Решение № 741 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300500206 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Настоящото разглеждане на делото е повторно от въззивния съд, след като с влязло в сила Решение №634/27.05.2025г. постановено по гр.д.№ 684/2025г., ПОС е обезсилил Решение №20/13.01.2025г. на КРС, трети гр.с. постановено по гр.д.№2300/2023г. и е върнал делото за разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Община *** ЕИК 000471365 против Решение №428/19.11.2025г. постановено по гр.д.

№1446/2025г. по описа на Карловски РС, втори гр.с., с което се ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК, по отношение на ОБЩИНА ***, ЕИК: 000471365, адрес: град ***, област Пловдив, ***, представлявана от кмета Е. К., че С. Г. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: град ***, П. И. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, Н. Г. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, Д. К. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град *** и Ю. К. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: град ***, ет. 1, ап. 1 са собственици на основание продажба и наследство на 1 следния недвижим имот: ЧАСТТА от дворно място, цялото с площ от 2290 кв. м, находящо се в село ***, община ***, област Пловдив, при съседи по документ за собственост: наследници на Я. А. М., А. Г. А., Г. Х. З. и улица, съставляващо по ЗРП на същото село, одобрен със заповед № 400/1960 година, имот с пл. № 133 и за него е отреден парцел XXVII в квартал 12 с площ от 1190 кв. м, която част е с площ от 1100 км. метра и понастоящем е заснета като самостоятелен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, област Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-640/09.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, засягащо поземления имот, е от 12.10.2023 г., адрес на поземления имот: село ***, местност „В селото“, площ: 1106 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 338133, съседи: ***, ***, ***,

***, при следните права в съсобствеността: С. Г. С. и П. И. С. – 6/18 ид. части в режим на СИО; С. Г. С. – 3/18 ид. части; Н. Г. И. – 7/18 ид. части; Д. К. Д. – 1/18 ид. част, и Ю. К. И. – 1/18 ид. част.

С постановения съдебен акт в полза на С. Г. С., П. И. С., Н. Г. И.,Д. К.

Д., и Ю. К. И., са присъдени деловодни разноски в общ размер на 2250.00 лева. Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна С. Г. С., П. И. С., Н. Г. И.,Д. К. Д., и Ю. К. И., чрез процесуалния им представител адв.С. П. - К. оспорват жалбата като неоснователна, по съображения подробно изложени в отговора. Молят да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по 2 делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел, че праводателите на ищците са придобили недвижимия имот, част от които е процесния, по силата на давностно владение, а ищците по сила на продажба и наследство. Приел е, че частта от имот пл.№ 133 по плана на селото от 1960 година с площ 1100 кв. м, попадаща извън регулацията, не е подлежала на реституция, респективно – не е придобил статут на земя по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, доколкото същата не представлява земеделската земя. Посочил е, че се касае за дворно място, и макар част от него да е останала извън регулация, същото няма статут на земеделска земя, поради което първоинстанционнния съд е направил извода, че праводателите на ищците са придобили имота по силата на давностно владение.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал жалбоподателят Община ***, като в жалбата се навеждат две основни оплаквания, а именно: че към момента на предявяване на иска и към настоящия момент, не е изтекъл срок по чл.79 ал.1 ЗС за придобиване по давност на процесния недвижим имот, тъй като имотът е частна общинска собственост, по отношение на когото важи забраната на чл.86 ЗС и че процесния имот като земеделски е подлежал на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, доколкото имотът като незаявен представлява земя по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и е общинска собственост.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата 3 инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо подробно отново да я преповтаря, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това – дали процесния имот е земеделски и като такъв е подлежал на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, доколкото имотът като незаявен представлява земя по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и дали е придобит по давност, в случай че е частна общинска собственост, по отношение на същия важи забраната на чл.86 ЗС. Наведените в жалбата оплаквания съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Установено е, че с нотариален акт № *** г. на Карловски районен съд, издаден в производство по обстоятелствена проверка, Г. М. Г. и Ц. Г. Г., са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на дворно място с площ от 2290 кв. м, находящо се в с. ***, община ***, област Пловдив., който имот по ЗРП на същото село има пл. № 133 и за него е отреден парцел XXVII в квартал 12, с площ от 1190 кв. м, в който са построени жилищната и стопанските сгради, а останалата част от имота с площ от 1100 кв. м - процесната, се намира извън регулацията. Съгласно скица № 02 от 12.01.1996 г. на Кметство ***, имот пл. № 133 в кв. 12 по плана на село *** е с площ от 2290 кв. метра, като за част от имота е отреден парцел XXVII с площ 1190 км. метра. В скицата е отбелязано, че имотът е записан като собствен на Г. М. Г. по разписна книга.

В удостоверение изх. № 9/ 27.02.1996г. на Сектор „Държавни имоти“ / издадено преди обнародване на Закона за общинската собственост - обн.

ДВ 44/21.05.1996г. в сила от 01.06.1996г./ е отбелязано, че имотът е градски ,макар и извън регулацията на населеното място.С оглед на тези доказателства, настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционния съд изводи, че процесния имот е част от имот с пл.№133 и представлява част от дворно място, а не земеделска земя в каквато насока са твърденията на жалбоподателя и че процесния имот не е държавна собственост./ към датата на обстоятелствената проверка е имало само единна държавна собственост/.

4

Нотариален акт № *** г. на Карловски районен съд, издаден в производство по обстоятелствена проверка, е оспорен като нищожен от ответната страна, с доводи, че имотът е частна общинска собственост и че акта не може да породи целеният правен ефект. Съгласно ТР 11/21.03.2013г. по т.д.№№11/2022г. на ОСГК на ВКС, нотариалния акт издаден по реда на чл.587 ГПК, представлява официален документ – съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установения в закона ред. Документът се ползва с обвързваща доказателствена сила за трети лица и за съда, досежно извършените от нотариуса действия. Нищожността, на която се позовава Община ***, може да бъде свързана само с изброените обстоятелства, но не и с правния извод на нотариуса, в случая с принадлежността на правото на собственост. Ето защо правния извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен, до доказване на противното. В случая в тежест на Община *** е, да докаже при условия на пълно и главно доказване, че процесния имот е бил държавна собственост към момента на изготвяне на констативния нотариален акт.

Ответната страна противопоставя на ищците свое насрещно право на собственост, като възразява, че процесния имот е общинска собственост, тъй като представлява земеделска земя, незаявена за възстановяване е придобита от Община *** по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Представен

АЧОС

№6249/01.11.2018г., издаден на основание чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и че не подлежи на реституция земя, която макар и земеделска по характер, не е била отнемана или ограничавана./ В този смисъл е Решение№338/28.03.2012г. постановено по гр.д.№27/2011г. на ВКС , второ гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.В конкретния случай от събраните по делото доказателства, не би могъл да се направи обоснован извод, че процесния имот е бил обобществяван, внасян в стопанство от какъвто и да е вид. Нещо повече налице са доказателства, че съгласно КРП на селото от 1960г. целият имот е бил дворно място, макар част от него да е бил извън регулация, и че характерът му се е запазил на дворно място през целият процесен период. Ето 5 защо и доколкото частта от имота извън регулация, никога не е била обобществявана, внасяна в стопанство от какъвто и да е вид, то процесния имот не представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на земеделска реституция по този закон и не би могъл да придобие статут по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ.

Мотивиран от гореизложеното и като обсъди събраните по делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че праводателите на ищците са придобили процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а ищците по силата на наследство и покупко-продажба.

Ето защо предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна С. С. и П. С. се дължат направени пред настоящата инстанция разноски – представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1175.97 евро / 2 300лв, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025г - л.21 от делото/.

Мотивиран от горното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №428/19.11.2025г. постановено по гр.д.

№1446/2025г. по описа на Карловски РС, втори гр.с

ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, седалище и адрес на управление град ***, ул.

Петко Събев № 1,представлявана от кмета Е. К., да заплати общо на С. Г. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: град *** и П. И. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 1175.97 евро.