Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 507 от 23.03.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6337/2021
Вид
Решение № 507
Подписан
23.03.2022
В сила
11.08.2022
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Бургас, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120106337 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД против А. С. И., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи следните суми: 3000 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ****** год., 1697.80 – договорна лихва за периода от 22.10.2017 год. до 18.10.2020 год., 2.50 лв. - мораторна лихва за периода от 19.10.2020 год. до 21.10.2020 год., 60 лв. - разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.10.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

Пълномощникът на ответницата оспорва исковете по съображения, изложени в писмения отговор, в т.ч. поради изтекла погасителна давност.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

На ****год. между „Първа инвестиционна банка” АД и И. е сключен договор с № ****** год., за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, при общи условия, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е отпуснало на ответницата - кредитополучател кредит с лимит от 3000 лв., усвоим по кредитна карта. Задължение на последната е било да погасява усвоения кредит от лимита, ведно с договорна годишна лихва от 16 % за дебитиране чрез ПОС терминали, респ. 18 % във всички останали случаи, на минимални месечни погасителни, в посочен в месечното извлечение размер - 5% от ползвания лимит, в срок до 5-то число на месеца, следващ ползването.

Според чл.14.2 и чл.22 от общите условия по договора, банката 1 може, по свое усмотрение, да прибавя (капитализира) начислените договорни и наказателни лихви към главницата, като по този начин те стават част от дълга. За наказателните лихви е предвидена възможност прибавянето им към дълга да става чрез директен дебит от страна на банката, т.е. чрез задължаване на сметката по кредитната карта на ответницата.

Крайният срок на кредита е определен до 09.06.2010 год., с опция за мълчаливо продължаване - чл.3 от договора и чл.36 от общите условия, за нов едногодишен срок, като в този случай се подновява служебно и срокът на валидност на кредитната карта, ако е изтекъл.

При подписване на процесния договор за овърдрафт, на ответницата е предоставена и кредитна карта със срок на валидност до м.юни 2011 год.

По делото е налична покана от кредитодателя до кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора. Поканата е връчена на 30.09.2020 год.

На 26.10.2020 год., по заявление на „Първа инвестиционна банка” АД, по ч.гр.д. № ***/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за исковите суми. В кориците на същото се съдържа извлечение от счетоводните книги на банката, според записванията в който, ответницата е ползвала реално (многократно теглила на АТМ или плащала чрез ПОС) общо 11364.99 лв., като е извършила погашения, чийто общ размер възлиза на 9565.61 лв.

Изслушано е заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, което е констатирало, че към 19.11.2010 год. в счетоводството на банката е записано задължение за главница от 3000 лв., договорна лихва в размер на 1697.80 лв. (20905.21 лв.), лихва за забава от 2.50 лв., както и разноски от 305.21 лв. или общо задължения в размер на 5005.51 лв. Последното усвояване е било на 19.11.2010 год., последното погасяване - на 23.11.2010 год., а първият падеж - на 20.12.2010 год. Според експерта, банката е е удържала с директен дебит договорната лихва и неплатената на падежа погасителна вноска, прибавяйки ги към дължимата главница, след което ги е олихвявала.

При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Очевидно страните са били обвързани от процесния договор за кредит, от чийто лимит е доказано ответницата да е ползвала сумата от 1795.38 лв.

Останалата част от задължението по кредитния лимит до размера от 3000 лв. е формирано от удържани (директно дебитирани) от кредитодателя такси, начислени възнаградителни лихви и падежирали минимални погасителни вноски, в т.ч. и лихви върху последните. Но първо - с така извършвания директен дебит от страна на банката, независимо от предвидената договорна възможност за това, дългът недопустимо се е мултиплицирал, т.к. предназначението на минималната погасителна вноска е за погасяване (частично) ползвания кредитен лимит, лихви и такси, а не за утежняването му. Затова неплащането на минимална погасителна вноска не е равнозначно на ползване на кредитен лимит в такава част, та да се прибавя вноската към вече ползвания. Да се приеме противното означава да се погаси два пъти едно и също задължение. И второ - начислените договорни лихви се удържат от кредитния лимит, върху чийто увеличен по този начин размер (с вече начислена за изтеклия период договорна лихва и погасителни вноски), се начислява договорна лихва за следващия период. Това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4 и чл.10, ал.3 от ЗЗД (така Р-66-2019-II т.о).

Но неоснователността на този иск - по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, произтича от основателността на ответното възражение за погасителна давност.

Срокът за ползване на овърдрафта е до 09.06.2010 год., срокът на валидност на картата - до м.юни 2011 год., а след 23.11.2010 год. ответницата не е правила погасителни плащания. Въпреки клаузата от общите условия за автоматично удължаване на овърдрафта, няма доказателства, че след края на първия договор и изтичане валидността на картата, е била издадена нова карта на ответницата, нито са усвоявани нови суми. Падежът за издължаване на ползвания овъдрафт е бил на 20.12.2010 год. След тази дата за банката е възникнало правото да получи изпълнение на описаните парични задължения, обявявайки кредита за изцяло и предсрочно изискуем (чл.28 от общите условия). Ето защо, не се споделя доводът на ищцовата страна, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена едва на 30.09.2020 год., тъй като към този момент вече не са съществували вземания с ненастъпил падеж, чиято предсрочна изискуемост да бъде обявена. Погасителната давност е своеобразна санкция за бездействащия кредитор, както е в настоящия случай - ищецът, въпреки 2 изискуемостта на вземанията, не е пристъпил своевременно към тяхното събиране, но е продължил да поддържа висящност на договора за кредит, при изтекла валидност на кредитната карта, обременявайки по този начин ответницата-кредитополучател чрез дебитиране наличността по овърдрафта.

Но съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Началото на давностния срок се определя от момента, в който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, в случая - настъпването на падежа на 20.12.2010 год., съгл. чл.84 ал.1 от ЗЗД. След този момент кредиторът може да иска от длъжника изпълнение, а ако не изпълни – изпада в забава. Този момент слага началото и на срока на погасителната давност, от който банката е имала възможността да търси принудително изпълнение на цялото вземане. Общата давност е изтекла на 20.12.2015 год., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано едва на 22.10.2020 год., след като е било погасено правото на съдебна защита на вземанията.

Изначално неоснователен е искът за договорна лихва, защото макар клаузата, с която е уговорена дължимостта й, да е валидна, претендираната тук сума е в резултат на нищожната клауза, позволяваща капитализирането и олихвяването на лихвата, която в крайна сметка е достигнала повече от 10-кратния размер на реално ползвания кредитен лимит.

Неоснователен е и искът по чл.82 от ЗЗД - за заплащане на разходи за уведомяване, т.к. уведомяването или обявяването на предсрочна изискуемост, при така сложилите се обстоятелства, както вече се каза, е било безпредметно.

Неоснователен, на основание чл.119 от ЗЗД, е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторни лихви.

Казаното налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, като ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски от 700 лв., в т.ч. адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С*, район „**********, представлявана от изпълнителните директори С* П* и Ч* З*, предявени против А. СТ. И. от гр.Б*, ж/к “******** , ЕГН **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи следните суми: 3000 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор с № *********** год. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, 1697.80 – договорна лихва за периода от 22.10.2017 год. до 18.10.2020 год., 2.50 лв. - мораторна лихва за периода от 19.10.2020 год. до 21.10.2020 год., 60 лв. - разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.10.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *********/ 2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД да заплати на А. С.

И. деловодни разноски в размер на 700 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: М Е

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3