Решение № 190 от 26.11.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Силистра, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253400500257 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжниците И. Г. Н. и А. Н. Н. против Постановление от 3.12.2024г., поправено с Постановление от 6.12.2024г., за отказ от прекратяване на и.д. № 20217670401576 на ЧСИ Г.Георгиев, преобразувано в и.д. № 20258320407090 по описа на ЧСИ И. Х., продължил работата, приемайки архива и делата от кантората на починалия ЧСИ Г.Георгиев.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София депозира писмено становище, с която заявява, че жалбата е неоснователна.

Силистренски окръжен съд, като съобрази доводите в жалбата, становищата на страните, мотивите на съдебния изпълнител по обжалваните действия, както и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежни страни, в законоустановения двуседмичен срок от уведомяването им и като такава се явява допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по изложените съображения:

На 08.10.2024г. жалбоподателят Н. депозира пред ЧСИ молба № 28388 за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 1576/21г. поради 1 изтекла погасителна давност.

С Постановление от 03.12.2024г., поправено с Постановление от 6.12.2024г., съдебният изпълнител се произнася по молбата, отказвайки да прекрати производството по изп.дело, което първоначално е било с номер 20217670401576, образувано в кантората на ЧСИ Г., а впоследствие е преобразувано под № 20258320402443 в кантората на ЧСИ И.ХаджиИ.ов в гр.Силистра, продължила работа, приемайки архива и делата от кантората на починалия ЧСИ Г.Г. с рег.№767.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, депозирана на 20.12.12г., въз основа на Изпълнителен лист от 09.11.2012г., издаден от PC - Силистра в изпълнение на Заповед № 1305 от 08.11.2012г., постановена по ч.гр.д № 1317/2012г. по описа на PC - Силистра, по силата на който длъжниците А. Н. Н. и И. Г. Н. са осъдени да заплатят на взискателя УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД следните суми: 3 0317.84 лева, главница по Договор за банков потребителски кредит от 29.05.2008г. и Анекс №1 от 19.01.2010г. към него, лихва върху просрочена главница в размер на 1 605.46 лева, дължима за периода 25.09.2011 г. до 26.07.2012г., договорна лихва в размер на 399.29 лева, дължима за периода 25.09.2011г. до 26.07.2012г., лихва за гратисен период в размер на 1 041.62 лева, санкционна лихва за периода 25.09.2011 г. до 26.07.2012г. в размер на 501.09 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 1 623.71 лева - разноски по делото.

В хода на изпълнителното производство са изпратени покани за доброволно изпълнение на двамата длъжници, както и предприети действия по събиране на вземането, като е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжниците за 13.02.2013г. Поканите за доброволно изпълнение са връчени на двамата длъжници чрез изпращането им по пощата, с обратна разписка. С Постановление от 31.05.2016г. /стр. 20 от настоящото дело/ съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.

Н. Н. Запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е изпратено в дружеството работодател НАТАЛИ ТУР ЕООД, като запорното съобщение е от 31.05.2016г. е връчено на работодателя на 02.06.2016г.

2

На 15.07.16г. по изп.дело постъпва молба от СВЕЯ ФАЙНЪНС БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК-202527341, закупило вземането от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД чрез Договор за цесия от 16.05.2016г., с искане да бъде конституирано по делото като взискател на мястото на цедента УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. Уведомлението за цесията е връчено на двамата длъжници на 15.06.2016г., с писмо с обратна разписка до всеки един от тях.

По тази молба липсва произнасяне, като на 1.02.2017г. постъпва молба от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ЕАД /АСВ/, ЕИК203670940, която моли да бъде конституирана по делото като взискател, тъй като СВЕЯ ФАЙНАНЪС БЪЛГАРИЯ ЕООД й е прехвърлило вземането си по делото с Договор за цесия от 03.10.2016г. До двамата длъжници е изпратено уведомление, по пощата с обратна разписка, за извършената цесия, получено от тях на 28.11.2016г.

При извършена материална проверка на съдържащите се в делото документи, съдебният изпълнител е констатирал изтичането на срока по чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК и е постановил прекратяване на производството по изп. дело с Постановление от 02.02.2017г. На същата дата е изпратено уведомление да АСВ, че делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което и й е отказано конституирането като взискател в производството.

На 24.02.2017г., с молба вх.№03131, закупилата вземането АСВ поскала връщането на оригинала на изпълнителния лист. е

На 09.03.2017г. АСВ ЕАД депозира по молба, с приложен оригинала на изпълнителния лист, като е образувано отново изпълнително дело, вече с №20177670400180, в което са приложени и всички документи, сочещи извършената цесия между СВЕЯ ФАИНАНЪС БЪЛГАРИЯ ЕООД и АСВ ЕАД. С тази молба взискателят АСВ ЕАД, освен исканията за извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците, е поискал извършването на изпълнителни действия - запор на открито движимо имущество, възбрана на недвижимо имущество, както и налагане на запор върху трудовото им възнаграждение, като на 30.03.2017г. до двамата длъжници са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които се съдържа и дата за насрочен опис на движими вещи в дома им - на 15.05.2017г. от 14.00 часа.

По-късно, на 25.07.2017г., взискателят АСВ ЕАД отново е поискал 3 извършването на изпълнително действие - опис на движимо имущество и на 2.08.17г. до двамата длъжници са изпратени покани с уведомление за насрочен опис на движими вещи в дома им за 04.09.2017г. от 14.00 часа. Така изпратените покани, както и тези, изпратени преди това - при повторното образуване на изпълнителното производство от 30.03.2017г., са останали невръчени.

На 06.06.2018г. по делото отново е постъпила молба, подадена от взискателя АСВ ЕАД, с която е поискано да се извърши справка в НАП за имущество, справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете, воден от БНБ за банкови сметки и банкови сейфове, ползвани от длъжниците, като справките са направени и приложени в делото.

Поради липса на активност от страна на взискателя и на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК с Постановление от 12.06.2020г. изпълнителното производство по делото е прекратено, като са изпратени уведомления до страните.

По вече прекратеното изпълнително производство са постъпили две молби от страна на взискателя АСВ ЕАД, съдържащи искания за извършване на справки и извършванве на изпълнителни действия, съответно от 24.03.2021г. и от 31.05.2021 г.

На 03.09.2021г. взискателят АСВ ЕАД е поискал връщането на оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Същият, след отбелязване на гърба му с печат „настъпилото прекратяване на изпълнителното производство“, е върнат на взискателя.

На 02.11.2021г. в кантората на ЧСИ постъпва молба от АСВ ЕАД, с приложен изпълнителеният лист, описан по-горе, с която се иска образуване на изпълнително производство. Въз основа на тази молба е образувано изпълнително дело № 20217670401576. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на справки в БНБ за банкови сметки и в НАП за трудови правоотношения, като при наличие на такива взискателят е поискал да се наложат запори.

От направените справки се установява, че длъжниците имат разкрити банкови сметки, както и това, че длъжника Атнаска Н. работи по трудово правоотношение.

4

Изпратени са съобщения за образувано изпълнително дело на 08.12.2021г., като в съобщението е обявена и дата за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжниците - 17.01.2022г. от 15.00 часа. С постановление от същата дата съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника И. Г. Н. в ПИБ АД, Банка ДСК ЕД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, като запорни съобщения до съответните банки са изпратени в едно със съобщението за образуване на изпълнително дело. По отношение на длъжника А. Н. е наложен запор върху трудовото и възнаграждение, получавано от НАТЛИ ТУР ЕООД.

Съобщенията за образуваното изпълнително дело са получени от длъжниците на 14.01.2022г., видно от приложените по изп.дело обратни разписки.

По изпълнителното дело са депозирани молби на 25.01.2022г., 11.04.2022г., 20.07.2022г. и 25.11.2022г. за извършване на действия и налагане на запори, като на 14.02.2023г. с Постановление е наложен запор върху пенсията на длъжника И. Г. Н. и на същата дата е изпратено запорно съобщение до РУСО - Силистра.

На 16.03.2023г. по делото е постъпила молба от взискателя АСВ ЕАД, в която е направено искане за извършване на справки за банкови сметки, недвижимо имущество и налагане на запор и възбрана при открИ.е на ново имущество. Със същата молба е поискано и изпращане напомнително до работодателя на длъжника А. Н. за изпълнение на наложения запор върху трудовото и възнаграждение.

След направените справки и получената информация, взискателя АСВ ЕАД, с молба от 29.03.2023г., е поискал налагането на възбрани върху недвижим имот с идентификатор ***, собственост на двамата длъжници - по 1/2 идеална част. Искането за вписване на възбрана е изпратено на 12.05.2023г. до Агенцията по вписванията - имотен регистър и на 16.05.2023г. е вписана възбраната върху имота на длъжниците с вх.рег.№2034 от 16.05.2023г., акт №83, том 1, дело 1101/23г.

На 11.08.2023г. отново е подадена молба от взискателя АСВ ЕАД, с която е поискана справка за банкови сметки и налагане запор.

На 29.10.2024г. взискателят АСВ ЕАД е поискал налагане на запор върху банковата сметка на длъжника А. Н. в ИЗИПЕЙ АД.

5

В хода на производството длъжникът И. Г. Н. неколкократно е получавал копия от документи по делото, а на 08.10.2024г. депозира молба за прекратяване на производството поради изтекла давност, като с обжалваното Постановление от 03.12.2024г. съдебният изпълнител отказва прекратяване на производството по делото.

Правната норма на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда възможността да бъде прекратено изпълнително производство, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Тази хипотеза предполага липса на активност по изпълнителното производство от страна на последния в продължение на две години. Видно от съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, липсва период, който да сочи на настъпила перемция. След образуване на изпълнителното дело на 08.12.2021г. до подаване на молбата от длъжника Н. – на 08.10.2024г., не е налице двугодишен период, в който да не са извършвани никакви изпълнителни действия.

Съдебната практика е категорична, че за да се прекъсне срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е достатъчно изпълнителните действия да са поискани от взискателя, като дори и по независими от неговата воля причини, да не са осъществени от съдебния изпълнител действия в рамките на посочения изпълнителен способ. В този смисъл е както т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, така и решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г на ВКС, IV г. о. на ГК, Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о. и др., в които се приема, че давност не тече дори, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини.

В случая, както е посочено и по-горе, по изпълнителното дело са депозирани молби от взискателя на 25.01.2022г., 11.04.2022г., 20.07.2022г. и 25.11.2022г. за извършване на действия и налагане на запори, като на 14.02.2023г. е наложен запор върху пенсията на длъжника И. Г. Н. и на същата дата е изпратено запорно съобщение до РУСО – Силистра, а с молба от 29.03.2023г. взискателят е поискал налагането на възбрани върху недвижим имот, собственост на двамата длъжници, като на 16.05.23г. е вписана такава в Агенцията по вписванията. На 11.08.2023г. отново е подадена молба от 6 взискателя АСВ ЕАД, с която е поискана справка за банкови сметки и налагане запор, като на 29.10.2024г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковата сметка на длъжника А. Н. в ИЗИПЕЙ АД. При това положение не би могло да се приеме, че към 8.10.2024г. изп.дело е прекратено поради настъпила перемция по см. на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК Съгласно задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2023 г. от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, перемцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.