Решение № 4974 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4974 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двА.десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110206979 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-006549 от 27.03.202 г., издадено от ГергА. Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Г. Г. Г., с ЕГН **********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Недоволен от НП е остА.л жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не са установени правилно фактическите положения, както и че са налице процесуални нарушения. Сочи се, че описанието на нарушението не съответства на критериите на ЗАНН. На следващо място се сочи, че в издадения талон за изследване не се сочи за какъв вид изследване лицето е изпратено да даде кръвна проба. Иска се отмяната на НП. Не се претендират разноски с въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява процесуален представител в лицето на адвокат К.. Тя пледира за отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата и особено тези за несъответното описание на нарушението в НП. Претендира 1 разноски.

Въззиваемата стрА. е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище по жалбата в писмена защита, в която се сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се обективира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 17.03.2024 г., около 00:15 ч., жалбоподателят Г. Г. управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № *****, движейки се в гр. София, по бул. „Черни връх”, с посока на движение от ул. „Ламар“ към бул. „Околовръстен път“. Той била спряна за проверка от служители на СДВР – М. Т. и М. Т., в района на № 173 на посочения булевард. Полицейските служители приканили водача да бъде тестван с дрегер за употреба на наркотични вещества, както и за наличието на алкохол в кръвта. Г. се съгласил да бъде тестван за алкохол, като при направения тест резултатът му бил отрицателен. Жалбоподателят обаче отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, поради което му бил издаден АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, който му бил връчен срещу подпис в момента на съставянето му.

На водача бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0150740/17.03.2024 г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45 минути във ВМА-София, считано от 00:35 часа, когато талонът му бил връчен срещу подпис. Впоследствие водачът не се е явил в посочения срок в лечебното заведение и не дал кръвна проба за изследване.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-006549 от 27.03.202 г., издадено от ГергА. Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Г. Г. Г., с ЕГН **********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията 2 на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители М. Т. и М. Т., както и свидетеля Н.С., включително и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите Т. и Т., които макар и лаконични по съдържание ясно заявяват за какво нарушение е съставен АУАН, както и че техните подписи удостоверяват, че те са го съставили при проверката. Съдът намира, че показанията им са логични и последователни, подкрепят се от съставените писмени документи и по делото няма доказателства, които да оборват твърденията им по какъвто и да било начин.

Колкото до показанията на Статев, съдът намира, че той няма никакви обективни възприятия относно проверката и поведението на водача при последната, защото жалбоподателят го е повикал на мястото да прибере колата му и той е пристигнал там след обективирането на отказа и лично не е бил свидетел на случилите се събития. Т.е. свидетелят не дава на съда никаква релевантна към предмета на доказване информация.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в остА.лия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна стрА. следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване.

Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и 3 достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на какви действия или бездействия е обвинен и защо е ангажирА. административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

Съдът намира, че от словесното съдържание на НП безспорно се установява, че лицето е наказано заради това, че е отказало тест с дрегер за употреба на наркотични вещества. Съществува отбелязване, че лицето не е дало кръв в медицинско заведение, която да бъде изследвА., но съдът намира, че АНО напълно правилно е сторил и двете отбелязвания в НП, защото от една стрА. е безспорно установено, че Г. е отказал тестване с дрегер, а от друга, за да е налице основание да бъде наказан, същият следва да не е дал кръвна проба или да я е дал извън посоченото в талона за изследване време.

Т.е. такова отбелязване от фактическа стрА. е задължително, защото то е елемент от обективната стрА. на нарушението, защото ако е налице отказ за тестване, но е дадена кръвна проба по предвидения в Наредбата ред, то лицето не може да бъде наказано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Ето защо е необходимо такова твърдение да съществува в НП.

По-нататък, следва да се има предвид, че в НП е цитиран текстът на цялата нарушена разпоредба, след като са посочени фактическите обстоятелства, на базата на които АНО е приел, че е налице извършено нарушение. Това обаче не означава, че е налице неяснота защо лицето е наказано, поради което възраженията в този смисъл са неоснователни.

По отношение на твърденията в жалбата за неправилно установена от АНО фактическа обстановка, съдът намира, че те са безпочвени, тъй като всички събрани доказателства по делото подкрепят изводите на АНО, а твърденията в жалбата са изцяло неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал.

Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил „БМВ“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното решаване на делото и той в случая дори не е спорен.

Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена по безспорен начин и след правилно А.лизиране на фактическите 4 обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно установени факти, са неоснователни. Тук е мястото да се посочи, че по делото са налице показанията на свидетели очевидци (полицейските служители), които описват в общи линии случилото се, като и двамата заявяват, че е обективиран отказ за тестване за наркотични вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказание, предвидено в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяване както на употреба на наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол, алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна проба за изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с установяване наличието на наркотични вещества/А.лози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на 5 проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни А.лози.

Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката - в този смисъл е Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд.

От субективна стрА. това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко ги е целял.

Правилно АНО е наказал водача с двете предвидени в закона наказания, които законодателят е определил в точно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ги ревизира като ги намали.

При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Доколкото въззиваемата стрА. е претендирала разноски, то такива следва да й се присъдят в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 24-4332-006549 от 27.03.202 г., издадено от ГергА. Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Г. Г. Г., с ЕГН **********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Разпечатката съдържа 36 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca4368e1-8d59-40b4-880c-05b22a1403fd