Решение № 89 от 26.06.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 714/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Пламен Георгиев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410,ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. К., 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П. Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100714 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД,с ЕИК121718407,със седалище и адрес на управление:гр.С.,район „******“,бул.
„*****“№***,представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В.,чрез процесуален представител, против Агенция „Пътна инфраструктура“,с БУЛСТАТ ********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.„***“№*, представлявана от председателя на Управителния съвет.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410,ал.1,т.2 от Кодекса за застраховането вр.чл.49 и чл.45 от ЗЗД,както и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът претендира сумата от 984лв.,представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за определянето му по имуществена застраховка „Каско+“,както и сумата от 293,72лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2022г. до 08.01.2025г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на **.**.****г. при движение по републикански път III-306, в участъка С. –К.,управляваният от Н. И. Ц. товарен автомобил марка „Фолксваген“,модел „Амарок“,с рег.№********, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Вследствие на произшествието били причинени увреждания на предната дясна гума и предната дясна джанта на автомобила.
Към датата на събитието автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Каско+“,сключена със застрахователна полица
№440220141000071/18.02.2020г.,с период на покритие от 19.02.2020г. до 18.02.2021г.
След уведомяване на застрахователя била образувана щета №44011412024569,извършен бил оглед на автомобила и били определени действително настъпилите вреди.Застрахователят изплатил обезщетение в общ размер на 969лв.,като направил и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.
Ищецът поддържа,че с изплащането на обезщетението е встъпил в правата на увредения 1 срещу лицето,отговорно за вредите,до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Твърди,че Агенция „Пътна инфраструктура“ е ЮЛ,на което по закон е възложено управлението, поддържането, ремонта и обезопасяването на процесния републикански път.
Неизпълнението на тези задължения е довело до настъпването на произшествието и вредите.
На ответника са била изпратена регресна покана за доброволно плащане,но претендираната сума не била заплатена.
Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа,че не са доказани по несъмнен начин механизмът на произшествието,наличието на необезопасена дупка на пътното платно,точният участък,в който е настъпило събитието,както и причинната връзка между състоянието на пътя и претендираните вреди.
Сочи от ответната страна,че за произшествието не е съставен протокол от органите на МВР и че липсват достатъчно обективни доказателства за състоянието на пътното платно към датата на събитието.
Ответната страна оспорва размера и изплащането на застрахователното обезщетение и моли исковете да бъдат отхвърлени като претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети представените от страните писмени доказателства, материалите по приложените граждански дела,разпитан е свидетелят Н. И. Ц. и е изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Страните,редовно призовани за последното съдебно заседание,не изпращат представители.
Ищецът поддържа иска и няма въпроси към вещото лице.
След приемане на експертното заключение съдебното дирене е приключено.
Съдът,като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На **.**.****г. свидетелят Н. И. Ц. управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген“,модел „Амарок“,с рег.№********,по републикански път III-306 в посока от с.С. към гр.К.. В участък, намиращ се по-близо до с.С.,при разминаване с друг автомобил управляваното от свидетеля моторно превозно средство попаднало в дупка на пътното платно, която той не могъл да избегне.
По приблизителна преценка на свидетеля дупката била с дълбочина над една педя и с площ около половин квадратен метър.Същата не била обозначена или обезопасена с пътен знак, ограждение или друга сигнализация.
Вследствие на попадането в дупката предната дясна гума на автомобила се сцепила, а предната дясна джанта се счупила.
След произшествието свидетелят не уведомил органите на КАТ.Той отбил автомобила,заменил увредените гума и джанта с резервни и впоследствие уведомил застрахователя.
Свидетелят разпознава и потвърждава положения от него подпис върху уведомлението за щета и подробно възпроизвежда механизма на произшествието, причината за настъпването му и причинените вреди.
Съдът кредитира показанията на св.Ц. като последователни,логични и съответстващи на представената застрахователна документация и на заключението на съдебноавтотехническата експертиза.
Обстоятелството,че свидетелят поради изминалия значителен период от време не може да посочи с абсолютна точност конкретния километър на произшествието,не разколебава достоверността на показанията му.Той ясно посочва пътя,посоката на движение,приблизителното място,вида на препятствието и непосредствено причинените вреди.
2
От представената застрахователна полица се установява,че към датата на събитието автомобилът е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“.
След уведомяването на застрахователя е образувана щета №44011412024569, извършени са огледи и оценки,съставени са описи и калкулации и са представени документи относно извършения ремонт и изплатените суми.
От приложените платежни документи,фактури,ликвидационни актове и регресна покана се установява,че ищецът е изплатил във връзка с произшествието общо 969,00лв.за възстановяване на причинените вреди и е направил обичайни разноски по ликвидацията на щетата в размер на 15,00лв.
От заключението на вещото лице П. Г. М. се установява, че описаният механизъм на произшествието е технически възможен.
Вещото лице приема,че причината за произшествието е наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,в която автомобилът е попаднал при движението си.
Експертът заключава,че уврежданията по предната дясна гума и предната дясна джанта са пряка и непосредствена последица от описаното събитие и съответстват на констатираната от застрахователя щета.
Определената от експерта пазарна възстановителна стойност на вредите към датата на събитието е 984,00лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и изрично потвърждава наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и констатираните имуществени вреди.
Съдът кредитира заключението като компетентно,обосновано и изготвено въз основа на всички относими материали по делото.То не е оспорено с конкретни технически аргументи и не са представени доказателства,които да опровергават изводите му.
Предявените искове са процесуално допустими,а разгледани по същество са основателни.
Относно предпоставките на регресното вземане
Съгласно чл.410,ал.1,т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,в правата на застрахования срещу възложителя за вредите, причинени от лица, на които е възложил определена работа.
За възникването на регресното вземане ищецът следва да докаже :
-валидно застрахователно правоотношение;
-настъпило в срока на покритието застрахователно събитие;
-противоправно действие или бездействие, за което ответникът отговаря;
-настъпили вреди и причинна връзка;
-изплащане на застрахователно обезщетение и
-размера на платеното обезщетение и на обичайните ликвидационни разноски.
Всички тези предпоставки са установени по делото.
Относно отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“
Процесният път III-306 е част от републиканската пътна мрежа. Управлението и поддържането на републиканските пътища е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Поддържането на пътя включва задължението пътното платно да се държи в състояние,осигуряващо безопасното му използване, както и своевременно да се отстраняват възникналите препятствия и повреди.До окончателното им отстраняване опасните участъци следва да бъдат надлежно обозначени и обезопасени.
Наличието на значителна по размери необозначена и необезопасена дупка в активната част на пътното платно представлява неизпълнение на това задължение и противоправно 3 бездействие.