Определение № 388 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20233100900132 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба (ИМ) вх. № 5531/02.03.2023 г., с която са предявени обективно и субективно съединени искове:

А. От Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В. за връщане на сумите: - 261 277,03 евро, като получена на отпаднало основание, ведно със сумата от 80 079,91 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.; - 81 810 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със сумата от 25 074,36 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.;

Б. От „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД срещу К. В. за връщане на сумата 30 015 лева като получена на отпаднало основание, ведно със сумата от 9 199,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.;

В. От Х. Д. М. Дж. А. срещу „Ю. И.“ ЕООД за връщане на сумата 1 000 000 евро, представляваща частичен иск от 5 861 371,86 евро, като получена на отпаднало основание, ведно със сумата от 306 493,83 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.

По допустимостта на производството.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

Ответниците са направили следните възражения за нередовност и недопустимост на образуваното съдебно производство:

- Възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не било уточнено конкретното основание на всеки един от преводите, което им пречело да организират защитата си.

Възражението е неоснователно. Ищецът е изложил фактически твърдения относно основанието за получаване на сумите – договор за поръчка между първия ищец и първия ответник, сключен през май 2009 г. в гр. Доха, като искането е за връщане на авансово получени от доверителя суми за изпълнение на поръчката, които са останали неизползвани след прекратяване на мандата.

- Възражение за недопустимост на исковете поради неподсъдност на българския съд, тъй като в исковата молба се твърдяло, че голяма част от средствата са за закупуване на имоти на територията на република Гърция.

Възражението е неоснователно. Ответниците имат постоянен адрес или седалище на 1 територията на Р България, поради което българският съд е компетентен на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КМЧП. Спорът няма за предмет вещни права или договор за наем върху недвижими вещи (чл. 64 КМЧП, чл. 24, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета), поради което е без значение дали в предмета на твърдяния договор за поръчка са включени правни действия по отношение на такива имоти.

- Възражение за недопустимост на исковете поради висящ процес между същите страни, базиран върху същите твърдения в Република Кипър.

Възражението е неоснователно. Видно от приложените към отговора на исковата молба доказателства, ищците и ответникът Кр. В. са страни по заведеното в Кипър дело № 2168/2018 г. по описа на Окръжния съд в гр. Никозия, но предметът на делото не включва извършени разпоредителни действия от ответника със средства от банковите сметки на ищците в българска банка.

- Възражение за недопустимост на иска срещу „Ю. И.“ ЕООД поради наличие на висящ процес в република Кипър.

Възражението е неоснователно. Видно от приложените към отговора на исковата молба доказателства, „Ю. И.“ ЕООД не е страна по заведеното в Кипър дело № 2168/2018 г. по описа на Окръжния съд в гр. Никозия. Ответникът се позовава на идентични обстоятелства с тези по иска срещу „Ю. И.“ ЕООД в настоящото производство, по който „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД не е страна. Т.е. от субективна страна съвпадението е само в лицето на ищеца Х. Д. М. Дж. А.. По отношение на предмета на спора, делото в Кипър се основава на твърдения за причинени вреди от непозволено увреждане като резултат от извършени измамливи действия от страна на К. В., докато в настоящото производство такива факти не се твърдят от ищеца. Съгласно легалната дефиниция на чл. 30, § 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства. В случая такава тясна връзка не се установява, тъй като липсва субективен идентитет, което изключва възможността от постановяване на противоречащи си съдебни решения.

Предявените искове са допустими и са с предмет право породено от търговска сделка, поради което се разглеждат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

Извършена е двойна размяна на книжа. С молба от 29.02.2024 г. са уточнени основанието и петитумът по иска, предявен от Х. Д. М. Дж. А. срещу „Ю.

И.“ ЕООД за връщане на сумата 1 000 000 евро.

По доказателствените искания на страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими.

Искането на ищците за допускане на двама свидетели за установяване сключване на договор за поръчка между Х. Д. М. Дж. А. и К. В. и неговото съдържание, както и неизпълнението от страна на К. В., е допустимо, доколкото не се твърди договорът за поръчка да е бил възмезден (Решение № 59 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013 г., IV г. о., ГК).

Искането на ищците за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за относимо и допустимо към предмета на делото, поради което следва да бъде уважено с изключение на въпроса за цените на закупените от К. В. имоти посочени в нотариалните актове за покупките, доколкото по посоченото в документите не се спори.

Искането за назначаване на съдебно-оценителска експертиза, която да установи каква е пазарната стойност (и каква е била към м. август 2020 г.) на всички имоти, прехвърлени по реда на чл.19, ал. 3 от ЗЗД на ответника „Ю. И.“ ЕООД е неотносимо към 2 предмета на приетите за разглеждане искове, поради което ще се остави без уважение.

Искането на ответниците да бъдат допуснати двама свидетели при режим на водене за обстоятелствата относно начинът, по който е осъществявана комуникацията между страните по делото и за това, как е уведомяван ищецът Х. Д. М. Дж. А. за осъществените трансакции е допустимо и относимо към предмета на спора.

Искането за задължаване на ищците по реда на чл.190, ал.1 ГПК да представят всички платежни нареждания по системата СУИФТ (SWIFT) за преводите, които твърдят, че са извършени по посочените в исковата молба банкови сметки с цел доказване основанието на съответния превод е относимо и допустимо, но не е необходимо, доколкото SWIFT съобщенията за извършените входящи преводи са приложени са към допълнителната искова молба като Доказателство 3.

На ответника Ю. И. следва да се укаже да представи превод на български език на приложеното към отговора на исковата молба доказателство № 27 – банково извлечение от сметка на Ю. И. с транзакции в периода 28.02.2012 г. – 26.03.2026 г. с оглед изискванията на чл. 185 ГПК;

Следва да се открие производство по оспорване истинността на приложените към отговора на исковата молба доказателства № 41 и 42 – платежно нареждане от 26.05.2012 г. и платежно нареждане от 27.06.2012 г. за преводи, извършени от К. В. от сметка в Емпорики Банк към сметка на община Варна за заплащане на данъци като се укаже на ответника К. В., че носи тежестта да докаже истинността на оспорените документи.

Следва да бъде задължена на основание чл. 192 от ГПК „Инвестбанк“ ЕАД да представи извлечение от банкова сметка с IBAN ********************** за период от 01.05.2012 г. до 30.06.2012 г.

Следва да бъде задължена на основание чл. 192 от ГПК „Централна Кооперативна Банка" АД да представи намиращи се у нея документи.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за недопустимост на исковете поради неподсъдност на българския съд и поради висящ процес между същите страни, базиран върху същите твърдения в Република Кипър.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните на осн. чл. 121 от ГПК (т. І от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2024 г. от 10:30 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

По делото са приети за разглеждане следните искове:

1. Осъдителни искове, предявени от Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В.:

1.1. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 261 277,03 евро, получена от К. В. чрез извършени от последния разпоредителни действия от банковата сметка в евро с титуляр Х. Д. М. Дж. А. с IBAN ********************** в 3 периода от 01.03.2012 г. до 06.11.2013 г., на основание договор за съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между Х. Д. М. Дж. А. и К. В.,

1.2. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 80 079,91 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 261 277.03 евро за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г.;

1.3. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 81 810 лв., получена от К. В. чрез извършени от последния разпоредителни действия от банковата сметка в лева с титуляр Х. Д. М. Дж. А. с IBAN ********************** в периода от 02.04.2012 г. до 01.11.2013 г., на основание договор за съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между Х. Д. М. Дж. А. и К. В.;

1.4. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 25 074.36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 81 810 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г.

2. Осъдителни искове, предявени от „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД срещу К.

В.:

2.1. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД сумата от 30 015 лв., получена от К. В. чрез извършени от последния разпоредителни действия от банковата сметка в лева с титуляр „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД с IBAN ********************** в периода от 02.04.2012 г. – 04.06.2012 г., на основание договор за съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между Х. Д. М. Дж. А. и К. В.;

2.2. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД сумата от 9 199,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 30 015 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г.

3. Осъдителни искове, предявени от Х. Д. М. Дж. А. срещу „Ю.

И.“ ЕООД:

3.1. за осъждане на ответника „Ю. И.“ ЕООД да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 1 000 000 евро, частичен иск от общо дължимата сума от 5 861 371,86 евро (представляваща разликата между общо преведените по сметка с IBAN **************************** в Хеленик Банк с титуляр „Ю. И.“ ЕООД 10 147 540 евро и цената на закупените с тези пари имоти - 4 286 168,14 евро), получена от Ю. И. ЕООД на основание договор за съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между Х. Д. М.

Дж. А. и К. В..

3.2. за осъждане на ответника „Ю. И.“ ЕООД да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 306 493.83 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 000 000 евро, за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.

В исковата и уточняващите молби ищците излагат следните фактически твърдения:

През м. май 2009 г. в столицата на Катар, гр. Доха между ищеца Х. Д. М. Дж. А. и ответника К. В. по време на проведена среща между тях устно бил сключен договор за съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка. Страните постигнали устно споразумение за съвместно извършване на предприемаческа и инвестиционна дейност (покупка на имоти и застрояването на закупените поземлени имоти) на територията на Република България, а също и на територията на Република Гърция.