Решение № 71 от 21.07.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Търговище, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20233500500094 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивни жалби на двете страни по гр.д. № 1372/22 г. по описа на РС – Търговище срещу постановеното по делото решение № 107/08.03.23 г., с което съдът:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, поради заобикаляне на закона, клаузата по т.6 от Допълнителното споразумение от 26.05.2022 г. към трудов договор № 5755/03.12.2021 г., сключени между К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.“М...“, № 1.., ет..., ап.18 и „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв. В...., Индустриална зона, представлявано от Б.Д. и Д.Г. - прокуристи, с която е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, на осн. чл. 74, ал. 4 във вр. чл. 70, ал. 5 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО прекратяването на трудов договор № 5755/03.12.2021 г. и Допълнително споразумение от 26.05.2022 г. към него, сключени между К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.“М...“, 1

№ ..,ет...,ап.18 и „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.В...., Индустриална зона, представлявано от Б.Д. и Д.Г.-прокуристи, извършено от работодателя със заповед № № 3333/08.09.2022г. на осн. чл. 71, ал.1 от КТ и го отменя, на осн. чл. 344,ал. 1,т. 1 от КТ, като

ВЪЗСТАНОВЯВА К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.“М...“, №

...,ет....,ап.18 на предишната длъжност „инженер качество“ в „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.В...., Индустриална зона, представлявано от Б.Д. и Д.Г.-прокуристи, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.В...., Индустриална зона, представлявано от Б.Д. и Д.Г.-прокуристи, да заплати на К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.“М...“, № ..,ет...,ап.18, обезщетение за оставане без работа за периода от 08.09.2022г. до 09.02.2023г. в брутен размер от 13 415,75 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-09.09.2022 г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 15 630 лв.,отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ.

ОСЪЖДА „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.В...., Индустриална зона, представлявано от Б.Д. и Д.Г.-прокуристи, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса в размер на 686,63лв. и 150лв. възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Попово, ул.“М...“, № ..,ет...,ап.18, да заплати на „ПАШАБАХЧЕ

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК

203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.В...., Индустриална зона, представлявано от Б.Д. и Д.Г.-прокуристи, разноски в размер на 159,60лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК.

В депозираната от ищеца въззивна жалба вх. № 2637/21.03.23 г. са изложени оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му 2 част, с твърдения, че от приключване на съдебното дирене (09.02.2023 г.) до края на 6-месечния период, за който работодателят дължи обезщетение, съдът е отхвърлил предявения иск, процедирайки правилно, тъй като е съобразил фактите, доказани в съдебното дирене, но е налице новонастъпил факт, а именно: за същия период, от момента на последното заседание пред Районен съд - Търговище до 21.03.23 г., ищецът е бил безработен (представя преписи от трудова книжка, от Регистрационна карта от Агенция по заетостта и Справка за актуални трудови договори от Информационната система на НАП), поради което и позовавайки се на задължителната съдебна практика въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на този иск в пълен размер.

В депозираната от ответника въззивна жалба вх. № 3185/05.04.23 г. са изложени оплаквания за нарушения на материалния закон, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилен анализ на част от доказателствата, в т.ч.: за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – решението е постановено при липса на мотиви, отговарящи на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. Въвежда оплакване за неправилност на решаващите изводи на първоинстанционния съд, че не са налице съществени разлики в двете длъжности, заемани от ищеца, доколкото и двете са със сходни трудови функции и задачи (в нарушение на чл. 271, ал. 1 от ГПК и в частност в противоречие с нормата на чл. 71 от КТ), че съдът не е направил анализ относно различията/идентичността на трудовите задължения на длъжност „Инженер поддръжка“ и длъжност „Инженер качество“, спрямо естеството на работата, не е направил сравнение на конкретните трудови функции на двете позиции, не е взел предвид обстоятелството, че двете длъжности се извършват в различни отдели на предприятието на „Пашабахче България“ ЕАД; неправилен е анализът на съда на НКПД относно обстоятелството, че тъй като „цифровото“ отразяване на кода в НКПД на длъжността „Инженер поддръжка“ е 2144 6041, а на длъжност „Инженер качество“ е 2149 6040, то двете длъжности са сходни, като дори длъжността „Инженер качество“ е на йерархично по-ниско ниво от длъжността „Инженер поддръжка“. Направената преценка относно кода по НКПД е и невярна, по съображения, че съгласно трайно установената съдебна практика преценката за длъжността се прави въз основа на включените в нея трудови функции, а не по кода по НКПД; съдът не е взел предвид обстоятелствата, установени по 3 делото, че ищецът не е имал съзнание, че продължава да работи сходна длъжност с предходната такава. Възразява, че ищецът не е доказал безспорно обстоятелството, че е останал без работа за претендирания период. Предвид всички изложени в жалбата доводи и съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната по всяка жалба страна е депозирала отговор със становище за неоснователност на жалбата на другата страна, по изложени съображения.

Жалбите са редовни и допустими.

Решението е валидно и допустимо.

След като провери оплакванията, изложени по същество, по реда на чл.269 от ГПК и обсъди представените по делото доказателства, съдът констатира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл. 74, ал. 4 във вр. с чл. 70, ал. 5 от КТ и чл. 344 ал. 1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Предявените искове са обосновани с обстоятелството, че т. 6 от допълнително споразумение от 26.05.22 г. към трудов договор № 5766/03.12.21 г., е нищожна клауза, тъй като уговореният повторно 6 месечен срок за изпитване в допълнителното споразумение съставлява нарушение на закона по чл. 70, ал. 5 от КТ. Ищецът обосновава претенцията си с твърденията, че между двете длъжности- „инженер поддръжка“ и „инженер качество“, не са налице такива съществени различия, които да обуславят правото на работодателя да въвежда „верижно“ клаузи за изпитване по същия договор, тъй като, според ищеца, е видно от длъжностните характеристики на двете посочени длъжности, че втората съдържа задълженията по първата, но в по-ограничен обем и не се касае до различни такива по смисъла на закона.

Твърди още, че доколкото при връчването на уволнителната заповед е бил в отпуск поради временна неработоспособност, то прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно и на това основание. С оглед на твърденията за нищожност на клаузата за изпитване, ищецът счита, че и на това основание прекратяването на трудовия му договор е извършено незаконосъобразно, обуславящо незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение и основателност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и т.3 КТ, поради което 4 моли за отмяна на заповедта за уволнението му, възстановяване на предишната длъжност „инженер качество“ и заплащане на обезщетение за оставането му без работа за шест месеца в размер на по 2 605 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (09.09.2022 г.) до изплащане на задължението.

Ответникът в отговора си в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е оспорил предявените искове, с основни доводи, че двете длъжности са различни, между тях съществуват множество разлики (двете длъжности са в различни отдели в организационната структура на дружеството, както и с различна длъжностна характеристика, с различни трудови задължения,с различен шифър по НКПД, а по отношение на посочените задължения в двете длъжности за познаване и прилагане на Системата за управление на качеството, Системата за управление на околната среда и Системата за безопасни и здравословни условия на труд, излага съображения, че са част от длъжностните характеристики на всеки един от служителите на ответното дружество, без оглед на конкретно заеманата позиция, поради което и не могат да се използват като сравнителна база, обуславяща сходство в двете заемани от ищеца длъжности. Предвид тези различия, ответникът счита, че няма пречки да бъде определян нов изпитателен срок за втората длъжност, в полза на работодателя, възползвал се от предоставената му от закона и договора правна възможност да прекрати едностранно трудовия договор по чл. 71, ал. 1 от КТ. Възразил е за неприложимост на защитата по чл. 333 КТ в случая. Възразил е и срещу дължимостта на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 от КТ, поради неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, а и тъй като ищецът не е доказал обстоятелството, че е останал без работа, вследствие на уволнението.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

По фактите: Не е спорно, че между страните е бил сключен трудов договор № 5755/03.12.2021 г. (л. 6), въз основа на който ищецът е започнал работа по трудово правоотношение, считано от 06.12.2021г. на длъжност „инженер поддръжка“ (чл.2 ), с шифър по НКПД 2144 6041 (чл.3), с месечно трудовото възнаграждение в размер на 2 450 лв.(чл.4), като трудовият договор е сключен съгласно чл. 67,ал.1,т.1 вр. с чл. 70 от КТ - за неопределено време (т.“а“), а в т. „f“ е уговорен 6-месечен „пробен срок“ в полза на работодателя, 5 като преди изтичането му работодателят има право по всяко време да прекрати трудовия договор, без предварително да уведоми служителя.

Договорът и заверено уведомление на НАП е получено от ищеца на 06.12.2021г., на която дата в договора е отбелязано, че е постъпил на работа.

С писмо от 31.01.2022 г. (л. 13) работодателят уведомява ищеца, че поради преструктуриране на Глобална функция Производство, му предлага преназначаване на длъжност „инженер поддръжка“ в отдел „Поддръжка и ремонт“ (същата длъжност), с основно месечно възнаграждение 2450 лв., върху което писмо е ищецът е написал: “Приемам предложението“, удостоверено с подписа му. По делото е приложен формуляр за вътрешното кандидатстване, подписан от ищеца на 15.04.2022г. с посочена позиция за преназначаване „инженер качество“, както и заявление от същата дата, с която ищецът е заявил желание за въпросното преназначаване (л. 249). От Допълнително споразумение № 1/26.05.2022г. към трудов договор № 5755 от 03.12.2021г., двустранно подписано от страните, се установява, че ищецът е преназначен на заявената длъжност „инженер качество“, с шифър по НКПД 21496040 (чл.2), в отдел „Инженеринг на качеството“ (чл.3), с месечно трудово възнаграждение в размер на 2 230 лв. (чл.4), а в чл.6 от същото е уговорен нов 6-месечен „пробен срок“ в полза на работодателя, посочено е, че това допълнително споразумение е неразделна част от трудовия договор.

По делото е приложено и на хартиен носител уведомлението на ищеца до работодателя относно ползването на отпуск поради временна неработоспособност с прикачен болничен лист, както и документ за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за м.август 2022г. в размер на 2 605лв.