Решение № 1298 от 02.07.2024, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1298

Кюстендил, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20247110700132 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 12 и чл. 204 т. 3 от ЗМВР.

Главен инспектор Р. Г. Б. – Началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, [ЕГН], обжалва Заповед с рег. № 277з - 306/20.02.2024 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при противоречие с материално-правни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения в подкрепа на изразеното становище за неизвършване на твърдяното нарушение. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от гл. юк. Л.. Оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразна. Моли същата да се потвърди. Представена е и писмена защита от гл. юрисконсулт Л.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По делото са разпитани и свидетелите Д. С. Т., Р. Г. С., Н. Р. С., К. М. Г. и В. Б. Д..

Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

Главен инспектор Р. Г. Б. е Началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, съгласно чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР, установено от извършена проверка, приключила със справка рег. № 277р-1209/26.01.2024 г. по описа на МВР. Нарушението се изразява в това, че за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. в гр. Кюстендил, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, на адрес: гр. Кюстендил, [улица], гл. инспектор Боюклийски, ежеседмично, на неустановени конкретни дати, при общуването си в работно време със служители в сектор „Пътна полиция“, а именно К. М. Г., В. Б. Д., Н. Р. С. и Р. Г. С., е отправял нецензурни и обидни думи /изрази/, а именно“ „Кюстендилци сте направени от мочка“, „Влачиш се като црево“, „Иди мочай и ела“, а на 20.10.2023 г. е използвал към К. М. Г. израза “Я не знам какво, че ви стане ако не ядете и не почивате един път. Избутайте ората, па после ако искате се качете на дивано при мене, съблечете се голи и се разчепете“.

С горното Б. е нарушил чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“. С деянието си гл. инспектор Б. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в „неспазване на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, определени в типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-19507/11.11.2015 г. на длъжността Началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил /лист 35-37 по делото/.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание чл. 194 ал. 2 т. 4, във вр. с чл. 150 ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР, във вр. с т. 55 и т. 59 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 3 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 12.03.2024 г. заповедта е обжалвана пред АдмС - Кюстендил, като с вх. № 1041/02.01.2024 г. Директорът на ОДМВР – Кюстендил изпраща цялата административна преписка по повод издадената заповед по компетентност до АдмС - Кюстендил, подробно описана, съгласно текста – общо 29 листа.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхвърли, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя Боюклийски с процесната заповед, в размер от 8 /осем/ месеца. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 е посочено, че ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служители на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ОДМВР – Кюстендил за конкретният случай.

Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че за периода от 20.02.2023 г. до 20.10.2023 г. в гр. Кюстендил, в сградата на „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, като Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, е нарушил виновно длъжностните си задължения, като при изпълнение на служебните си задължения е нарушил правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, определени в длъжностната му характеристика. Горното се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР, за което на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е приел, че виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.

Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

Жалбоподателят гл. инспектор Б. е служител на МВР. Същият е държавен служител – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР.

Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена проверка, приключила с обобщена справка рег. № 277р - 1209/26.01.2024 г. по описа на ОДМВР Кюстендил, изготвена от комисия, назначена със Заповед № 277з-2942/27.11.2023 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил. Комисията предлага на Б. да бъде наложено наказание порицание. С рег. № 277р-1350/30.01.2024 г. до същия е изпратена писмена покана за даване на писмени обяснения, получена от него на 30.01.2024 г., което е видно от положения върху нея подпис на същия. С рег. № 277з-2299/19.02.2024 г. е постъпила докладна записка от ст. експерт, че няма постъпило писмено обяснение от Б. във връзка с извършваната проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР.

В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 3 е за неспазване на служебните правомощия, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неспазване служебните правомощия, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал. 1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 12 като такова е посочено: “нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР”.

Нарушение „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения за спазване на тези правила, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът в Определение № 586/21.03.2024 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР. В случая, настоящият съдебен състав счита извършеното нарушение за доказано.

Съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая това първо действие по установяване на нарушението е Сигнал рег. № 277р-13474/10.11.2023 г. на служители на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, след което е издадена и Заповед № 277з-2294/27.11.2023 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил за проверка на случая и евентуално наличие на дисциплинарна отговорност.

Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 12 и представлява нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, като в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. В случая, в заповедта са посочени и отразени всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, като съдът приема извършеното нарушение за доказано.

Дисциплинарното нарушение е констатирано в хода на проверка, приключила със справка рег. № 277р-1209/26.01.2024 г. по описа на ОДМВР Кюстендил.

От събраните сведения, проведените разговори и проверената служебна документация, касаеща изясняване на данните по случая, се установява по безспорен начин извършеното нарушение.

С действията си служителят безспорно е нарушил чл. 200 т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение, несъответстващи на определените такива в длъжностната му характеристика и определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В изготвената от ДРО и приета от ДНО справка в хронологичен ред и подробно и изчерпателно са описани всички извършени действия по разследването в хода на проверката, снетите обяснения от свидетелите, които в своята съвкупност доказват извършеното нарушение. Свидетелските показания са ясни и безпротиворечиви и като такива съдът ще ги цени като достоверни.