Разпореждане № 1266 от 10.09.2024, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1266 гр. Варна, 10.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Въззивно частно търговско дело № 20243001000291 по описа за 2024 година и като се запозна с постъпила частна касационна жалба вх. № 6275/02.09.2024г. по вх.рег. на ВАпС подадена от С. Г. С. и С.И.С., срещу определение № 431/15.07.2024г., постановено по в.ч.т.д. № 291/2024 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

В изпълнение на правомощията си по администриране на депозирана жалба от две лица, съдията от състава на въззивния съд отчита, че посоченият от тях обжалваем акт не е постановен по тяхно съвместно искане.

Първоначалното материално право, защитавано от длъжниците С.и (съпрузисъкредитополучатели по банков кредит) изключва съвместна им легитимация, доколкото нито солидарността на общо поетия паричен дълг, нито общността на имуществото им налага необходимо задължително другарство и затова процесуалните си права те могат да реализират като обикновени другари, упражняващи самостоятелна защита. В случая, частен жалбоподател, сезирал въззвиния съд, е само С. Г. С. и само лично нейното искане за освобождаване от такси и разноски е било разгледано по същество от въззивния състав, тъй като аналогично на нейното искане на съпруга й не само че е било разгледано самостоятелно в друг акт (определение № 1898/20.06.2017г.), но и след стабилизирането му е довело и до пълно отпадане на интереса на това лице от последващо участие в обусловеното основно въззивно производство, чието провеждане без такси е искано от двамата съпрузи (в тази връзка са приложените книжа под № 3 към корицата на преписката по ч.гр.д. 1555/12 на ВОС). Съответно и в проведено пред Варненски апелативен съд производство по разглеждане на частната жалба срещу акта на администриращия съд (по повод жалба с вх. № 3417/06.02.2017г.) жалбоподателката С. е приета като единствен участник и съпругът й С. не е бил изобщо конституиран.

Обосноваването на самостоятелен (неизчерпан в приключилата вече процедура) правен интерес на С. не може да бъде преценявано от администриращ съд, тъй като интересът като процесуална предпоставка не е реквизит на частната жалба, не попада в обхвата на чл. 286 ГПК и затова е извън правомощията на преценка от настоящата инстанция. Същевременно, неучастието на страната в издаването на обжалвания акт изключва и 1 наличието на насрещна страна и затова размяна на книжа не се налага. Поради това, съдът приема, че частната жалба на С. С. следва да бъде изпратена на ВКС за автономна преценка от сезирания съд на допустимостта на частна жалба на лице, упражняващо право на жалба срещу акт, постановен по искане на друго лице. Това налага подадената от него жалба да бъде отделена от тази на надлежно конституираната страна и да бъде регистрирана като ново лично негово сезиране на касационния съд с отделен идентификационен номер по вх. рег. на съда, което съответно да бъде изпратено за преценка на допустимостта му като частна касационна жалба срещу въззвиното определение № 431/15.07.2024г.

В останалата си част, сезирането се отнася до процесуално изявление на С. С., което съответства на легитимацията й като страна, чиято жалба срещу отхвърлително произнасяне на администриращ съд не е била уважена.

Частната касационна жалба е депозирана в законоустановения срок и е надлежно подписана лично от касатора С.. За това лице съдът разполага със служебна информация, че е адвокат, вписан в Регистър на адвокатурата с личен № 1300088690 и макар по актуални данни този професионалист да е лишен от право да упражнява права, юридическата квалификация на жалбоподателката не е отпаднала. Ето защо съдът приема, че жалбата се подава от лице, което притежава юридическа правоспособност, което отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК с оглед характера на жалбата като такава по чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед охранителния характер на производството развило се по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, не е необходимо представянето на преписи от жалбата, а задължение за авансово внасяне на такса при такъв предмет на обжалване не следва да се възлага.

Частната касационна жалба обаче не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.

3 ГПК, нито такова е приложено към жалбата.

Изложеното по-горе обуславя нередовността на частната касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което, на осн. чл. 275, ал. 2 ГПК, заместващият съдия-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ОТДЕЛЯ от подадената частна жалба с вх. 6275/02.09.2024г. по вх.рег. на ВА п С САМО ЧАСТ, съответна на ЧАСТНА ЖАЛБА на С. С. срещу въззивно определение № 431/15.07.2024г., постановено по в.ч.т.д. № 291/2024 год. по описа на ВАпС.

ДА СЕ РЕГИСТРИРА отделената част като входящ документ в регистър на документи на ВАпС и да се ИЗПРАТИ за разглеждане на ВКС по компетентност след окомплектоване със служебни копия от първоначалния документ, регистриран с вх. 6275/02.09.2024г., както и от настоящото разпореждане и обжалваемия въззивен акт.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената частна жалба с вх.

6275/02.09.2024г. по вх.рег. на ВАпС В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, съответна на ЧАСТНА ЖАЛБА на С. С. срещу въззивно определение № 431/15.07.2024г., постановено по в.ч.т.д. № 291/2024 год. по описа на ВАпС.

2

Дава възможност на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе частната касационна жалба съобразно законовите изисквания, като за целта следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. да бъде посочен материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд А/ в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Б/ е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или В/ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, ведно с необходимия брой преписи за другата страна, с прилагане на съответните актове, чрез които страната доказва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване, а ако се касае за практика на ВКС, да се цитират с точния им номер.

При неизпълнение на горните указания в срок, тази част от частната касационна жалба ще бъде върната на подателката С. С..

Да се уведоми касаторката на посочения в частната й жалба уточнен адрес.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3