Решение № 992 от 21.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. **** 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **** VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102135 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от А. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** ул. ’’****, чрез пълномощника адв. А. *** срещу М. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр.**** кв. “****

Предявен е положителен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата М. Л. И., че ищцата А. И. И. е собственик на основание давностно владение, установено през 2004г. върху 1/3 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. **** индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв не е постъпил от страна на ответницата М. Л. И..

Ищцата А. И. И. твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. **** индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че е придобила правото на собственост върху сочените ид.ч. на основание на основание давностно владение, продължило повече от 20 години /от 2004г./. Заявява, че ответницата М.

Л. И. е нейна майка, която притежава 1/3 ид.ч. от имота, а останалата 1/3 ид.ч. е на нейната сестра **** И. И.. Поддържа, че ответницата нарушава правото й на собственост върху нейната 1/3 ид.ч., тъй като се била снабдила през 2022г. с Констативен нотариален акт № 182 от 30.09.2022г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК за целия имот.

Ответницата М. Л. И. не е депозирала отговор на исковата молба.

В хода на процеса с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2024г. съдът е допуснал главно встъпване на К. И. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ****** по настоящето гр.дело № 2135/2023 г. на Районен съд - **** като е приел за съвместно разглеждане предявените от тях срещу първоначалните страни А. И. И. и М. Л. И. положителни установителни искове за собственост, че са съответно собственици на по 1/2 ид.ч. на процесния недвижен имот.

В исковата им молба, главно встъпилите лица К. И. И. и Д. И. И. заявяват, че са синове и две от общо петте деца на първоначалния ответник М. Л. И., както и на ****., който е починал на 30.09.2015 г. Заявяват, че първоначалната страна и ищца А. И. И. е тяхна сестра, 1 както и че имат още две сестри – **** И. И. и **** И. И., които не са страни по настоящия спор. Изразяват позиция, че са придобили процесния имот въз основа на давностно владение установено през 2005г. и продължаващо до настоящия момент. Заявяват, че до месец септември 2023г. тяхната майка М. И. е живяла в апартамента със знанието и съгласието им, като заявяват, че сестрите им **** И. и А. И. повече от двадесет години живеели и работили в чужбина, като същите никога не са били владели имота. Излагат, че сестрите **** И. и А.

И. са посещавали изключително рядко имота и то единствено като гости. Заявят, че са били изненадани, когато установили, че на 30.09.2022 година майка им М. И. се снабдила с констативен нотариален акт, както и че сестра им А. **** е депозирала искова молба, че е собственик на 1/3 ид. ч. на процесния имот. Поддържат, че сестра им А. И. никога не е била упражнявала фактическа власт върху имота, тъй като е живяла повече от двадесет години в Германия, поради което била в обективна невъзможност да упражнява фактическа власт върху жилището. От друга страна, заявяват, че вторият ответник по техния предявен иск, а именно: майка им М. И. е живяла в апартамента с тяхното знание и съгласие, като смятат, че в тази връзка същата е осъществявала търпими действия, а не владение. Твърдят, че са полагали грижи за майка си, тъй като същата страдала от редица заболявания, като са я водили на различни прегледи и са й били осигурявали необходимите грижи и съдействие.

Като от месец септември 2023 година майка им се намирала в Гърция при дъщеря й **** И..

Във връзка с твърдението, че само те са упражнявали фактическа власт в имота от 2005 година сочат, че всички сметки за битови и комунални услуги са били заплащани именно от тях. Навеждат, че през 2023 година са били започнали основен ремонт на апартамента.

Излагат подробни съображения, че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 79 ЗС, да са придобили имота по давност, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях.

В срока по чл. 131 ГПК първоначалната страна и ищца по първоначалния иск, съответно ответница по исковете на главно встъпилите лица, А. И., е депозирала отговор на исковата молба, като счита предявените от главно встъпилите лица искове за неоснователни. В тази връзка поддържа първоначалните си твърдения в нейната си искова молба, че е станала собственик на основание давностно владение на 1/3 ид. част от имота.

Заявява, че е владяла и своила процесния недвижим имот заедно с майка си М. Л. И. и сестра й **** И. И., като никой не е оспорвал владението им. Заявява, че ищците К. И. И. и Д. И. И. не са били посещавали имота и не са се интересували от него, нито лично, нито чрез трето лице, до момента когато през 2022г. същите са били свързали с нея и сестра й **** И. и се били представили за нейни братя. До този момент не е знаела, че имала освен сестра си ****, още двама братя и още една сестра. Излага, че до 2023г. същите никога не са били идвали в жилището, нито го били посещавали по някакъв повод, както и да са били владели имота. Поддържа, че през 2023г. ищците са били поискали да се правел ремонт на процесното жилище, заедно с нея и сестра й ****, на което тя и сестра й категорично са противопоставили и не били съгласни. Не оспорва обстоятелството, че живее в Германия от около 2010г., но заявява, че всяка година живеела в България и по няколко пъти в годината пребивала в жилището си, а именно в процесния имот, като съхранявала в него свои и на семейството й лични вещи и документи. Оспорва твърдението на главно встъпилите лица, че са били заплащали всички битови и комунални сметки през годините. В тази връзка сочи, че сметките за жилището са били поемани основно от майка им М. И. и от сестра й **** И..

Оспорва твърдението на главно встъпилите лица, че са били полагали грижи за майка им М.

И.. Навежда, че през лятото на 2023г. главно встъпилите лица са сменили бравата на жилището, което я принудило да предяви иска си. Сочи, че майка й М. И. можела да се грижи за себе си, сама да посещавала лекари, както и че главно встъпилите лица не са били полагали каквито и да били грижи за нея.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Л. И., чрез пълномощника й адвокат **** оспорва твърдението в исковата молба, че нейните синове К. И. И. и Д. И. И. са били придобили недвижимия имот при равни квоти, по 1/2 ид. ч. В тази връзка заявява, че е била 2 станала собственик на основание давностно владение на имота, като е била владяла и своила процесния недвижим имот заедно с дъщерите й А. и **** И.и, и никой друг не им бил оспорвал владението. Заявяват, че главно встъпилите лица не са посещавали имота и не са се интересували от него нито лично, нито чрез трето лице, когато в началото на 2023г. под предлог, че искали да направили ремонт на жилището, за да можела тя да живеела в подобри условия. Излага, че до 2023г. Д. и К. И.и никога не са били идвали в процесното жилище, нито са посещавали нея по никакъв повод. Поддържа, че тъй като тя и съпругът й ****. са нямали финансова възможност, малко след раждането на главно встъпилите лица К. и Д. И., същите са били настанени в дом за деца лишени от родителска грижа, като същата е посещавала синовете си много рядко. Сочи, че след навършване на пълнолетие на синовете й, не е имала контакт с тях, не се е била виждала с тях, освен малко преди смъртта на съпруга й ****. през 2015г. Оспорва твърденията им, че не е упражнявала фактическа власт върху имота, както и че са налице търпими действия, а не владение. В тази връзка твърди, че е живяла в процесното жилище от 80-те години на 20-ти век и никой по никакъв повод оттогава не е владял фактически жилището. Оспорва главно встъпилите лица К. и Д. И.и да са полагали грижи за нея. В тази връзка заявява, че от месец септември 2023г. е била принудена да живеела при дъщеря си ****, тъй като ищците не я били пускали в апартамента.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените положителни установителни искове за собственост:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани лица, депозирани са пред компетентния съд и отговарят на изискванията на редовност, предвидени в разпоредбите на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

2. Относно основателността на предявените положителни установителни искове за собственост:

Основателността на предявения от първоначалната ищца А. И. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата да е собственик на претендираната 1/3 идеални части от процесния имот, представляващ апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. **** въз основа на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявала фактическа власт върху процесните идеална част с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време /от 2004г. до настоящия момент/.

Основателността на предявените от главно встъпилите лица и ищци К. И. и Д. И. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на претендираните идеални части от процесния имот, представляващ апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. **** въз основа на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са упражнявали фактическа власт върху процесния апартамент с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време /от 2005г. до настоящия момент/.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), както първоначалната ищца А. И., така и главно встъпилите лица и ищци К. И. И. и Д. И. И. трябва да установят визираните по-горе предпоставки.

Трябва да се изтъкне, че както първоначалната ищца А. И., така и главно встъпилите лица и ищци К. И. И., и Д. И. трябва да оборят легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 30.09.2022г., издаден в полза на ответницата М. Л. И..

Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на фактическите 3 и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорно е по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че първоначалната ищца А. И. е сестра на главно встъпилите лица и ищци К. И. и Д. И..

Родители на А. И., К. И. и Д. И. са ****. и ответницата М. Л. И.. Става ясно по делото, че ****. и ответницата М. И. са се намирали в граждански брак, от който освен първоначалната ищца А. И. и главно встъпилите лица и ищци К. И. и Д. И. са се родили още две деца, именно **** И. И. (разпитана като свидетелка по делото) и третото неучастващо по делото лице **** И. И..

От удостоверение за наследници на ****., с изх. № 2989/19.08.2022 г., издадено от Община **** се установява, че ищцата А. И., ответницата М. И., главно встъпилите лица К. И. и Д.

И. са наследници по закон на ****., починал на 30.09.2015г. Това е така, защото ищците А.