Акт от 28.10.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 295

Номер

295

Година

11.11.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.28

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Гражданско I инстанция дело номер

20115100500315 по описа за

2011 година

С решение 107/03.08.2011 година, постановено по гр.дело № 578/2011 година, Кърджалийският районен съд отхвърлил предявените от Д. С. С. от гр. Кърджали искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение със заповед № 167/11.02.2010г. на изп.директор на „К Е. К Е.” Е., гр. С.; по чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на Д. С. С. от гр. К. на заеманата преди уволнението длъжност „управител на магазин – ТМ-К.” и по чл. 344 ал.1 т. 3 КТ – за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 6 702 лв. за периода 11.02.-11.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2011г. С решението е признато за недоказано оспорване истинността на заповед № 167/11.02.2010г. и заповед № 35/11.02.2011г., изд. от Н. К. - изп.директор на „К Е. К Е.” Е., гр. С.; както и на 13 броя извлечения от дневник/тетрадки/ на охраната на магазин „Т.” К., представляващи стр. 40-51 от делото. С решението Д. С. С. от гр. К. е осъден да заплати на „К Е. К Е.” Е., гр. С. направените по делото разноски в размер на 2 849.09 лева.

Недоволен от постановеното решение останал Д. С. С. от гр. К., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Изводите на съда противоречали на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо положение между страните. Това довело до неправилно приложение на материалния закон. Исковете били основателни и доказани и следвало да се уважат изцяло. Делото било решено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при изготвяне на проекта за доклад и на доклад по делото, както и поради това, че не допуснал всички поискани от ищеца доказателства. Неправилни били изводите на съда, че на въззивника била връчена точно длъжностната характеристика, представена от ответника, доколкото на първа страница липсвал подписа му и не било безспорно, че именно това е длъжностната му характеристика, която нямала и дата на връчване, така че изводите, че това е длъжностната характеристика, която му била връчена и е неразделна част от договора били явно необосновани и не се основавали на безспорни и несъмнени доказателства, а единствено на предположения. Тежестта да докаже, че такава е връчена и кога, била изцяло на работодателя. Работодателят бил длъжен да доказва и това, че първата страница от представената длъжностна характеристика е именно тази, която представял по делото. С оглед на липсата на подпис на първата страница, и предвид съвременните технически средства, чрез които тази първа страница се подменяла, следвало да се приеме, че ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от тежестта на доказване. Единственият възможен извод, който можел да се направи е, че липсвала валидно връчена длъжностна характеристика, която да е действала през целия период на трудовия договор, според която било безспорно, че ищецът е материално­отговорно лице и какви точно са неговите задължения. С оглед на това и на изложените в исковата молба съображения следвало да се приеме, че не било доказано по безспорен и несъмнен начин, че ищецът имал качеството на материално­отговорно лице по смисъла на чл.207 КТ, че единствен отговарял за стоковата наличност в магазина и за надлежното отчитане на продажбите. В тази връзка съдът допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с изготвяне на проекта на доклада по делото, като неоснователно и необосновано не допуснал поисканите от ищеца с исковата молба и в съдебно заседание доказателства: длъжностните характеристики на длъжностите „офис-администратор”, включително тази на В. Й. - „складов работник /началник- склад/", включително тази на Г. Г.- „касиер", както и Договор за охрана с ВТА О.. С оглед на това делото било решено при неизяснена фактическа обстановка, а изводите на съда - необосновани. Неправилни и необосновани били изводите на съда относно извършената цялостна проверка на магазин „Т.” К.. Съдът приел, че е налице надлежно упълномощаване на Т. Т. да подписва заповеди, което било неправилно. Това пълномощно нямало дата. Същото явно било изготвено в хода на делото, за да се изправи допуснатата нередност при издаване на заповедта за извършване на проверката и на другите актове, които не били подписани от изп.д. К.. В никоя от оспорените от ищеца заповеди, които се установило, че не са подписани от законния представител и единствено оправомощен за това изп.д. К., не било посочено, че са издадени от друго лице, действащо именно в качеството си на пълномощник. Напротив навсякъде се посочвало изрично, че автор на изявлението, което е само в неговата компетентност е именно изп.д.К. Очевидно било, че такова упълномощаване не съществувало и издадените заповеди били невалидни, тъй като били от лице, което не притежава представителна власт и компетентност за това. Безспорна била основателността на твърдението, че заповедта за ревизия и искането на обяснения по чл. 193 КТ не изхождали от компетентното за това лице. Не било без значение, както посочвал съдът, че обясненията не били искани от работодателя, а от Т. Т., който не бил надлежно упълномощен. Липсата на дата на пълномощното и на доказателства то да е съществувало преди датата на първото съдебно заседание, на което бил представен този документ, го лишавали от автентичност и от доказателствена стойност. Съдът с оглед правилата на доказване не можел да прави никакви фактически или правни изводи въз основа на този документ без дата. Наличието на няколко акта за инвентаризация с рÓзлично съдържание било подминато безкритично от съда. Явно било, че в противоречие със закона били съставяни различни актове, с различно съдържание, като този акт, който се представил по делото не бил акта, който е връчен на служителя. Тези подправки лишавали акта от доказателствена стойност. Ищецът ясно обяснил, че не присъствал на ревизията /инвентаризацията или проверката/, както и че в резултат на напрежението, създадено от проверяващите, допуснал техническа грешка, като имал предвид, че не е присъствал на ревизията. Явно било, че ищецът не е присъствал и не е имал достъп до магазина, тъй като била сменена охраната и му били отнети кодовете за достъп. Неправилни били изводите на съда, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана. В тази връзка съдът също приложил неправилно закона и не взел предвид основателните оплаквания и доводи на ищеца. В заповедта се правели противоречиви твърдения относно това кога и какво конкретно извършил служителят и каква конкретно е субективната страна на деянието и кое изобщо е това деяние. Това очевидно затруднявало правото на защита на ищеца против уволнението. Не били без значение, както посочвал съдът, и допуснатите нарушения по време на инвентаризацията, тъй като те били от значение за правилността на акта, на който се позовава работодателя. В тази връзка съдът следвало да разгледа и да установи тези нарушения, тъй като те били преюдициални в настоящото производство. Тези нарушения опорочавали извършената проверка и нейния краен акт, въз основа на който се правел извод за наличие на липси или вреди /не ставало ясно от заповедите на работодателя/. Съдът не взел предвид и това, че работодателят при издаване на процесните заповеди не взел предвид задълженията, нарушенията и действията на другите служители, а приел, че единствено отговорен е ищеца, което очевидно било невярно и неправилно. Неправилна била и посочената от работодателя квалификация, тъй като посочените фактически основания неправилно били приети за нарушения на чл.187 т.9 и чл.190 ал.1 т.4 КТ, каквито не били налице. Работодателят допускал смесване на видовете нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл.187 и основанията за налагане на дисциплинарно наказание по чл.190 КТ. Не било посочено на приетото нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 КТ, кое основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” кореспондира. Очевидно било, че това не е чл. 190 ал. 1 т.4 КТ, въз основа на което било наложено наказанието. Не било посочено и основанието по чл.190 ал.1 т.4 КТ във връзка с кое нарушение по чл.187 КТ се прилага. Разпоредбата на чл.187 КТ посочвала видовете дисциплинарни нарушения, а чл.190 КТ тези, за които можело да се наложи дисциплинарно уволнение. Последното можело да се наложи само за нарушенията, посочени в чл. 190 КТ. В тази насока работодателят допуснал следните нарушения: от посочените в заповедта разпоредби само една давала право на работодателя да наложи наказание "дисциплинарно уволнение" - чл. 190 ал. 1 т.4 КТ, на която в обстоятелствената част на заповедта кореспондирало единствено основанието "злоупотреба с доверието на работодателя", което обаче било по чл. 190 ал. 1 т.4 предл.1-во КТ. Същото представлявало преписване на законовия текст, без да е налице формулирано конкретно нарушение съобразно изискванията на чл. 195 КТ. След като не било налице нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, не съществувало основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът оставил без коментар оплакванията, че работодателят не е посочил конкретно на коя разпоредба от чл.330 КТ упражнява правото си на уволнение. Чл.330 КТ имал две алинеи, като втората съдържала девет точки. Работодателят бил длъжен да посочи конкретната правна норма, на която прекратява трудовото правоотношение. Липсата на точна квалификация правел невъзможен съдебния контрол и нарушавало правото на защита на работника, тъй като съдът и ответникът не били длъжни да предполагат основанието, на което е извършено уволнението, като последващо мотивиране било недопустимо. С оглед на изложеното жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, да уважи изцяло предявените искове и да му присъди разноските по делото за двете съдебни инстанции.

С отговор на въззивната жалба, ответникът „К Е. К Е.” Е., гр. С. чрез представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения по доводите на въззивника за непраÔилност на обжалваното решение. Моли последното като правилно да бъде потвърдено.

Въззивникът лично и чрез представител по пълномощие в съдебно заседание поддържа въззивната жалба по изложените съображения и моли същата да бъде уважена. Моли за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът, чрез свой представител по пълномощие в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Моли за присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция по списък на разноските, който представя.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Д. С. С. от гр. К. със заповеди № 35/11.02.2011г. и № 167/11.02.2010г. на изп.директор на „К Е. К Е.” Е., гр. С.; по чл. 344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на Д. С. С. от гр. К. на заеманата преди уволнението длъжност „управител на магазин – ТМ-К.” и по чл. 344 ал.1 т. 3 КТ – за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в размер на 6 702 лв. за периода 11.02.-11.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2011г.

От събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: със заповеди № 35/11.02.2011г. и № 167/11.02.2011г. и двете, издадени от изп.директор на „К Е. К Е.” Е. С., е прекратено трудовото правоотношение с Д. С. С. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 11.02.2011г. Заповедите са връчени на служителя лично, на същата дата. Посочен като мотив за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” е установената при извършената през периода 06.01.2011-13.01.2011г. инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин „Т.” - К. липса на стоки и материални ценности в размер на 240 524.44 лв. Със заповедта, допускането на посочената липса е вменена на въззивника С., тъй като през проверения период заемал длъжността управител на магазин „Т.”- К. и като такъв бил материално-отговорно лице, на което било възложено да събира, съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности. Описан в заповедта е механизмът на причиняване на липсата – стоките напускали магазина без фактура, касов бон и придружаващи документи /без да бъдат заплащани/ по нареждане на управителя С.. Посоченото е преценено като тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на последния.