Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 26.06.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 714/2025
Вид
Решение № 89
Подписан
26.06.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410,ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. К., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100714 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД,с ЕИК121718407,със седалище и адрес на управление:гр.С.,район „******“,бул.

„*****“№***,представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В.,чрез процесуален представител, против Агенция „Пътна инфраструктура“,с БУЛСТАТ ********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.„***“№*, представлявана от председателя на Управителния съвет.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410,ал.1,т.2 от Кодекса за застраховането вр.чл.49 и чл.45 от ЗЗД,както и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира сумата от 984лв.,представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за определянето му по имуществена застраховка „Каско+“,както и сумата от 293,72лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2022г. до 08.01.2025г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на **.**.****г. при движение по републикански път III-306, в участъка С. –К.,управляваният от Н. И. Ц. товарен автомобил марка „Фолксваген“,модел „Амарок“,с рег.№********, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Вследствие на произшествието били причинени увреждания на предната дясна гума и предната дясна джанта на автомобила.

Към датата на събитието автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка

„Каско+“,сключена със застрахователна полица

№440220141000071/18.02.2020г.,с период на покритие от 19.02.2020г. до 18.02.2021г.

След уведомяване на застрахователя била образувана щета №44011412024569,извършен бил оглед на автомобила и били определени действително настъпилите вреди.Застрахователят изплатил обезщетение в общ размер на 969лв.,като направил и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.

Ищецът поддържа,че с изплащането на обезщетението е встъпил в правата на увредения 1 срещу лицето,отговорно за вредите,до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.

Твърди,че Агенция „Пътна инфраструктура“ е ЮЛ,на което по закон е възложено управлението, поддържането, ремонта и обезопасяването на процесния републикански път.

Неизпълнението на тези задължения е довело до настъпването на произшествието и вредите.

На ответника са била изпратена регресна покана за доброволно плащане,но претендираната сума не била заплатена.

Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва предявените искове по основание и размер.

Поддържа,че не са доказани по несъмнен начин механизмът на произшествието,наличието на необезопасена дупка на пътното платно,точният участък,в който е настъпило събитието,както и причинната връзка между състоянието на пътя и претендираните вреди.

Сочи от ответната страна,че за произшествието не е съставен протокол от органите на МВР и че липсват достатъчно обективни доказателства за състоянието на пътното платно към датата на събитието.

Ответната страна оспорва размера и изплащането на застрахователното обезщетение и моли исковете да бъдат отхвърлени като претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети представените от страните писмени доказателства, материалите по приложените граждански дела,разпитан е свидетелят Н. И. Ц. и е изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза.

Страните,редовно призовани за последното съдебно заседание,не изпращат представители.

Ищецът поддържа иска и няма въпроси към вещото лице.

След приемане на експертното заключение съдебното дирене е приключено.

Съдът,като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На **.**.****г. свидетелят Н. И. Ц. управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген“,модел „Амарок“,с рег.№********,по републикански път III-306 в посока от с.С. към гр.К.. В участък, намиращ се по-близо до с.С.,при разминаване с друг автомобил управляваното от свидетеля моторно превозно средство попаднало в дупка на пътното платно, която той не могъл да избегне.

По приблизителна преценка на свидетеля дупката била с дълбочина над една педя и с площ около половин квадратен метър.Същата не била обозначена или обезопасена с пътен знак, ограждение или друга сигнализация.

Вследствие на попадането в дупката предната дясна гума на автомобила се сцепила, а предната дясна джанта се счупила.

След произшествието свидетелят не уведомил органите на КАТ.Той отбил автомобила,заменил увредените гума и джанта с резервни и впоследствие уведомил застрахователя.

Свидетелят разпознава и потвърждава положения от него подпис върху уведомлението за щета и подробно възпроизвежда механизма на произшествието, причината за настъпването му и причинените вреди.

Съдът кредитира показанията на св.Ц. като последователни,логични и съответстващи на представената застрахователна документация и на заключението на съдебноавтотехническата експертиза.

Обстоятелството,че свидетелят поради изминалия значителен период от време не може да посочи с абсолютна точност конкретния километър на произшествието,не разколебава достоверността на показанията му.Той ясно посочва пътя,посоката на движение,приблизителното място,вида на препятствието и непосредствено причинените вреди.

2

От представената застрахователна полица се установява,че към датата на събитието автомобилът е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“.

След уведомяването на застрахователя е образувана щета №44011412024569, извършени са огледи и оценки,съставени са описи и калкулации и са представени документи относно извършения ремонт и изплатените суми.

От приложените платежни документи,фактури,ликвидационни актове и регресна покана се установява,че ищецът е изплатил във връзка с произшествието общо 969,00лв.за възстановяване на причинените вреди и е направил обичайни разноски по ликвидацията на щетата в размер на 15,00лв.

От заключението на вещото лице П. Г. М. се установява, че описаният механизъм на произшествието е технически възможен.

Вещото лице приема,че причината за произшествието е наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,в която автомобилът е попаднал при движението си.

Експертът заключава,че уврежданията по предната дясна гума и предната дясна джанта са пряка и непосредствена последица от описаното събитие и съответстват на констатираната от застрахователя щета.

Определената от експерта пазарна възстановителна стойност на вредите към датата на събитието е 984,00лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и изрично потвърждава наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и констатираните имуществени вреди.

Съдът кредитира заключението като компетентно,обосновано и изготвено въз основа на всички относими материали по делото.То не е оспорено с конкретни технически аргументи и не са представени доказателства,които да опровергават изводите му.

Предявените искове са процесуално допустими,а разгледани по същество са основателни.

Относно предпоставките на регресното вземане

Съгласно чл.410,ал.1,т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,в правата на застрахования срещу възложителя за вредите, причинени от лица, на които е възложил определена работа.

За възникването на регресното вземане ищецът следва да докаже :

-валидно застрахователно правоотношение;

-настъпило в срока на покритието застрахователно събитие;

-противоправно действие или бездействие, за което ответникът отговаря;

-настъпили вреди и причинна връзка;

-изплащане на застрахователно обезщетение и

-размера на платеното обезщетение и на обичайните ликвидационни разноски.

Всички тези предпоставки са установени по делото.

Относно отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“

Процесният път III-306 е част от републиканската пътна мрежа. Управлението и поддържането на републиканските пътища е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Поддържането на пътя включва задължението пътното платно да се държи в състояние,осигуряващо безопасното му използване, както и своевременно да се отстраняват възникналите препятствия и повреди.До окончателното им отстраняване опасните участъци следва да бъдат надлежно обозначени и обезопасени.

Наличието на значителна по размери необозначена и необезопасена дупка в активната част на пътното платно представлява неизпълнение на това задължение и противоправно 3 бездействие.