Присъда № 9 от 21.07.2021, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 9 от 21.07.2021г. по НОХД № 274 по описа на Районен съд гр. Несебър за 2021год.

Съдебното производство е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, против подсъдимия И. А. А., ЕГН **********, роден на ********г. в гр. П., с адрес : с. ******** по обвинение за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.

„б” от НК.

Съдебното следствие е проведено по реда на гл. 27 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда.

Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към минималния размер, като при условията на чл.58а, ал. 1 от НК и наказанието да бъде намалено със законно определената 1/ 3. Прокурор С. претендира, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна.

Подсъдимият И. А. А. се явява в съдебно заседание. Признава изцяло фактите изложените в обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли за по – малка присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. С.Г., АК Бургас, дава съгласие съдебното следствие да приключи по реда на гл. 27 от НПК. В защита на подсъдимия се излага, че са направени пълни самопризнания, съдействал е за разкриване на обективната истина. Обръща се внимание на ниската стойност на отнетите вещи. Пледира да се наложи наказание към минимума от две години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият И. А. А. е жител на с. Р., общ. Л.. А. е български гражданин, с основано образование, неженен, работи в строителството, осъждан. Към датата на постановяване на присъдата се намира в Централен затвор гр. София.

В краят на м. май 2018г. пострадалият А.Г. пристигнал в к.к. „Слънчев Бряг“, общ. Несебър, за да работи като готвач в хотел „В.“. Предходната година отново бил работник в ресторанта. Работодателят му бил осигурил квартира, която се намирала на около 100 метра от ресторант „Д.“ в курорта.

Квартирата представлявала апартамент в жилищна кооперация, на първи етаж, състоящ се от две спални, хол с кухненска част, баня и тоалетна.

Първоначално Г. живеел сам в този апартамент, но в началото на м. юни 2018г. в жилището се настанил и обвиняемия И. А. А.. Двамата не се познавали до момента. Г. разбрал, че подсъдимият е от с. Р., общ. Л.. А. започнал работа като разносвач на храна към същия хотел, двамата работели на едно и също място. В апартамента пострадалият ползвал едната спалня, а обвиняемия - другата.

Около десет дни след като се настанил, на 13.06.2018г., А. бил задържан в РУ-Несебър за държане на наркотични вещества. На следващия ден - 14.06.2018г. в 16.40 часа бил освободен. Пострадалия се прибрал от работа около 20.00 часа на същия ден. Подсъдимият не бил в квартирата, като се прибрал след Г. и казал, че са го пуснали от полицията. Свидетелят Г. му 1 дал да се нахрани и влязъл в банята, за да се изкъпе. Бавил се около 30 -40 минути. Когато излязъл било около 00.00 - 01.00 часа пред нощта.

Подсъдимият го нямало. Свидетелят Г. видял, че в стаята му е ровено.

Гардеробът бил отворен, а вътре било пипано. Установил, че му липсват дрехи - един спортен екип марка „****, червен на цвят, състоящ се от горнище и долнище, който бил купил два-три дни преди това за сумата от около 250 лева. В хода на разследването Г. бил заявил и липсата на няколко тениски, но не си спомнял колко на брой, нито каква марка, цвят и размери.

Проверил и чантичката, където си държал парите и установил, че му липсват всички пари - сумата от 150.00лв. Тази чантичка Г. държал върху една малко нощно шкафче в неговата спалня. Вратата на спалнята не се заключвала и когато преди това влязъл да се къпе, само притворил вратата на стаята.

Когато установил липсата на вещите си, проверил и видял, че подсъдимият бил изнесъл багажа си. Г. потърсил А. по телефона, но никой не отговарял.

Подсъдимият А. не се прибрал повече, на другия ден не се явил и на работа.

На 15.06.2018г. пострадалият Г. разбрал, че вещите му са отнети, заключил, че това е извършено от А. и отишъл в Районното управление в к.к. “Слънчев бряг“, където съобщил за случилото се. Пред служителите на МВР посочил имената на подсъдимия и полицаите започнали да го издирват.

На 16.06.2018г. свидетелите В.П. и М.К. - полицаи при РУ МВРНесебър извършвали обход в района на х-л „А., к.к. “Слънчев бряг“ и спрели за проверка подсъдимия А.. След установяване на самоличността му и справка в управлението установили, че срещу него има подадена жалба от съквартиранта му – свидетелят Г.. А. бил задържан. По време на задържането обвиняемия бил облечен с горнището на спортния екип „****“, собстВ.т на пострадалия. С протокол за доброволно предаване, същото било предадена на свидетеля П., като на 18.06.2018г. било върнато на Г..

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно – оценителна на отнетия спортен екип, като вещото лице е определило стойност в размер на 156.00 лева за горнището и 97.00 лева за долнището на екипа.

От изготвената справка за съдимост на И.А. се установява, че същият е осъждан с присъда по НОХД № 588/2011 г. по описа на Районен съд гр. Л., влязла в сила на 30.03.2012г. за престъпления по чл. 198, ал. 1 и по чл. 194, ал.

1 от НК, извършени на 18.06.2011г. като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2г., изпълнението на което е било отложено за срок от 4 години. С присъда по НОХД № 103/2014г. по описа на Районен съд гр. Л., влязла в сила на 16.05.2014г. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 и по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, извършени на 27.07.2013г. А. е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“. С присъда по НОХД № 367/2014г. по описа на Районен съд гр. Л., влязла в сила на 01.10.2015г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от средата до края на месец януари 2014г. А. е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“. Наказанието е изтърпяно в периода 25.12.2015г. до 29.07.2016г. след групиране на наказания по последните две осъждания, като пред това е изтърпял приведеното му в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

На 02.03.2021 г. на И. А. А. е било повдигнато обвинение, за това, че на 15.06.2018г. около 00:00 часа, в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, от стая на хотел, находящ се зад ресторант „Д.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: сумата от 150.00 лева и комплект анцуг (горнище и 2 долнище) марка „****, червен на цвят, на стойност общо 253.00лева, от владението на АН. Г. Г., роден на 23.03.1997г. в гр. ***** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.

1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. В обясненията си А. не се признава за виновен. Обяснява, че предния ден вечерта преди да бъде задържан за държане на наркотици. Свидетелят Г. му дал горнището на спортния си екип, както назаем и сумата от 80 лева. На другия ден сутринта двамата излезли да разнасят брошури и тогава той си купил от негов познат марихуана. По- късно същия ден го спрели полицай, извършили му проверка и го задържали. На следващия ден сутринта, когато го освободили, свидетелят Г. бил дошъл до РУ МВР Несебър, за да си вземе горнището.

Дадените обяснения от А. не кореспондират с установената фактическа обстановка. Видно е, че същият е бил задържан на 13.06.2018г. и е освободен на следващия ден в 16.40 часа, а не както той твърди, че това е станало сутринта. Наред с това подсъдимият е предал горнището на спортния екип на полицейския служител В.П. два дни по-късно - на 16.06.2018г., не в деня на освобождаването му. Не е достоверно и твърдението му, че го е предал на пострадалия, който е дошъл когато е бил освободен. Второто задържане на подсъдимият А. на 16.06.2018г. е било по повод сигнала на пострадалия до полицията за кражбата на вещите му. След това задържане и по сигнала на Г., подсъдимият е предал доброволно горнището. Следва да се отчете и това, че свидетелят Г. категорично е отрекъл да е предоставял горнището на спортния си екип на обвиняемия. В хода на съдебното следствие И. А. А., след направеното самопризнание е изоставил защитната си версия, признал е за извършеното от него деяние и е посочил, че е отнел вещите и паричната сума по начина посочен от прокурора в обвинителния акт.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанията на подсъдимия, разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, изготвената СОЕ и другите писмени доказателства приобщени по съответния ред.

При така установената фактическа обстановка съдът призна подсъдимия И. А. А. за ВИНОВЕН в това, ч е на 15.06.2018г. около 00:00 часа, в к.к.

„Слънчев бряг“, общ. Несебър, от стая на хотел, находящ се зад ресторант „Д.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- сумата от 150.00лева и комплект анцуг /горнище и долнище/ марка „****, червен на цвят, на стойност 253.00 лева, от владението на АН. Г. Г., роден на 23.03.1997г. в гр. ***** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т. 1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „б”от НК.

От обективна страна подсъдимият е осъществили изпълнителното деяние на визираното престъпление, действайки при условията на опасен рецидив. А. е отнел чужди движими вещи – посочените в обвинението комплект анцуг /горнище и долнище/ марка „**** и сумата от 150.00лева, собстВ.т на АН. Г. Г., като се е възползвал от това, че пострадалия се намира извън стаята на общо ползваното от двамата жилище, като след деянието е напуснал апартамента. С деянието е прекъснал владението на пострадалия над описаните вещи, присвоявайки ги и в последствие разпореждайки се с тях.

От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението виновно, при форма на вината «пряк умисъл» по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, 3 предвиждал е общественоопасните последици на деянието, искал и е целял настъпването им .

Престъплението, за което И.А. е привлечен като обвиняем и предаден на съд, предвижда наказание лишаване от свобода в размер от две до десет години. А. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК – извършил е престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. От изтърпяване на наложените наказания не е изтекъл 5- годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК.

При определяне на наказанието съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съображенията на съда са следните. Стойността на отнетите вещи не е висока – 253.00лева за спортния екип и сумата от 150.00лева, което съвкупно е под размера на МРЗ за страната към датата на деянието/ конкретно за 2018г. – 510.00лева/. В хода на досъдебното производство А. не е оказал съдействие на разследващите, но в съдебното производство се е признал изцяло за виновен и е поискал наказателното преследване спрямо него да се приключи по реда на гл. 27 от НПК. Съдът отчита, че А. е съдействал за разкриване на обективната истина, но установяването и връщането на вещта е станало след разкриването му от органите на МВР и съдействието му се е изразило само в това да предаде доброволно останалата в него вещ. Следва да се отчете, че няма преки доказателства за деянието, като доказването му е поредица от косвени доказателства , които в тяхната съвкупност водят към извода, че А. е извършил деянието. Съдебното минало на подсъдимия е утежнено – същият явно има уклон към извършване на деяния насочени против собстВ.тта. Не е възстановена и част от стойността на отнетото, която обаче е невисока.

Подсъдимият е в млада възраст, което също мотивира настоящия състав да наложи наказание по този ред, давайки възможност на същия да се поправи и коригира бъдещото си поведение. Съдът прецени, че следва за постигане целите на чл. 36 от НК да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и наложи на подсъдимия наказание под минималния размер, а именно от 1/една/ година „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС .