Решение № 320 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300500248 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца по спора М. С. А., ЕГН ********** срещу Решение № 3950 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 5302/2021 г. на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от А. срещу „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждането на дружеството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 28.07.2020 г. в гр. Пловдив, виновно причинено от С.К.П., ЕГН – ********** като водач на автобус, марка Теmsa, рег. № ***, за разликата от 4 500 лв. до 12 500 лв.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с искане за отмяна и уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира разноски.

Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по искове с правно основание чл.

432 от КЗ – за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лв.

– предявен като частичен от общо дължимо се такова в размер на 48 000 лева и за застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 154 лева.

Решението по иска досежно имуществените вреди / уважен за 50 лв. и отхвърлен за 1 разликата от 104 лв. / е влязло в сила като необжалвано от страните.

Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 4 500 лв. до 12 500 лв..

Районният съд – въз основа и след преценка на събраните по делото доказателства, е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди / действително причинените / е в размер на 7 000 лв., но е присъдил сумата 4 500 лв., тъй като е приел разликата от 2 500 лв. да е заплатено от ответника на ищеца обезщетение за тези вреди преди предявяването на иска.

Въззивникът поддържа този извод на съда да е неправилен, тъй като процесните 2 500 лв. не са му платени от застрахователя. Поддържа още общият размер на определеното от съда обезщетение от 7 000 лв. да не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и дължимата се за претърпените неимуществени вреди като вид, интензитет и продължителност обезвреда да е в размер на исковата сума.

Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че водачът на автобуса не носи вина за настъпването на ПТП, съответно застрахователят не носи отговорност да обезщети причинените вследствие него вреди. В тази насока се позовава на заключението на САТЕ, според което са възможни два механизма за настъпване на ПТП, като по делото нямало категорични данни кой от двата е осъществен и конкретно това да е възприетия от съда механизъм, ползващ ищеца – при лежаща върху него доказателствена тежест да го установи при пълно и главно доказване. Евентуално настоява ищецът да е съпричинил вредоносния резултат и извода на районния съд в противна насока да е неправилен. Относно размера поддържа че същият съставлява справедливото обезщетение предвид получените травми като вид, интензитет и период на възстановяване.

В тази насока настоява, че уврежданията не са причинили значителни по интензитет и продължителност болки и страдания в сравнение с обичайните такива при подобни случаи, при което съдебната практика присъждала като справедлив размер на обезвреда суми в диапазона 2 000 лв. – 5 000 лева. Този размер неимуществени вреди е съобразен и с икономическата обстановка в страната – минималната за съответния период работна заплата и средния общ годишен доход на лице – съответно 610 лв. и 7 002 лева, а също и със задължителния критерий за обществена справедливост за сходни случаи да се присъждат близки по размер обезщетения за неимуществени вреди. Индикатор в насока дължимото обезщетение счита да са и лимитите на застраховка „ Гражданска отговорност „. Цитира съдебна практика.

По делото няма спор, че на 28.07.2020 г., около 13,20 ч., в гр. Пловдив, автобус Темса „ рег. № ***, управляван от водач С.К.П. по платното за движение на бул. ***. „ срещу № *** в посока от запад на изток, при извършване на маневра „ изпреварване „ е ударил велосипеда на М. С. А. в момент когато последният се е движил в южната част на платното за движение по същия път и в същата посока. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при дневна светлина и добра видимост. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. Пострадалият от произшествието е ищецът – велосипедиста М. С. А..

Точният механизм на ПТП и вината за него са установени посредством съставения от органите на КАТ Протокол за ПТП и заключението на приетата САТЕ, според заключението на която причината за настъпване на ПТП е, че при предприетата от водача на автобуса маневра „ изпреварване „ същият не е осигурил необходимото безопасно странично разстояние между автобуса и движещият се велосипед, като няма данни велосипедиста да се е отклонил от траекторията на движението си в посока към изпреварващия го автобус и така 2 да е предизвикал удара. Напротив, оставените от велосипеда по автобуса белези сочат, че велосипедът е ударен в задната лява част, а не в предната, което изключва възможността за отклоняване на траекторията му непосредствено преди и към момента на удара – вж и обясненията на вещото лице С. съдебното заседание на 26.09.2022 г..

Следователно е неоснователно възражението за липса на вина на застрахования водач за настъпване на ПТП. Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия велосипедист. Съгласно казаното заключение наличието на устройства за излъчване на светлина и светлоотразителни елементи - с оглед условията, при които е настъпило произшествието / на дневна светлина и при добра видимост / не би подобрило способността на водача на автобуса да възприеме движещия се пред него велосипед и така да предотврати или намали възможността за настъпване на произшествието, като е и безспорно установено – от показанията на водача С.П., разпитан като свидетел по делото, че същият го е възприел. Велосипедиста не се е движил в средата на пътното платно – както неоснователно е поддържано, а покрай съответната южна / дясна / негова граница. Не съществуват технически данни, поради което и не е възможно – според заключението на експерта, да се определи на каква точно дистанция от границата, респ. дали е спазена възможната най близка такава, няма и други данни в тази насока. Поради което и тъй като установяването на този факт е изцяло в тежест на въззиваемото дружество възвело възражението пострадалият да е допринесъл за настъпване на ПТП, съответно на вредите, и този довод в така твърдяната от него насока е неоснователен.

Според заключението на СМЕ:

В пряка причинна връзка с процесното произшествие ищецът е получил следните увреждания: Контузия на гръдния кош и корема; Кръвонасядане и охлузване на главата;

Охлузвания и кръвонасядания на левия и десен горен крайник; Кръвонасядания на лявото бедро; Охлузвания на лявата колянна става и лявата подбедрица; Разкъсно – контузна рана на първи пръст на дясното ходило;

Възведеното в ИМ счупване на ладиевидна кост на китката не е настъпило, а възведените болки в поясния отдел на гръбначния стълб при усукване и движение на тялото около оста на гръбначния стълб, болки в лявата част на врата и лявата плешка, затрудненията при движение на лявата ръка вследствие болки в лява раменна и лакътна става, както и затруднената слухова дейност не са в пряка причинна връзка с произшествието, а се дължат на наличните у ищеца заболявания Неврит на слуховите нерви с прогресивно намаляване на слуха; Артроза, Увреждане на междупрешленни дискове, лумбална дискова херния, дископатия. Тези придружаващи заболявания са забавили и затруднили оздравителния процес досежно травмите в пряка причинна връзка с ПТП, които – без тези заболявания, са с нормален оздравителен период около 20 дни – вж обясненията на вещото лице в съдебно заседание от 20.01.2022 г.. Според същите обяснения травмите са получени от падането на ищеца вследствие контакта на автобуса с велосипеда му, без самият той да е ударен от автобуса – в който случай уврежданията биха били по сериозни.

Болките от контузиите и кръвонасяданията са били силни непосредствено след инцидента, особено тези в гръдния кош.

Според показанията на свидетелите И.М.С. и Н.А.А – дъщеря и снаха на ищеца, същите са полагали непосредствените грижи за него след инцидента и понастоящем. След изписването му от болницата – където бил лекуван 6 дни, М. имал силни болки и не можел да става от леглото без чужда помощ, свидетелките му помагали да се храни и да прави тоалета си. Това състояние продължило около 3 месеца. Освен болките той бил много зле и с психиката – чувства на стрес, на тревожност, не искал да стои сам, страхувал се да излиза, от страха и притесненията започнал да вдига и кръвно. След три месеца започнал се обслужвал сам, болките намалели, но и досега не са отшумели напълно и приема обезболяващи, като не се е напълно възстановил и психически.

3

Предвид така установеното съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 7 000 лева. Действително на ищеца са причинени увреждания, съставляващи леки телесни повреди, но същите са многобройни и са причинили едновременно по цялото тяло силни физически болки, съответно и страдания за 3 месеца – период, по продължителен от нормалния оздравителен процес предвид възрастта на ищеца / *** г. / и наличните отпреди негови заболявания, през който период ищецът е бил и зависим от трети лица за извършване на елементарните си ежедневни дейности, като не се е възстановил напълно и година след произшествието. За същият период ищецът е претърпял и обичайните негативни емоционални изживявания – силен стрес, чувства на страх и тревожност, които са с немалък интензитет и са оставили траен отпечатък в психиката му. Възведените от въззиваемото дружество данни относно стандарта на живот в страната за второто полугодие на 2020 г. не обосновава извод за по нисък размер обезвреда.

Предвид изложеното жалбата на ищеца в частта й за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер над 7 000 лева е неоснователна. Обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 7 000 лв. до 12 500 лв. се потвърждава като правилно.

Основателна е същата в частта, с която определения размер обезщетение от 7 000 лв. е намалено със сумата 2 500 лв. поради осъществено доброволно плащане на тази сума от ответното застрахователно дружество.

По делото няма спор, че по образуваната по застрахователната претенция на ищеца Щета № *** г. застрахователят е одобрил обезщетение за процесните неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., за което е уведомил ищеца чрез неговия представител / л. 33 от първоинстанционното дело /. Но няма данни – не се и твърди от никоя от страните, това обезщетение да е платено на ищеца. Затова в частта за отхвърлянето на иска за разликата от 4 500 лв. до 7 000 лв. първоинстанционното решение се отменя и в тази му част искът се уважава.

С оглед този инстанционен резултат на жалбоподателят се присъждат разноски за въззивното производство в размер на 50, 36 лв. от общо направени 162 лева, а на процесуалния му представител адвокат М. се присъжда възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 412, 80 лева – с ДДС. На въззиваемото дружество разноски не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива.