са подали възражение в законоустановения срок срещу задълженията по заповедта на 01.03.2019 г. На 22.03.2019 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 22.04.2019 г. заявителят е представил искова молба с вх. № 2010358 от 22.04.2019 г.

По делото са приети нотариален акт № 1510, том 8, дело № 110/1979 г., изготвен от нотариус Н.Г., за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който А.Х. К. е закупил жилище – апартамент № ******* в жилищния комплекс „Червена звезда“ в гр.

София, ведно с удостоверение за наследници с изх.№ 156/06.12.2017 г., от което се установява, че законните наследници на А.Х. К. са Н. А. К. и К. А. К..

Приет е списък на живущите по апартаменти в сграда - етажна собственост на адрес в гр. София, ж.к. ******* от проведеното общо събрание на 08.02.2002 г., с което етажната собственост е взела решение да сключи договор с „Т.С.“ ЕООД извършване на услугата „топлинно счетоводство“ .

Представен е и договор № 2062/04.03.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. ******* за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, ведно с договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД и „Т.С.“ ЕООД.

По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Приети по делото са и три броя съобщения към фактура № 0096622180 с дата на данъчно събитие 31.07.2018 г. за реално консумирана енергия за периода 01.05.2017 г.

– 30.04.2018 г., към фактура № 0081855672 с дата на данъчно събитие 31.07.2017 г. за реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., както и фактура № ********** с дата на данъчно събитие – 31.07.2016 г. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.

По делото са приети изготвените от вещото лице заключение по съдебнотехническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които се установява, че за процесния период в процесния имот има три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 брой щранг лира. Отразено е, че съгласно протокол от дата 17.04.2017 г. от ФДР за отоплителния период от м.10.2016 г. – м.04.2017 г. е начислена топлинна енергия при условията на неосигурен достъп, а за отоплителния период м.10.2017 г. – 30.04.2018 г. отчетът е бил извършен с мобилно устройство. Вещото лице посочва, че в отчета на ФДР има 60 куб.м. корекция, понеже към 20.10.2016 г. е посочен проблем в топлия водомер. Констатирано е, че начисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата Наредба № 16-334, като за процесния период в изготвените от топлинното дружество фактури не е начислявана такса мощност.

Размерът на сумите за потребена топлинна енергия за процесния период е 5 735.81 лева., от които 417.77 лева – сградна инсталация, 3 756.31 лева – топлинна енергия за имот и 1 561.75 лева – БГВ, като от тази сума е извадена сумата за връщане от изравнителните периоди – 316.65 лева.

3

В заключението по приетата пред СРС допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице поддържа, че по протокол от 20.10.2016 г. за ИРРО 20057090 показанията са 3485.00, за ИРРО 20057004 показанията са 1548.00, а за ИРРО 20057005 показанията са 3092.00, като данните от 567 куб.м. се отнасят за отчет на водомера и представляват разход на вода в куб.м. в имота за периода, а не за щранг лирата.

Твърди, че изчислените показания за щранг-лирата са 833.554, като за периода м.10.2015 г.до м.04.2016 г. данните за ИРРО са същите.

Представено и прието по делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, в което се установява, че за процесния период са издадени 3 общи фактури за реално потребена енергия. Вещото лице е посочило, че за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. размерът на общите фактури е 5 969.74 лева, увеличена със сумата от 61.31. лв. за дялово разпределение, увеличена със сумата от изравнителните сметки в размер на 85.48 лева, равни на 6 116.53 лева. Като размер на законната лихва върху сумите на месечните главници за периода 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г. е равна на 765.69 лв.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответниците са потребители на ТЕ за исковия период в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, поради което дължат заплащане на доставената в имота им топлинна енергия, като стойността на задължението е определено в съответствие с кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановените срокове, изхожда от легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно.

Настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество се легитимира като кредитор по спорните вземания по следните съображения:

Договорът за продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.