Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 356 от 03.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 732/2025
Вид
Определение № 356
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Трайчо Георгиев Атанасов, Мая Веселинова Нанкинска, Ерна Якова-Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Варна, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III A СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20253100600732 по описа за 2025 година

Във ВРС, ХІІІ е образувано НЧХД № 3345/2023 год. с частен тъжител Д. М. И. и подсъдими Людмила И. Г и В И. Г..

Производството по делото е приключило на 04.09.2024г. пред първата инстанция и 16.01.2025 год. пред въззивната. Производството по делото е приключило с присъда, с която подсъдимите са били оправдани. Същата е потвърдена от въззивния съд.

В проведените съдебни заседания пред ВРС не са представяни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. В с.з. пред въззивния съд са представени два договора за правна помощ от адв.Р., защитник на подсъдимите Г.и, в който е посочено, че за всяка от инстанциите му е заплатено възнаграждение от 1500 лв.

С допълнително определение от 17.03.2025 год. първоинстанционният съд е възложил сторените от подсъдимите разноски за адвокатска защита в размер на 1500 лв. за всяка от инстанциите, на частния тъжител, съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК.

Срещу това определение е постъпила частна жалба от Д. И., чрез нейният процесуален представител, в която се прави искане за намаляване на размера на присъдените разноски, като се счита, че същите са прекомерни.

В приложените адвокатски пълномощни е отразено, че за първата инстанция подсъдимите Г.и са заплатили в брой на адв.Р. сумата от 1500 лв. и за втората- подс.Г е заплатила същата сума от 1500 лв. По правилата на НПК, приложими в това производство, не съществува възможност за намаляване като прекомерен на заплатен адвокатски хонорар от страна на подсъдимо лице.

Разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК е категорична, че в при дела от частен характер, разноските сторени от подсъдимия се възлагат на частния тъжител.

Преценявайки законовата разпоредба и материалите по делото, настоящият състав на съда, намира жалбата за частично основателна. Пред първоинстанционния съд не са били 1 представени никакви доказателства за заплатен размер на адвокатско възнаграждение. По делото се намира единствено договор за правна помощ. Едва пред въззината инстанция се представени доказателства и за заплащане на процесуалното представителство пред първоинстанционния съд. Доколкото такива доказателства не са били своевременно представени, то и за тях частния тъжител не дължи заплащане.

По отношение на разноските сторени пред въззивната инстанция своевременно са били представени доказателства за заплащане на възнаграждение на адв.Р. за процесуалното му представителство, поради което и да това се дължи заплащане от страна на частната тъжителка, доколкото подсъдимите са били оправдани.

Законът не позволява по наказателни дела да се преценява размера на договореното възнаграждение между страните /за разлика от гражданските производства/, поради което искането на ЧГ И. следва да бъде оставено без уважение.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е сторил именно това, като неговото определение е съобразено със законовите разпоредби и невъзможността да бъде намалявано адвокатско възнаграждение, заплатено от подсъдими лице, касаещо производството през въззивната инстанция.

Тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, по изложените по –горе съображения, поради което първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, дасежно тази част и отменен в частта на разноските пред ВРС.

С оглед изложеното и на основание чл.304, ал.1, т.4 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на ВРС, ХІІІ състав по НДЧХ № 3345/2023г., постановено на 17.03.2025г., с което Д. М. И. е осъдена да заплати на В. Г сумата от 1500 лв., представляваща разноски по делото пред първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2