Решение № 28 от 18.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кърджали, 18.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100165 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Р. Р. срещу "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл. 11, вр. с чл. 19 от ЗПК и вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за признаване за установено между страните, че клаузата от договор за кредит от 09.02.2024 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 580,50 лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по на 09.02.2024 г. бил сключен Договор за кредит, по силата на който ответното дружество предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40, 15%, годишен процент на разходите 48,44% и срок за погасяване на заема 360 дни.

Страната маркира, че съгласно договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две 1 години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или да представи банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора.

Смята, че ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя счита, че небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 580,50 лева, която тя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Признава, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но счита, че не дължи плащания за неустойка.

Намира, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата си обезщетителна функция, защото счита, че чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като смята, че щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

На следващо място в тази връзка сочи, че неустойката зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Намира, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. По нататък се оплаква, че същата се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На следващо място счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й 2 обезпечителна функция. Отстоява, че в добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Не намира житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Обръща внимание, че нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Дори да се приемало, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, смята, че той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си, като смята, че поставените ограничения и неизпълнимо краткия срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора не намират опора в тази хипотеза. Набляга, че поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, съгласно която кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит, доколкото по този начин се цели да се предпазят потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. В този смисъл счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата, тъй като такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Намира, че поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа па добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването ма неустойката. Освен това посочва, че чрез кумулирането на същата към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, като по същество същата представлява добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебнотехническа-експертиза и ССЕ, по поставените въпроси.

3

Направено е искане ответникът да представи намиращ се у него документ – препис от Договор за кредит от 09.02.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск, като отрича между страните да е налице договор за кредит от 09.02.2025 г., по който да е преведена сумата. Пояснява, че потребителят е отказал кредита в деня на неговото сключване, поради което не е бил извършен превод на сумата, съответно не била начислена неустойка или каквито и да било други акцесорни вземания. Конкретизира, че номерът на договора, който е подлежал на сключване на посочената дата е бил ******* от 09.02.2024 г. Изяснява процедурата за сключване на договор за кредит от ответника, като в тази връзка посочва, че поради бездействие и липса на изрично волеизявление сключен и активиран договор не е имало. Прави извод, че договор между страните не е сключен поради липса на две насрещни волеизявления в този смисъл. Отрича да е предоставена сума по договора, както и да е платена такава от страна на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно техническа експертиза, съгласно която между страните не е сключен процесния договор за кредит от 09.02.2024 г., нито е изпълнена докрай процедурата за сключване на договора за кредит от страна на ищеца, поради отказ от страна на последната. Експертизата е приета в о. с. з.

С молба от 29.10.2025 г. ищцата е посочила, че е допуснала грешка относно сключения между страните договор, като е уточнила, че всъщност става въпрос за друг договор, сключен на 01.07.2024 г. за сумата в размер на 1550 лв., като с последваща молба от 25.11.2025 г. е формулирала искане да бъде обявен за недействителен именно този договор, което искане е оставено без уважение от съда с протоколно определение от 27.11.2025 г., тъй като е прието, че се касае едновременно за изменение и на основанието и на петитума на исковата молба, което не е обжалвано от ищеца.

Уважаването на предявен иск с правно чл. 124, ал. 1 от ГПК , вр. чл.

26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК и вр. чл.

143, ал. 1 от ЗЗП е обусловено от доказването на следните предпоставки от страна ищеца: възникване на действително правоотношение по договор за паричен заем, твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до наличието на предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

4

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР . Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК .

Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca446200-9f71-4086-b107-297baac2d19f