Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 596 от 12.05.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5249/2021
Вид
Решение № 596
Подписан
12.05.2022
В сила
26.07.2022
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Русе, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520105249 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Електроразпределение Север“ АД срещу Д. СЛ. С., в която се твърди, че ищцовото дружество е с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа и с правомощие да извършва проверки на изправността на средствата за техническо измерване на отделните потребители. На 22.07.2019г. оправомощени служители на дружеството извършили проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия с фабричен № **** с титуляр на партидата С.И.Д., с клиентски № *** и абонатен № ***, за обект, находящ се в гр. Русе, ***. Електромерът бил демонтиран като били отчетени при демонтажа му показанията на отделните регистри, записани и в съставения протокол, а именно: Т1 – 004173 кВтч.; Т2 – 014320 кВтч.; Т3 – 000000 кВтч.; Т4 - 048274 кВтч., както и Т сумарно - 018493 кВтч.

Електромерът бил заменен с друг, с нулеви начални показания по съответните регистри. Демонтираният уред бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба и изпратен за изследване в БИМ – Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе където 1 било проведено изследване и установено, че е налице външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на което през него е преминала енергия, отчитана на тарифа 4 в размер на 48274.4 кВтч., която не била визуализирана на дисплея. Направено било заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на технически характеристики. Констатациите били отразени в експертиза от 25.09.2019г. Въз основа на протокола от БИМ „Електроразпределение Север“ АД изготвило становище за начисление на електрическа енергия от 02.10.2019г. съгласно което дължимото допълнително общо количество енергия е в размер на 48 274 кВтч. за периода от 12.02.2015г., когато бил монтиран процесния електромер - до 22.07.2019г., датата на демонтажа му.

Издадена била фактура от 04.10.2019г. за дължимата стойност за тази енергия в размер на 7979,88 лв. с ДДС, със срок на плащане 14.10.2019г.

Тъй като липсвало доброволно изпълнение на задължението, а и с оглед настъпило правоприемство на страната на длъжника, който бил титуляр на посочената партида, срещу неговия наследник - ответницата Д.С. Славова било депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2021г. за сумата по процесната фактура.

С оглед постъпило възражение срещу дължимостта на тази сума от ответницата, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено задължението й по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2021 г. по описа на Районен съд – Русе, а именно: сумата от 7979,88 лв. главница, представляваща задължение за неплатена електроенергия по фактура № ***/04.10.2019г. за периода 12.05.2015г. – 22.07.2019г.; лихва за забава за периода 15.10.2019г. – 16.07.2021г. в размер но 1361,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото дело, включително и адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС – Русе.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се да е извършвана от страна на потребителя каквато и да е намеса в уреда за измерване и в схемата му за свързване. Непонятно било за ответницата, че 2 има неотчетена енергия. Оспорва се да има намеса в схемата на електромера.

Твърди се, че енергията, която е потребена за посочения обект е заплащана редовно. Прави се и възражение за погасяване по давност на част от вземането по процесната фактура, а именно за период от три години назад от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно за сумата от 5569,49 лв., тъй като задължението за заплащане на електрическа енергия било периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в“от ЗЗД.

По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата е потребител на електрическа енергия (клиент на ищцовото дружество) за имот в гр. Русе, ***, с клиентски № *** и абонатен № ***.

На 22.07.2019г. оправомощени служители на дружеството са извършили проверка на СТИ на електрическа енергия за посочения адрес с фабричен № ****, за която е съставен констативен протокол №***. Видно от последния при проверката са отчетени показанията на отделните регистри на уреда, а именно: Т1 – 004173 кВтч.; Т2 – 014320 кВтч.; Т3 – 000000 кВтч.; Т4 - 048274 кВтч., както и Т сумарно - 018493 кВтч. Електромерът е демонтиран, заменен с друг, поставен е в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба и изпратен за изследване в БИМ – Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе където му е извършено изследване – метрологична експертиза, за която е съставен констативен протокол №***/25.09.2019г. Видно от същия е, че е налице външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на което през него е преминала енергия, отчитана на тарифа 4 (Т4) в размер на 48274.4 кВтч., която тарифа обаче не е визуализирана на дисплея на уреда. Направено е заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на технически характеристики.

Въз основа на протокола за метрологична експертиза от БИМ и на 3 основание чл. 55 от ПИКЕЕ, „Електроразпределение Север“ АД е изготвило на 02.10.2019г. становище за начисление на допълнителна електрическа енергия в размер на 48 274 кВтч. за периода от 12.02.2015г., когато бил монтиран процесния електромер - до 22.07.2019г., датата на демонтажа му.

Издадена е фактура от 04.10.2019г. за дължимата стойност за тази енергия в размер на 7979,88 лв. с ДДС, със срок на плащане 14.10.2019г.

Процесният електромер е монтиран на обекта на ответницата на 11.05.2015г., като в съставения за монтажа констативен протокол са отбелязани показанията на уреда на „дневна“ и „нощна“ тарифи и същите са нулеви, т.е. през него не е преминавала и не е отчитана електроенергия.

Свидетелят Д. ИВ. ЮР. установява, че работи като „специалист енергиен контрол“ в "Електроразпределение Север" АД, в което си качество е участвал при извършената проверка на процесното СТИ за имота на ответницата, като констатациите и извършените действия са отбелязани в съставения протокол, приложен и по делото. Със специализиран софтуер било установено, че СТИ има натрупани показания на тарифа 1.8.4, която не е визуализирани на дисплея на уреда, тъй като не следвало да бъдат използвана и да отчитат потребление на електроенергия. По тази причина уредът бил подменен и изпратен за изследване в БИМ.

Няма спор по делото, че сумата по корекционната процедура не е заплатена.

Според заключението на изготвената по делото комплексна експертиза, налице е осъществено неправомерно софтуерно въздействие върху процесния електромер, извършено е неговото препрограмиране, като момента на това действие не би могъл да бъде установен. Софтуерното въздействие не би могло да бъде резултат от случайна грешка, а единствено резултат на извършена съзнателна човешка намеса в тарифната схема на електромера и се изразява в промяна на времената на запис в съответните регистри. Отчетената по четвърта тарифа електроенергия е реално преминала през електромера, но би могло да бъде установено точно в кой период. С оглед наличието на две използваеми тарифи (дневна и нощна), през СТИ не би следвало да преминава електроенергия по тарифа 4 и същата не е визуализирана на дисплея му. С извършеното препрограмиране е нарушена функционалността на уреда, но не и точността на измерване. Според заключението на експертизата, начисленото допълнително количество 4 електроенергия от 48 274 кВтч за периода 12.05.2015г. до 02.07.2019г. би могло да бъде реално потребено и е на стойност 7979,88лв.

Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 7979,88лв. дължима по горепосочената фактура № ***/04.10.2019г., издадена въз основа на извършената корекционна процедура за периода 12.05.2015г. – 22.07.2019г., 1361,02лв. обезщетение за забава за периода 14.10.2019г. до 16.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.07.2021г. до окончателното й заплащане, както и 236,82лв. разноски за заповедното производство.

Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника и на осн. чл.

415, ал.1 т.1 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за претендираното вземане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор по делото относно наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставянето на електрическа енергия за посочения имот. Спорно е дали ищцовото дружество е извършило правомерно корекция на сметката на ответницата за процесния период, както и дали исковата претенция частично е погасена по давност.

В конкретния случай, ищцовото дружество претендира сумата по процесната фактура като цена за допълнително начислена електроенергия за минал период от време, която е реално потребена и отчетена от СТИ, но по начин, несъответстващ на техническите настройки на същия и непозволяващ при отчитане на електроенергията ежемесечно, чрез наблюдаване дисплея на уреда, това допълнително количество да бъде видяно, отчетено и фактурирано за заплащане. Ответницата оспорва да е потребила това „допълнително“ количество електроенергия, както и наличието на основание за допълнително начисляване на енергия от страна на дружеството. В изготвените от последното документи във връзка с процесната сума е посочено правно основание за извършване на „корекцията“ чл. 55 ПИКЕЕ.

5

Към момента на проверката и извършването на корекция на сметката на ищеца са налице нормативно уредени правила за извършване на корекции, като посоченото правно основание предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, а в ал.

2 е предвидено преизчисляването да се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса електроенергия.

За да бъде приложима разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ и да е налице основание ответното дружество да претендира за заплащане от ответницата на процесната сума, е необходимо да бъде установено не просто, че допълнително начислената електроенергия е преминала през електромера, а че това е станало по време, когато е измервал потребената от имота на ответницата електроенергия, т.е към датата на която е бил монтиран уреда (и начална дата на периода по корекцията) показанията на невизуализираните тарифи са били нулеви. В случая се установява, че при монтажа на процесния електромер на 11.05.2015г. той е бил нова, неизползван. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че въпреки, че в протокола за монтаж не са отбелязани показанията на невизуализираните тарифи (3 и 4) то те също са били нулеви. Допълнителен аргумент за това е и становището на вещото лице Г.Х. (от изслушването му в съдебно заседание), че софтуерно уредът не може да бъде манипулиран по начин да има записано количество електроенергия, което да не е реално преминало през него. СТИ е произведено през 2015г., монтирано е ново на адреса и не би могло да се приеме, че към датата на монтажа му е имало техническа възможност да е преминала през него електроенергия в такова голямо количество, каквото е начислена по корекционната процедура.