Решение № 156 от 20.09.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Радомир, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730101064 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап. .5. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер . била ответницата В. И. В..

Сочи, че между водоснабдителното дружество и ответницата е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията на страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и К услуги в предвидения в закона срок.

В конкретния случай по отношение на имота, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап.

.5, в установените срокове било извършено отчитане на показанията в монтирания в обекта 1 водомер и начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това длъжникът не извършил плащане на дължимите от него суми за периода от 26.08.2020 г. до 09.10.2023 г., на стойност 451,65 лева - главница и лихва за забава в размер на 73,80 лева, начислена за периода от 13.11.2020 г. до 01.12.2023 г.

От съда се иска да постанови решение, с к.то да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 451,65 лева – главница за периода от 26.08.2020 г. до 09.10.2023 г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап. .5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 73,80 лева мораторна лихва за забава за периода от 13.11.2020 г. до 01.12.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения ú особен представител, в който се твърди, че по делото няма доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по повод доставката на питейна вода в процесния имот, както и за количеството доставена вода. Наред с това, липсвали данни, от които да може да се направи извод, че монтираният в имота водомер е годен като измервателен уред и че имотът е бил посещаван ежемесечно от представител на ищеца за отчитането му.

Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответницата, чрез назначения ú особен представител оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.

Представена е и справка чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 13.09.2024 г., от която е видно, че през 2006 г. ответницата В. И. В. е дарила на Ц. Е. С. процесния недвижим имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап. .5, като си е запазила правото на ползване върху имота.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 26.08.2020 г. до 01.12.2023 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Н.“, бл. ., ет. ., ап.

.5, стойността на ползваната, но незаплатена питейна вода е 451,65 лева, а лихвата за забава 2 на месечните плащания за периода от 13.11.2020 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 73,80 лева.

В заключението е посочено и че в карнетите, изготвени за процесния период, за клиент с аб.

№ . са вписвани дати, нови показания към съответната дата и разлика към датата на отчета.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на ответницата, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.

Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата) потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на стр.ж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;

2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на стр.ж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на стр.ж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Не се спори между страните, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ответницата е потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на титуляр на вещното право на ползване на процесния водоснабден имот, к.то е видно от приетата по делото справка чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията.

Приложената по делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ. Извлечението не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания, поради к.то извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка.

На следващо място, правилото е, че собственикът на водоснабдения недвижим имот е длъжник за доставената в имота питейна вода и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три правомощия от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение на водоснабдения недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към ищцовото дружество задължения. Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва водоснабдения имот, в 3 това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това, според настоящия съдебен състав, само ползвателят, а не и собственикът на водоснабден недвижим имот притежава качеството „потребител на В и К услуги“ в хипотезата, при която съществува учредено вещно право на ползване върху водоснабдения имот и само той, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота питейна вода. Правно ирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Изложеното се извлича по безспорен начин и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, според която „ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в к.то я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване“, т. е. законът ангажира отговорността на ползвателя поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не.

Отговорността на собственика на водоснабдения недвижим имот ще възникне от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

С Общите условия за получаване на услугата В и К, в конкретния случай, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените Общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на чл. 8 от Наредбата предвижда, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в к.то да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради к.то съдът приема, че Общите условия, приложени по делото и одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите.

4

Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да потребява вода от същата.

Предвид представените по делото доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че ответницата е задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода за процесния период за гореописания имот.

Съгласно чл. 30 от Наредбата изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а цените на В и К услугите се определят от оператора в зависимост от изразходваното количество доставена и/или отведена вода при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 ЗВ и на тази Наредба. Цените на В и К услугите се обявяват публично от оператора чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник, не по-късно от три дни преди влизането им в сила. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. При неосигурен достъп за отчитане показанията на водомера на длъжностното лице, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в Общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД.