Определение № 38350 от 24.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38350 гр. София, 24.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110124039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Д. Х. К. за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №******/05.10.2023 г. срещу „И“ АД, и за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г. срещу „Ф“ ЕООД.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Д. Х. К. срещу „И“ АД за заплащане на сумата 49,55 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем №******/05.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане; както и сумата 252,45 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за предоставена гаранция по нищожен Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Под евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Д. Х.

К. срещу „Ф“ ЕООД за заплащане на сумата 252,45 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за предоставена гаранция по нищожен Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

В искова молба, с молба-уточнение от 23.08.2024г., са изложени твърдения, че между Д. Х. К. и „И“ АД е сключен Договор за паричен заем №******/05.10.2023 г. В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора е сключен Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г. между Д. Х. К. и „Ф“ ЕООД (гарант). Заемните средства от 600,00 лева са усвоени и всички задължения по договорите са заплатени от ищеца-кредитополучател. Посочва се, че в договора за заем е обявен ГПР от 41,72 %, с фиксиран лихвен процент.

Уговорено е възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция – 252,45 лв., а според чл. 3, ал. 3 – заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за неговото плащане. Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е нищожен като сключен в противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Намира, че обявения ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, каквото е възнаграждението на гаранта, по съображения, че двете ответни дружества са свързани лица, а правата и задълженията по двете съглашения се намират във взаимна връзка и 1 следва да се разглеждат като едно общо съглашение, чиято недействителност претендира. Поддържа, че дължи само чистата стойност на кредита, а всичко останало, което е заплатила общо сумата 302,00 лв. се явява недължима.

Ответното „И“ АД оспорва предявените искове по допустимост и основателност.

Поддържа, че отношенията между ищеца и дружеството –гарант касаят други лица и не са релевантни към претенциите му към „И“ АД. При това счита, че не е материално легитимиран по осъдителния иск за заплащане на сумата 252,45 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за предоставена гаранция.

Не спори, че е овластен да получава плащанията, но действал не от свое, а от името и за сметка на „Ф“ ЕООД. В случая не се касае за действия без представителна власт и ищецът да не е знаел за овластяването. Не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е действителен и сключен в съоствествие с изискванията на ЗПК с подробни съображения. Счита, че с оглед на съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, а изпълнението по двата договора не е обвързано.

Ответното „Ф“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, а договорът е възмезден за услуга.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно и главно, че договора за заем и за предоставяне на гаранция са сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В доказателствена тежест на ответника „И“ АД е да установи, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е индивидуално уговорена, за което се указва, че не сочи доказателства.

За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и отв. „И“ АД е сключен Договор за паричен заем №******/05.10.2023 г.; между ищцата и „Ф“ ЕООД - Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г.; всички суми по договора за заем и договора за предоставяне на гаранция са заплатени от ищцата, ведно с месечната вноска по кредита на „И“ АД, в т.ч. възнаградителна лихва и възнаграждение по договора за гаранция.

Представените от ищеца документи са допустими и относими, а служебно и на осн. чл. 7, ал.3 от ГПК следва да се допусне ССчЕ, във вр. с твърдението за нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на разноски на ищеца, чиято е доказателствената тежест.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на въпроса в какъв размер възлиза годишният процент на разходите по Договор за паричен заем №******/05.10.2023 г. вземайки предвид размера и срока на отпуснатия кредит, и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК, ако в разходите по кредита се включи стойността на възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 200,00 лв., вносимо от ищеца по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по 3 висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на „Ф“ ЕООД , в тридневен срок от получаване на съобщението, да внесе сумата 0,80 лв. по сметка на Софийския районен съд за служебно изготвяне на препис на Отговор на искова молба вх.

№227722/11.07.2024 г. по описа на СРС и представи платежния документ в този срок, с вписано основание на плащане-номера на делото. УКАЗВА на„Ф“ ЕООД, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, в т.ч. при повторна констатация на отдел "Счетоводство", че по представения платежен документ няма плащане, ще бъде осъдено по реда на чл. 77 от ГПК да заплати сумата в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024 година от 09,20 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговори на искова молба.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.

Определението не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4