Решение № 3294 от 29.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2690/2023
- Вид
- Решение № 3294
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова, Красимир Мазгалов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411,изр.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3294 гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100502690 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 813/18.01.2023 г., постановено по гр.дело № 65646/2021 г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, град София, ул. „Сребърна” № 16, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Юнак” № 24, ет.2, ап.4, чрез адв. А. Б., против ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК: 831830482, гр.София 1407, бул."Джеймс Баучер" № 87, осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Мерцедес”, с рег. № СА **** АХ да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 438,94 лв. (три хиляди четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (3 267,46 лв.) по риск "Каско" по щета № 0300/19//010/500005 за имуществените вреди на автомобил "Порше Кайен", с рег. № СВ **** КР, причинени при реализираното на 11.01.2019г. в гр.София пътнотранспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв.).
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, в която същият твърди, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резултат на което е обосновал погрешен извод относно недоказаност на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента с ответното дружество. Поддържа, че от разпечатката 1 от информационната система на Гаранционен фонд, както и поради факта, че в подадения писмен отговор ответникът изрично е взел становище в смисъл, че не оспорва факта, че се явява застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА **** АХ, чийто водач с виновното си и противоправно поведение е станал причина за настъпилото процесно ПТП, първостепенният съд е следвало да приема за доказан факта, че лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СА **** АХ, е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ЗД „БУЛ ИНС“ АД за периода, в който е настъпило процесното застрахователно събитие. Твърди още, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл. 411 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ и собственика на увредения лек автомобил марка "Порше Кайен", с рег. № СВ **** КР; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ от застрахователя. Ето защо, въззивникът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск, ведно с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. дължимата законна лихва. Претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ЗД „БУЛ ИНС” АД не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство заявява становище за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК , приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК , настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК .
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявените искове, като намира същите за незаконосъобразни и неправилни по следните съображения:
Софийски районен съд е бил сезиран от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати сумата от сумата от 3 438,94 лв., представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (3423,94 лв.) по риск "Каско" по щета № 0300/19//010/500005 за имуществените вреди на автомобил "Порше Кайен", с рег. № СВ **** КР, причинени при реализираното на 11.01.2019 г. в 2 гр.София пътнотранспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв.).
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва настъпилото събитие да представлява покрит застрахователен риск по полица за застраховка „Автокаско“, механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди, както и размера на същите. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Изрично заявява, че не оспорва наличието на валидна към датата на настъпване на процесното ПТП застраховка „ГО“ относно лек автомобил „Мерцедес Е280” с рег. № СА **** АХ между собственика на автомобила като застрахован и ответника като застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
По делото няма спор, а и от представена по делото застрахователна полица № 18-0300/010/5000055 се установява, че ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско” за автомобил „Порше Кайен“, с рег. № СВ **** КР, собственост на С. И. Л., като срокът на застраховката е от 09.08.2018 г. до 08.08.2019 г.
Няма спор също така, към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач на ПТП. Това обстоятелства се потвърждава и от неоспорения в тази част от ответника двустранен констативен протокол за ПТП от 11.01.2019 г. /лист 6 от делото на СРС/. Изводът на първоинстанционният съд в обратната насока е изведен в противоречие със събраните по делото доказателства.
Установява се от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 11.01.2019 г., че на същата дата в гр. София се е осъществило пътнотранспортно произшествие с участници Р. Т., управляващ автомобил „Мерцедес” с рег. № СА **** АХ, и Е. Л., управляваща автомобил „Порше Кайен“ с рег. № СВ **** КР, в резултат на което на последния автомобил са причинени материални щети.
Пред въззивната инстанция е допуснат разпит на водача на л.а. „Мерцедес с рег. № СА **** АХ, а именно Р. С. Т., и на водача на л.а. „Порше Кайен“ с рег. № СВ **** КР, а именно С. И. Л..
От показанията на свидетеля С. Л. се установява, че през 2019 г. е претърпяла ПТП. Разказва, че било зимно време, не може да каже кой месец, рано сутринта, около 9 часа се е движила по тясна улица в гр. София, кв. Витоша и тъй като имало неправилно паркирани автомобили на пътното платно отдясно и 3 навлизала в завой, видяла движещият се срещу нея л.а. „Мерцедес“, който се движел със скорост от мининмум 40 км./ч. Обяснява, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е натиснал спирачките, но тъй като бил тежък, нямало как да спре и директно се ударил в управлявания от свидетелката л.а. „Порше Кайен“. Видяла как е изтекла водата от джипа, но след инцидента се е прибрала с автомобила до дома си. За водачът на другият лек автомобил, участвал в ПТП, си спомня, че бил младо момче, което си признало, че е виновно за настъпилото ПТП. Твърди, че е управлявала собствения си лек автомобил със скорост не повече от 15-20 км./ч., тъй като участъкът не позволявал безопасно преминаване с по-висока скорост, поради неправилно паркирани автомобили на пътното платно, наличието на завой без видимост, надвиснали клони и дървета, както и честото заледяване. Към момента на настъпване на удара вече била спряла. След настъпване на инцидента, тъй като била много притеснена, се обадила на съсед, който се отзовал и попълнил част от двустранния констативен протокол за ПТП.
От показанията на свидетеля Р. Т. се установява, че също има спомени за настъпилото през 2019 г. ПТП в гр. София. Помни, че на процесната дата валяло сняг и пътят бил заснежен и заледен. Въпросният инцидент се случил на малка квартална улица, като по посока на движение на свидетеля имало спрени вляво на пътното платно автомобили. Отбелязва, че е управлявал автомобила си с леко превишена скорост и се е опитал да спре, но не е успял, тъй като я е видял късно, колата е поднесла и съприкосновението между двата автомобила е настъпило на самия завой. След настъпване на процесното ПТП, двамата водачи съставили протокол, той се признал за виновен и всичко е приключило по взаимно съгласие.
Цитираният по – горе двустранен констативен протокол е предявен и на двамата свидетели в проведеното пред въззивния съд на 03.12.2024 г. открито съдебно заседание, като и двамата заявяват, че положените подписи са техни.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, от техническа гледна точка всички щети по л.а. „Порше Кайен“ с рег. № СВ **** КР, отразени в описа на застрахователя-ищец, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 3668,40 лв., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП и 3596,12 лв., изчислена на база средни пазарни цени с вложени нови части от алтернативни доставчици към датата на ПТП.
При ищцовото дружество по повод процесното ПТП е образувана щета № 0300/19/010/50005 от 14.01.2019 г., видно от представения по делото уведомление за щета и опис на щета от 30.09.2021 г.
От представената по делото справка за извършени плащания от ЗАД „Алианц България“ от 07.02.2019 г., както и от представената по делото фактура № 0000022390/31.01.2019 г. се установява, че ищецът е заплатил по банков път по сметка на доверен сервиз „САМ Благоевград“ ЕООД стойността на извършения ремонт на увредения автомобил по процесната щета в размер на сумата от 3423,94 лв.
С изходящо от ответника писмено доказателство – уведомително писмо от 29.03.2019 г. се установява, че последният е отказал на дружеството ищец 4 изплащането на претендираното регресно вземане.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира за доказани всички елементи, включени във фактическия състав на регресното вземане.
Несъмнено е, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СА **** АХ Р. Т. е осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, т.е. налице е деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за С. И. Л. – увреден е собственият автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество по имуществена застраховка.