Решение № 158 от 21.10.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. В, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГПЙ при участието на секретаря И СТ. К.А като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100179 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на А. К. А.,с ЕГН ********** ,с адрес: гр.В. **“П“, *** чрез адвокат - пълномощник И. И. Съдебен адрес : гр.В, *** ** против „ФИА“ ЕООД ЕИК: *** с адрес - гр. С, **** ,представлявано от Управителите ДПМ и ЗАС .

В исковата молба се поддържа ,че с Разпореждане на ЧСИ с рег.№724 е образувано ИД №20097240400630 по Изпълнителен лист от 24.11.2009 г. издаден по ч.гр.д. 1988/2009 г. на РС – В и Изпълнителен лист от 25.11.2009 г.

,издаден по ч.гр.д. 2021 /2009 г. на РС - В.

Горепосоченото ИД №20097240400630 от 2009 г. било образувано първоначално по ИЛ от 25.11.2009 г. за сумата в размер на 2000 лева-главница и 154.40лв просрочена лихва. След образуването на ИД по искане на взискателя били извършвани изпълнителни действия, както следва - опис на движими вещи ,като бил насрочван опис на 08.10.2013 г., който не бил извършен поради извършено плащане по молба от взискателя от 15.10.2013 г. за извършване на опис на движими вещи. След това за периода от 15.10.2013 г. до 22.12.2021 г. не било поискано и не били насрочвани и извършвани никакви изпълнителни действия.

С молба от 22.12.2021 г. взискателят бил поискал насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на ищеца. ЧСИ насрочил Опис 1 на 17.01.2022 г. С молба от 24.04.2023 г. взискателят е поискал налагане на „Запор „ върху банкова сметка на ищеца, който „Запор“ бил наложен на 19.05.2023 г.

С Молба от 24.01.2024 г. взискателят бил поискал присъединяване към ИД на Изпълнителен лист ,издаден на 24.11.2009 г. за сумите в размер на 4959.71 евро - главница, 566.36 евро - просрочена лихва за периода от 23.02.2009 г. до 17.11.2009 г. и законната лихва ,считано от 17.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 216,16 лв. разноски по ИД.

Поддържа се ,че по ИЛ от 24.11.2009 г. по молба на взискателя от 04.12.2009 г. е било образувано ИД №589/2009 г. на ЧСИ ВТ. По това ИД били извършени следните изпълнителни действия: подадена молба от 07.11.2012 г. от взискателя за насрочване на Опис на движими вещи в дома на ищеца, който Опис бил насрочен на 22.01.2013 г. Подадена била молба от взискателя от 22.05.2013 г. за насрочване на Опис на движими вещи в дома на ищеца, като такъв Опис не бил насрочван. С Разпореждане от 03.02.2022 г. и

Постановление от 15.02.2022 г. производството по ИД №589/2009 г. било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Единствените реални изпълнителни действия, извършени по ИД №20097240400630 са : Опис на движими вещи ,като бил насрочван Опис на 08.10.2013г., който не бил извършен поради извършено плащане, Молба от взискателя от 15.10.2013 г. за извършване на опис на движими вещи, а по ИД 20097240400589 била подадена молба от 07.11.2012 г. от взискателя за насрочване на Опис на движими вещи в дома на ищеца, който Опис бил насрочен на 22.01.2013 г. Била подадена молба от взискателя от 22.05.2013 г. за насрочване на Опис на движими вещи в дома на ищеца .

С оглед обстоятелството, че по ИД №20097240400630 за периода от 15.10.2013 г. до 22.12.2021 г. от взискателя не било поискано и ЧСИ не бил извършил никакви изпълнителни действия, а по ИД 20097240400589 за периода от 22.05.2013 г. до 24.01.2024 г. от взискателя не било поискано и ЧСИ не бил извършил никакви изпълнителни действия, то задълженията по ИЛ от 24.11.2009 г. и по ИЛ от 25.11.2009 г. били погасени по давност, тъй като повече от пет години непрекъснато не били извършвани изпълнителни действия.

2

Това пораждало у ищеца правото на иск.

Иска се да бъде постановено съдебно решение ,с което да се признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът А. К. А. не дължи на ответника „ФИА“ ЕООД с ЕИК: *** сумата в размер на 28 803,71 лева, от които - 9 700,35лв - главница със законна лихва в размер на 100,33лв за периода от 22.02.2024 г. до 20.03.2024 г., сумата от 15 309,85лв. — неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и др./, ; сумата от 1 100.00 лв . - разноски, както и сумата от 2593,18лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ като погасени по давност, както и че не дължи разноски по изпълнителното производство.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати разноските в настоящето производство, както и на основание чл.38. ал.2 от Закона за адвокатурата да се определи адвокатско възнаграждение и да се осъди ответникът да заплати същото.

Към исковата молба са приложени :

1.ИЛ от 25.11.2009 г.; Молба от 16.05.2012 г.; ПДИ: Уведомление; Молба от 15.10.2013 г.; Молба от 22.12.2021 г.; ППИ; Уведомление; ППИ; Молба от 24.04.2023 г.; Запорно съобщение; Молба от 24.01.2024 г. Уведомление; ИЛ от 24.11.2009 г.; Молба от ЦКБ от 04.12.2009 г.; Молба от 07.11.2012 г.; ППИ;

Молба от 22.05.2013 г.; Разпореждане; Постановление - заверени копия.

Приложени са :договор за правна защита и адвокатско пълномощно.

Декларация за материално и гражданско състояние; Справка за трудови договори; Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ .

Ответникът „ФИА“ ЕООД –дружество, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от ДПМ и ЗАС чрез пълномощника си юрисконсулт ЙМ,съдебен адрес: гр. С, ул. *** тел.: ****, *** е депозирал в срока отговор на исковата молба ,в който поддържа ,че предявеният иск, макар да е допустим, е неоснователен и необоснован и се иска същият да бъде отхвърлен поради следното :

Искът с правно основание чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се 3 установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение били само фактите настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело.

В настоящия случай ищецът –длъжник се позовавал на факти, които са настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание (съобразно ал. 2 на чл. 439 ГПК), а именно: изтекла погасителна давност за вземането.

I. Сочи се на първо място,че е невярно твърдението ,направено в исковата молба, че кредиторът не е предприемал или не е поискал действия срещу ищеца до 2013 - 2024 г., както и че не са извършвани доброволни плащания от ищеца:

На 20.11.2009 г. в Районен съд - гр. В било образувано ГД № 2021/2009 г. по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 417 от ГПК.

На 25.11.2009 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и бил издаден изпълнителен лист в полза на “Ц**” АД срещу А. К. А..

На 16.12.2009 г. била входена молба за образуване на изпълнително дело. Образувано било изпълнително дело № 630/2009 г. по описа на ЧСИ ВТ, рег. № 724 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнително дело било поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по месторабота, както и възлагане за извършване на всички действия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на присъденото вземане.

На 28.12.2011 г. по силата на Договор за цесия „Ц**“ АД прехвърлила възмездно на „ФИА“ ЕООД ЕИК *** свое вземане към А. К. А..

На 16.05.2012 г. била подадена молба с основание чл. 429, ал. 1 ГПК, с която било искано да бъде конституиран взискателят „ФИА“ ЕООД и като изпълнителен способ било поискано да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника.

На 05.09.2013 г. била връчена призовка на длъжника А. К. А. чрез съсед.

4

Видно от приложената разписка, длъжника се бил задължил в телефонен разговор да извършва доброволни плащания.

На 09.09.2013 г. била извършена първата доброволна вноска от длъжника в размер на 30 лв. Оттогава до 10.08.2020 г. включително били постъпвали по сметката на взискателя доброволни плащания, чийто размер и дата на плащане са отразени в изготвена таблица (л.44-45 от делото ).

На 20.12.2021 г. е подадена молба, с която е поискано да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника, както и да бъде извършена справка БНБ и да бъде наложен запор върху последната открита по дата банкова сметка на длъжника.

На 24.04.2023 г. е подадена молба за запор върху откритата банкова сметка на длъжника в Първа инвестиционна банка АД.

На 24.11.2009 г. в Районен съд - гр. В било образувано ГД № 1998/2009 г. по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 417 от ГПК.

На 24.11.2009 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и бил издаден Изпълнителен лист в полза на “Ц**” АД срещу А. К. А. и СГМ.

На 04.12.2009 г. била подадена молба за образуване на изпълнително дело с № 589/2009 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег. № 724 към КЧСИ като било поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците по месторабота, както и било възложено извършване на всички действия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

На 29.12.2010 г. по силата на Договор за цесия „Ц**“ АД прехвърлила възмездно на „ФИА“ ЕООД ЕИК *** свое вземане към А. К. А. и СГМ.

На 16.06.2011 г. била подадена молба с основание чл. 429, ал. 1 ГПК, с която било искано да бъде конституиран взискателя „ФИА“ ЕООД.

На 30.01.2012 г. е подадена молба, с която е поискано от ЧСИ ВТ да изпрати на помнително до работодател да удържа и превежда суми от наложен запор.

На 17.04.2012 г., 15.06.2012 г., 13.08.2012 г. и на 11.09.2012 г. били постъпили вноски в размер на 64,85 лв.

На 01.11.2012 г. била подадена молба за опис на движими вещи в 5 домовете на длъжниците.

На 22.05.2013 г. била подадена молба за опис на движими вещи в дома на А. К. А..

На 10.09.2013 г. била извършена първата доброволна вноска от длъжника в размер на 40 лв. Оттогава до 07.02.2020 г. включително постъпвали по сметката на взискателя доброволни плащания, отразени в приложена таблица .

Сочи се ,че на 15.12.2015 г. и на 12.02.2016 г., били разпределени две вноски по сметката на взискателя по и.д. 589/2009 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег.

№ 724 в размер на всяка от 64,85 лв.

На 15.02.2022 г. било прекратено изпълнително дело № 589/2009 г. с постановление от ЧСИ ВТ с рег. № 724 с район на действие - ОС В на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК .

На 24.01.2024 г. била изпратена молба за присъединяване на Изпълнителен лист от 24.112009 г. по гр.д. № 1998/2009 г. по описа на РС - гр.

В по и.д. 630/2009 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег. № 724 с район на действие ОС В.

Съответно твърденията на ищеца и на неговия представляващ в исковата молба, че от 15.10.2013 г. до 22.12.2021 г. по изпълнително дело № 630/2009 г. и от 22.05.2013 г. до 24.01.2024 г. по изпълнително дело 589/2009 г. не били предприемани никакви действия и не били извършвани доброволни плащания ,годни да прекъснат давностни срокове ,били неверни.

Във връзка с така описаната фактическа обстановка се поддържа,че подадената искова молба е неоснователна.

II. На следващо място се оспорва твърдението, че петгодишната погасителна давност за вземането е изтекла с оглед на обстоятелството, че същата е започнала да тече едва на 07.02.2020 г. по и.д. № 589/2009 г., а по и.д.

№ 630/2009 г. на 28.05.2024 г.

Подаденият установителен иск бил способ на длъжника, когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването му той можел да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чрез този иск длъжникът оспорвал съществуването на вземането, респективно на правото на 6 принудително изпълнение, претендирано срещу него. Искът бил допустим само когато се основава на факти, настъпили след приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.

Поддържа се ,че ищецът извеждал своето право от насочено срещу него принудително изпълнение и качеството му на длъжник в него. Това му давало активна материалноправна легитимиция да търси защита срещу изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не било спорно, че изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение.