Решение № 2280 от 17.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2280 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100111637 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от Г. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. В. П., съдебен адрес: София, ул.

**** против В. Н. И., ЕГН **********, София, ж.к ****, както следва: 1/иск за разваляне на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сключен с нотариален акт № 080, том III, peг. № 12949, дело № 438/2010 г. от 20.07.2010 г., на нотариус Ц.С., peг. № 030 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ вх. peг. № 32181 от 20.07.2010 г., дв. вх. № 31906, акт № 43, том 82, дело 18 536/20.07.2010 г., на основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, поради неизпълнение, 2/ иск за сумата 76 000 лв., представляваща получената от нея продажна цена за процесния недвижим имот на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД , 3/ иск за сумите: - 2 714 лв. - платени местен данък и нотариални и държавни такси по изповядване на сделката и - 1 530 евро - заплатена комисионна на Агенция „И.П.“ ЕООД, на основание чл. 189, изр. второ ЗЗД, 4/ иск за сумата 62 300 лв., представляваща неустойка по т. 3 от процесния договор за покупко-продажба, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД , 5/ иск за сумата 21 700 лв., надвишаващи неустойката и представляващи част от действително претърпените имуществени вреди от съдебната й евикция, в общ размер 160 000 лв., изразяващи се в средната пазарна цена на равностоен имот към момента на съдебното отстранение, претърпени от ищцата като купувач към датата на съдебното отстранение - 19.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата по всички претенции, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявения иск с правно 1 основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 62 300 лв., е предявен иск срещу ответницата за заплащане на сумата 62 300 лв., на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, като обезщетение за вреди, представляващи част от действително претърпените имуществени такива от съдебната евикция, ведно със законната лихва за забава върху главницата по всички претенции, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с договор за покупко - продажба на недвижим имот от 20.07.2010 г., обективиран в нот. акт № 080, том III, peг. № 12949, дело № 438/2010 год. на нотариус Ц.С., peг. № 030 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, ищцата закупила от ответницата следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр.

София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. **** етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 69.54 кв.м., заедно със зимнично помещение с декларирана площ по удостоверение за данъчна оценка от 4 кв.м., заедно с 3.82 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата 76 000 лв., която сума била платена на продавача в деня на подписване на нотариалния акт.

По нататък ищцата заявява, че с решение № 1755 от 09.07.2018 г. постановено по гр.д. № 616/2017 г. на САС, 2-ри с-в, влязло в законна сила на 19.07.2019 г., поправено с решение № 2219/09.10.2019 г., влязло в сила на 18.11.2019 г., било признато за установено по отношение на ищцата, че Н.Р.К. е собственик на процесния апартамент № 10 и, на основание чл. 108 ЗС, Б. била осъдена да й предаде владението му. Образувано било изп. дело № 20198380403908 по описа на ЧСИ М.Б., по което на 19.02.2020 г. бил извършен въвод във владение и ищцата била принудително отстранена от имота.

Към момента на продажбата, по отношение на В. Н. И. липсвали вписани актове относно имота и ищцата твърди, че не е знаела за наличие на съдебен спор за имота.

Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и експертиза.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените разноски по списък. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на ответната страна.

В приложения по делото отговор на исковата молба ответницата В. Н. И. оспорва изцяло така предявените искове както по основание, така и по размер. Претендира разноски.

Твърди, че до момента на прехвърляне на имота от ответницата на ищцата не са били налице никакви валидни вписвания или каквато и да било индиции за права на трети лица върху него, поради което счита за неоснователни твърденията в исковата молба, че ищцата е придобила процесния имот от несобственик.

На следващо място заявява, че, поради липсата на каквито и да било валидно предявени и надлежно вписани претенции по отношение на който и да било от праводателите на процесния имот, най-късно към 08.07.2010 г. в полза на ответницата вече е била изтекла 2 кратката придобивна давност по чл. 79 ал. 2 ЗС за придобиване на процесния имот поради доказаната добросъвестност на всеки един от праводателите в посочената верига прехвърляния назад в годините до първата прехвърлителна сделка - 08.07.2005 г.

Счита, че, след като ищцата не е успяла адекватно да докаже наличието на правото на собственост в патримониума си в процес, в който ответницата не е участвала, претенция срещу ответницата от което и да било лице, дори и от настоящата ищца, не може да се уважи.

Поради доказана неоснователност на първия предявен иск, счита, че всички останали искове, а именно искът с правно основание чл. 55 ал 1, вр. чл. 189 ал 1 ЗЗД, искът с правно основание 189 ЗЗД, искът с правно основание чл. 92 ЗЗД, този по чл. 189, вр. чл. 82 ЗЗД и евентуално предявения такъв по чл. 189, вр. чл. 82 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и експертиза.

В хода по същество моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение по списък.

По делото е конституирана като трето лице – помагач на ответницата А. Т. С., ЕГН **********, София, гр. Нови Искър, ул. ****, черз особения си представител адв. Й. М., САК София, ул. ****, оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли изцяло, като неоснователен и погасен по давност.

Съдът като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че с нотариален акт от 20.07.2010 г. № 080, том III, peг. № 12949, дело № 438/2010 г. на нотариус Ц.С., peг. № 030 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, ответницата В. И. е продала на ищцата Г. Б. следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. **** етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ 69.54 кв.м., заедно със зимнично помещение с декларирана площ по удостоверение за данъчна оценка 4 кв.м., заедно с 3.82 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата 76 000 лв., която сума била платена на продавача в деня на подписване на нотариалния акт.

Не се спори, че ответницата В. И. е придобила процесния имот с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 94 от 24.06.2010 г., том I , peг. № 6175, дело № 77 от 2010 г. на нотариус П.П., район на действие София, № 157 на НК, от А. Т. С., която от своя страна го е закупила от К.Г.К., с нотариален акт № 80 от 15.07.2005 г., том V , peг. № 13793, дело № 792 от 2005 г. на нотариус Р.Д.в, район на действие София, № 274 на НК. К.Г.К. е придобил процесния имот по силата на сключен договор за покупко – продажба с наследниците на С.П., б.ж. на София, по нотариален акт № 43 от 08.07.2005 г., том V , peг.

№ 13309, дело № 758 от 2005 г. на нотариус Р.Д.в, район на действие София, № 274 на НК.

С решение № 1755 от 09.07.2018 г. постановено по гр.д. № 616/2017 г. на САС, 2-ри с-в, влязло в сила на 19.07.2019 г., поправено с решение № 2219/09.10.2019 г., влязло в сила на 3

18.11.2019 г., е признато за установено по отношение на ищцата, че Н.Р.К. е собственик на процесния апартамент № 10 и, на основание чл. 108 ЗС, ищцата е осъдена да й предаде владението му. По образуваното изп. дело № 20198380403908 по описа на ЧСИ М.Б. на 19.02.2020 г. е извършен въвод във владение и Б. принудително е отстранена от имота.

По делото не са представени доказателства за претенции към имота от страна на трети лица преди и към момента на процесната покупко – продажба между страните, включително вписани възбрани, искови молби или други вещни тежести.

По искане на двете страни съдът допусна и разпита свидетели.

Свидетелят Д.Д.А. познава ищцата от 2000 г., живял е с нея на съпружески начала до 2012 г. Знае за апартамента, който тя е закупила през 2010 г. от ответницата В. И. и е присъствал на сделката. До сделката се стигнало чрез брокерска агенция, която проучила имота, били представени документи, не знае дали от агенцията е била извършена проверка за тежести.

Той заяви, че през м. септември 2012 г. разбрали за заведеното срещу Г. Б. дело за собствеността на имота, което продължило до 2020 г. и тя била отстранена от апартамента, като бил направен въвод във владение. Свидетелят каза още, че ищцата понастоящем живее в чужбина и двамата се виждат веднъж – два пъти годишно. През м. ноември или декември 2015 г., по време на делото, тя го помолила да предаде молбата й на ответницата И. да се яви като свидетел по делото и в тази връзка А. разговарял с нея по телефона, но получил категоричен отказ.

Свидетелят Н.Н.Н., посочен от ответницата, е живял с нея на съпружески начала около 12 години. Той заяви, че през 2010 г., докато жиеели заедно, В. купила от жената на негов приятел А. С. апартамент в кв. ****. Първия път, когато свидетелят посетил имота, отишъл заедно с приятеля си К. и съпругата му, след това ходил само с А., която била собственичка на апартамента. Извършили проверка в Службата по вписвания и проблеми не са установили. След покупката боядисали кухнята и установили, че покривът е компрометиран. Затова решили да го продадат и – чрез агенция – го продали. При продажбата отново проверили апартамента в Службата по вписвания. Свидетелят Н. е присъствал на сделката, но не познава купувача, на който В. е продала имота, мисли че се казва Г.. Не познава и роднините на приятеля си К., които са му прехвърлили имота след смъртта на негова роднина, виждал е само един възрастен мъж.

Свидетелят К.Г.К. познава имота в ж.к. Иван Вазов, на ул. ****, който е бил на сестрата на неговата баба по бащина линия. В съдебно заседание той заяви, че е живял там като дете в продължение на 15 години, тъй като баба му С. нямала деца. През 2000 г. се върнал да живее при родителите си в гр. Нови Искър. Според показанията му баба му С. починала през лятото на 2005 г. и оставила като наследници Г., Г. и нейните сестри, една от които е неговата баба – майка на баща му. След смъртта й другите наследници се съгласили да му продадат апартамента, а той за изкупи дяловете му, защото баба С. винаги казвала, че ще го подари на него или на брат му, за да я гледат. През м. юли извършили покупко – продажбата, св. К. изплатил на всеки неговия дял и влязъл във владение на имота. Освежил 4 го, поставил нова врата и СОТ, ремонтирал всичко по него, но след месец се наложило да го прехвърли на А. С., конституирана като трето лице – помагач на ответницата в настоящото производство, с която по това време живеел на съпружески начала, имат и дъщеря на 30 години. На вратата имало табелка с имената на вече бившата му съпруга А.. В имота живели една година и след това го дал под наем на свой приятел адвокат Д.Т., който се развеждал и живял там три години. По – късно, отново чрез приятел, през лятото на 2010 г. го продали на В. И. и мъжа й за инвестиция /по техните думи/и предали владението му. Според К. никой не е имал претенции към този имот.