Решение № 137 от 02.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Кърджали, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140100632 по описа за 2024 година

Производството е по чл.108 от ЗС във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Л. А. К., Р. Ш. К., С. Щ. А. и К. Ш. К., всички от ***, общ.Черноочене, в която твърдят, че са наследници на Ш. А. К.ов бивш жител на *** *, общ.Черноочене, обл.Кърджали ,роден на ***, починал на *** година видно от смъртен акт №0004 и Удостоверение за наследници №12/10.08.2023г. издадено от община Черноочене,обл. Кърджали. Сочат, че баща им бил собственик и всички те/ищците/, като негови наследници били съсобственици на съответна идеална част от следния наследствен недвижим имот: поземлен имот с план. №33 по плана на ******, община Черноочене,одобрен от ОбНС Кърджали със Заповед №768/16.03.1965 година и впоследствие с нова Заповед №38/20.03.1993г. записан в разписния лист на А. А.а А.а/Л. А.

К./,представляващ частно собствено дворно място от 3270/три хиляди двеста и седемдесет кв.метра, частно място ведно с построените в него двуетажна масивна сграда с частичен полуподземен етаж със застроена площ 89/осемдесет и девет кв.м/състояща се от четири стаи, коридор и предверие на етажа и две стаи с коридор и кухненски кът и предверие в частичния полуподземен етаж със застроена площ от 59 /петдесет и девет/ кв.м.при граници на целия имот: изток- улица,запад-поземлен имот с план №4 и улица,поземлен имот с план №28,изток -улица,запад-улица и юг-земеделски земи по КВС на землище ***. Твърдят, че наследодателят построил двуетажна масивна къща, видно от одобрения проект от главен архитект със Заповед №768/16.03.1965 година от ОНС Кърджали. Сочат, че през 2018 год. на 20.03.2018г. ответниците С. Ю. М. с ЕГН ********** и Н. Ю. М. с ЕГН********** са се снабдили с Нотариален акт за право на собственост по давностно владение върху този наследствен имот с Нот. Акт №26, том2, рег.№7834, дело № 210/2018 год. на нотариус К.Д. 1 Кърджали без да са имали самостоятелно безспорно владение над 10 /десет/години - за право на собственост и давностно владение върху този наследствен имот и не са били никога собственици на целия наследствен техен имот, останал в наследство от баща им Ш. А.

К.ов,съответно Л. А. К.-5/8 идеални части,Р. Ш. К.-1/8 идеална част,С. Щ. А. -1/8 ид. Част и К. Ш. К. -1/8 ид.част. Твърдят, че ответниците С. Ю. М.,с ЕГН ********** и Н. Ю. М. с ЕГН ********** не са били никога собственици на наследственият имот, останал в наследство от наследодателят им. Твърдят, че те не са упражнявали фактическа власт върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, самостоятелно в продължение на давностния срок.

Твърдят, че правото им, на собственост, като наследници на имота, предмет на спора, не било изгубено и не било погасено по давност.Сочат, че тъй като това им право било оспорено, предявяват настоящия иск на основание чл.108,ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици по наследство - Л. А. К./А. А.а А.а/-5/8 идеални части от имота; Р. Ш. К.-1/8 идеална част от имота; К. Ш. К. -1/8 идеална част от имота и С. Щ. А. 1/8 идеална част от имота, описан в исковата им молба и да бъдат осъдени ответниците С.

Ю. М. с ЕГН ********** с адрес: ***, общ.Черноочене, обл.Кьрджали и Н. Ю. М. с ЕГН ********** с адрес *** обл.Хасково, които владеели имота към момента на предявяване на иска, да им отстъпят владението върху целият наследствен имот останал в наследство от баща им Ш. А. К.ов бивш жител на *** , ***, общ.Черноочене, обл.Кърджали, като на основание чл.537, ал.2 ГПК бъде отменен Нотариален акт № 26,том 2, рег. № 7834, дело № 210/2018 година, акт на нотариус К.Д. с № на НК № 20. Молят при уважаване на иска да им бъдат присъдени съответните разноски по делото и същите да бъдат солидарно заплатени от С. Ю. М., ЕГН********** и Н. Ю. М., ЕГН**********. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, както и в представена писмена защита излагата подробни съображения.

В срока си по чл. 131 от ГПК в отговор ответниците С. Ю. М. и Н. Ю. М. сочат, че оспорват исковата молба като неоснователна. Твърдят, че не оспорват твърдението на ищците, че са наследници по закон на Ш. А. К.ов, б.ж. на ***, починал през 1971г. и че последният бил построил през 60-те години на миналия век жилищна сграда. Сочат, че оспорват твърдението на ищците, че правото им на собственост не било изгубено и не било погасено по давност. Сочат, че къщата с дворното място били закупена от К. и Л. в периода 1995-96г. за ответниците чрез техния баща Ю.. Твърдят, че последният бил закупил за двете ответници жилищния имот с уговорката, че той, майка им и брат им М. ще живеят там.

Сочат, че непосредствено преди неформалната сделка Л. К. била казала на баща им, че строят къща в Турция и са решили да продадат имота за сумата от 2 000 марки. Твърдят, че тогава брат им М., който преди това работил в Израел е предоставил на баща им исканата сума и последният я предоставил на Л. К.. Твърдят, че от този момент и до сега имота се обитавал от Ю. и съпругата му, както и от болния им брат М., като последните които владеели имота именно за ответниците по иска, тъй като баща им е закупил имота именно за двете ответници по иска. Твърдят, че непосредствено след договорката за продажба на имота цялото семейството започнало възстановяването на имота, тъй като след 2 заминаването на ищците за Турция през 1989 г. и до момента на сделката имота бил необитаван и изключително занемарен. След покупката бил извършен основен ремонт на покрива на сградата, изградено било ново стълбище за второ ниво на сградата, затворени били част от старите прозорци и били направени нови, поставена била нова дограма, изградена била баня, нова електроинсталация, сменени били интериорните врати, поставена била теракота. Всичко това било направено в периода 1996-1998г. Нещо повече- всички тези СМР , твърдят, че били заплащани от ответниците. Сочат, че всички тези действия говорели недвусмислено за своенето на имота от страна на ответниците. Сочат на следващо място, че от момента на покупката и до сега ответниците, чрез родителите си владеели имота в продължение на повече от 28 години и то необезпокоявани от никого, с оглед на което придобили имота по давностно владение по смисъла на чл.79 от ЗС. С оглед на изложеното молят иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител излагат подробни съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо установяване наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки на разпоредбата: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение на ответника и последният да го държи без правно основание.

По делото се установи , че на 20.03.2018г. ответниците С. М. и Н. М. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №26, том 2 , дело №210/2018г. по описа на нотариус К.Д. по отношение на следния имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. №33 по кадастралния план на ******, общ.Черноочене, одобрен със Заповед №38/20.03.1993г., представляващ дворно място от 3270 кв.м. , ведно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с частичен полуподземен етаж, със застроена площ 89 кв.м., състояща се от четири стаи, коридор и предверие на етажа, две стаи, коридор с кухненски кът и предверие в частичния полуподземен етаж, със застроена площ от 59 кв.м. , при граници на целия имот: изтокулица, запад-поземлен имот с пл.сн. №4 и улица, север – поземлен имот с пл.сн. №28, изтокулица, запад-улица и юг-земеделски земи по КВС на землище ***. От представения разписен вид се установява, че промяната на собствеността е отразена в разписния лист за имота, който преди това е бил записан на името на А. А.а А.а /ищцата Л. А. К., видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена №0542/09.08.2023г. на с.Черноочене, общ.Кърджали/. Видно от скица за имота №214 от 22.11.2023г., издадена от Община Черноочене, имотът е със собственици ответниците С. М. и Н. М..

Установява се по делото също така , че ищците са наследници по закон на Ш. А. К.ов, роден на ***, починал на ***г. с акт за смърт №0004/16.08.1971г. на км.с. Черноочене, като Л. К. е негова съпруга , а Р. К., С. А. и К. К. са негови деца. Не се спори също така , че в имота наследодателят Ш. К.ов е построил двуетажна масивна къща въз основа на проект, одобрен със Заповед №768/16.03.1965г. на ОбНС-Кърджали.

3

Ответниците въвеждат чрез отговора възражение за придобиване на имота чрез покупко-продажба и давностно владение, продължило повече от десет години, тъй като покупката на имота не била извършена с нотариален акт , а бащата на ответниците Ю. заплатил през 1995-1996г. на К. сумата от 2 000 евро и от тогава до настоящия момент имота се ползвал от Ю., приживе от съпругата му и от болния им син М., които обаче държали имота за двете ответници. Тези обстоятелства се доказа по делото, както от показанията на свидетелите на ответната страна Т.ер Ю. К., Р.Ю.Д. и Г.Д.А., така и от показанията на свидетелите на ищците Х.Е. М. и Е.Я.Х.. Така св. Х. М. – съсед, сочи, че бащата на ответниците Ю. със съпругата си и сина им М. се заселил в имота през 1995г.-1996г. и от тогава до настоящия момент живеели в този имот. Като се настанили сложили щори на прозорците, варосали, покрили терасата с покрив. Лично виждал Ю. да прави ремонта и да закупува и да стоварва отвън строителни материали. Свидетелят сочи също така , че когато Ю. закупил имота, същия бил изцяло ограден и тази ограда съществувала до ден днешен , без да бъде променяна. Когато ищците идвали в имота, никога не отсядали в същия и идвали като на гости. Не ги е виждал да остават и да спят там. В имота живеели и го ползвали Ю. и сина му. С горните показания са сходни и показанията на св. Е. Х. ,също съсед, който сочи, че никой друг не бил виждал в имота освен Ю. и сина му М., както и няколко пъти виждал двете му дъщери-ответниците по делото да идват в имота.

От показанията на св. Т.ер К.- брат на ответниците се установи , че от 1995г. не бил виждал ищците в селото. Те обявили къщата за продан, защото се изселвали в Турция. На него Л., К. и жената на К. – К. му казали , че са изкарала къщата за продан. Предложили им цена от 2 000 марки. Тогава баща му взел пари от брат му, който бил на работа в Израел и поискал да купи къщата за сестрите му Н. и С.. Тази къща баща им я купил за тях двете.

Присъствал лично при предаването на парите. Н. и С. ходили всяка седмица там. Ищците никога не били идвали в къщата. От показанията на св. Р.Д. – съсед се установи , че в къщата живее Ю. и че бил правил ремонт, понастоящем в къщата живеели Ю. и сина му.

От показанията на св. Ф. М. се установи , че правил ремонт в къщата през 1998г.. Той работел като майстор и всичко можел да прави. На къщата ремонтирал покрива, сменил 300 керемиди, направил комините , капаците на скатовете, направил вътрешна мазилка, бетон на пода на стаите, направил тоалетната и банята, външните стъпала на стълбището, направил алеи покрай къщата , заради влагата. За работата му плащал Ю. , но парите му носили дъщерите Н. и С.. Познава бившия собственик на къщата , който работил като готвач в община и починал през 1970 година. Той построил къщата около 1960 година. Когато семейството заминало за Турция през 1990г. синовете му оставили къщата. Твърди, че не е виждал ищците да идват в къщата.

При тази фактическа обстановка съдът намира , че ответниците проведоха успешно оспорване на исковата претенция и доказаха по несъмнен начин, че са станали собственици на имота по давностно владение, продължило повече от десет години – от 1995-1996г. до настоящия момент.