Определение № 3643 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3643 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103811 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място] против решение № 145 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 132/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №260034 от 30.11.2023 по гр.д. №2228/2020г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е уважен предявеният от него евентуален иск с правно основание чл. 29 ал.3 СК, като му е определен по-голям дял в размер на 3/4 (75 %) от общото имущество, състоящо се от поземлен имот в [населено място] и поземлен имот в Република Гърция, придобито по време на брака му с М. С. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.21 и вместо това, този иск е отхвърлен. Със същото решение е потвърдено решението на окръжния съд, с което е отхвърлен този иск за разликата до пълния предявен размер – 99,5 % и иск по чл. 23, ал. 3 СК за признаване на установено, че касатора е изключителен собственик на придобитите по време на брака имоти в [населено място] и Република Гърция.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Основните доводи са свързани с това, че цената на двата имота е изплатена от банковата сметка на ищеца, а влоговете са лична собственост и върху тях не възниква СИО по действащия СК. Затова касатора счита, че 1 другият съпруг следва да докаже, че внесените по сметката средства са общи на двамата съпрузи. Вторият довод е, че съдът неоснователно е приел, че придобивното основание за имота в Република Гърция е давност, а не е съобразил, че за придобиването му са платени 20 000 евро. Според касатора въззивният съд не е обсъдил ССЕ, която е установила, че средствата, с които са платени двата имота са негови.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог ?”.2.Дали при действието на СК от 2009 г. при платена цена на недвижим имот от единия съпруг от негов личен влог и придобиване на имота на негово име, кой следва да опровергае трансформацията на лично имущество, дали съпругът, придобил имота или съпругът, който не е титуляр на влога? Чия в случая е доказателствената тежест за съпруга, придобил имота със свои лични средства от свой влог или за съпруга, който твърди, че има принос за придобиване на имота? Паричните влогове изклучени ли са от обхвата на чл. 21 СК и имат статут на друго лично имущество? След като паричните влогове, набрани по време на брака са лични на съпруга-титуляр, закупеното с тях имущество става ли СИО? По тези въпроси се твърди наличие на противоречива съдебна практика.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба, защото се основава на неверни фактически твърдения, недоказани по делото, поради което формулираните въпроси са неотносими. Затова моли да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е прието за установено следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 20.06.2014 г. и е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по бр.д.№ 1152/2018 г. на Карловски РС. Ищецът е имал предходен брак. С предишната си съпруга П. Т.

М. са продали на 14.02.2014г, с нот. акт №52, том I, рег №1133, дело №27/2014г. на нотариус Мирчева, на търговско дружество „Генимекс 2

Инвест“АД с ЕИК 114636244 поземлен имот с идентификато *** по кад. карта на [населено място], с площ от 1539 кв.м, урбанизирана територия, със стар пл.№ ***, кв. ***, парцел ***, находящ се в [населено място], ул. О. п. за цена от общо 500 000 евро. Според отразеното в нот. акт, част от цената в размер на 50 000 евро е платена по равно на продавачите по банков път преди сключването на договора, а останалата част в размер на 450 000 евро е депозирана от купувача по банкова разплащателна сметка със специален режим на негово име в „КТБ“ АД, като след представяне в срок до 28.02.2014г. на оригинал на вписан нот. акт и удостоверение за липса на вещни тежести за 10 г. назад, банката служебно ще преведе остатъка както следва:

225 000 евро на И. М. по посочен номер банкова сметка:, открита в „КТБ“ АД, с титуляр И. М. и 225 000 евро по друга банкова сметка на П. М. в същата банка. Въззивният съд е приел, че не е доказано, че посочената част от цената е получена по посочената банкова сметка с титуляр И. М. в „КТБ“ АД, че е била изтеглена от него на части, както той твърди и, че с тази сума е платена цената на имота в [населено място]. Съдът се е позовал и на заключението на ССЕ, което не установява произхода на средствата, които на 16.10.2014г. И. М. е внесъл на каса по личната си банкова сметка в Първа инвестиционна банка сумата 25 630 лв., която сума същия ден е превел на Община Карлово с основание „депозит за участие в търг“. Същият извод съдът е възприел и относно внесената на 19.12.2014г. от ищеца сумата от 224 457,15 лв. по същата негова банкова сметка в Първа инвестиционна банка, която впоследствие е преведена в полза на Община Карлово с два превода (71014,80 лв и 153438 лв) общо 224 452,80 лв. с основание „Заповед № 1531/27.10.2014г.“ За неустановен е приет и произхода на средствата по банковата сметка на ищеца в ПИБ АД, които той е превел на 20.01.2015г. - 8 074 ,07 лв по сметка на Община Карлово с основание Заповед № 1531/27.10.2014г., както и сумата от 765,43 лв по сметка на Община Карлово с основание Заповед № 1531/27.10.2014г. режийни разноски. Затова е прието, че не е доказана пълна или частична трансформация на имота в [населено място].

Въззивната инстанция е приела, че след като влоговете не са посочени изрично като лично имущество на съпруга в чл.22 СК, при придобиване на имущество със средства от тях по време на брака, за да е налице пълна или частична трансформация на лични средства по чл.23, ал.1 и ал.2 СК, произходът на паричните средства във влога също следва да е от лично 3 имущество на съпруга, а титулярството не е достатъчно, за да се приеме наличие на трансформация на лично имущество. Приел е, че съпругът, който твърди, че е придобил имот с лични средства от влог на негово име, следва да обори презумпцията на принос, като докаже пълно и главно твърдението си за трансформация на лични средства чрез установяване, че произходът на средствата по влога е от имущество лична собственост, т.е. да докаже изложените в ИМ твърдения за произхода на средствата по банковата сметка, от която е платена цената за придобиването им, което съответства и на общия принцип по чл.154 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че имота в [населено място] е купен със средства от продажба на други негови имоти, придобити преди сключване на брака му с ответницата. Продажба на УПИ в [населено място] през 2014г., от които е получил сумата 250 000 евро и продажба на жилищен имот (апартамент) в [населено място] през 2016г. на стойност 75 000 евро са доказани, но не е доказано, че с тези средства купен имота в [населено място].

Относно имота в Гърция, съдът е приел, че е придобит по давност. Позовал се е на съдържанието на „Протокол от извънсъдебно решение на мировия съдия на Родоливос със спонтанно посещение на страните по делото“ от 30.03.2017г., който е възприел като документ за собственост според отразеното в него, че е изпълним и подлежащ на вписване в компетентния имотен регистър на Община Пангео. Проведено е производство пред мирови съдия по искане на К.

Т., жител на Серес, а ответник е И. М.. Имота представлява самостоятелна и независима делима част на земеделски имот, с площ на тази част от 542.62кв.м., заедно с намиращата се в него жилищна сграда с приземен етаж с площ от 49.95кв.м., с всички намиращи се върху него постройки, съставните части и приложенията от земеделския имот с номер от кадастралната таблица 604, с обща площ съгласно титула за право на собственост 2940кв.м., който се намира в местността П. от земеделско стопанство „К.“ на едноименната местна общност, от общински район О., [община], регионална единица (област) К.. За да приеме придобиване по давност в резултат на владение, съдът се е позовал на отразено в посочения протокол, че спора е възникнал по повод владението, което молителят е придобил с квалификация на извънредно право на собственост върху горепосочения имот по силата на давност. В 4 заключителната част на протокола е записано, че между страните е постигнат компромис (спогодба) за разрешаване на спора по делото чрез взаимни отстъпки, като те признават, че И. М. е придобил владението върху горния недвижим имот с квалификацията на извънредно право на собственост по силата на давност (узукапия), тъй като до датата на съставяне на протокола, повече от 20г. постоянно и непрекъснато го притежава и владее добросъвестно с грижата на добър стопанин и без никакво оспорване и претенция от когото й да е. Постигащите компромис се отказват от всички съдебни средства според съставения протокол, компенсират помежду си всякакви разходи и декларират, че настоящото извънсъдебно решение на спор е законно и попада по отговорността и мястото на този съд, след изричното съгласие на страните, изразено съгласно чл.42§1 от гръцкия гражданскопроцесуален кодекс (относно разширение на компетентността).

Предвид това отразено в протокола съдържание, съдът е приел, че то не отразява възмездно придобивно основание, а оригинерен способ на придобиване и поради това, че акта, установил изтичане на владението е съставен по време на брака, съдът е приел, че по отношение на посочения в него имот не може да се установява трансформация. Плащането на сумата 20 000 лв. не променя този извод, тъй като тази сума не е цена по възмездно придобивно основание, каквото не е предвалителния договор, а меродавен за възникване на СИО е момента на придобиване на собствеността и дали основанието, на което е станало това е възмездно, като се е позовал на /ПП № 5 от 31.10.1972 г./ и ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/12 г. на ОСГК.

По евентуалния иск по чл. 29, ал.3 СК, съдът е приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си в брака, грижили са се за благополучието на семейството и са реализирали доходи. През периода 2014г.-2017г., ищецът е получил общ облагаем доход в размер на 310986,75 лв., а ответницата – 47 674,53 лв. За периода 2014-2016г., ищецът е реализирал облагаем доход от „Фармаплант“АД и „Богдан Мебел“ АД съответно общо 38316 лв за 2014, общо 38388 лв за 2015г. и общо 38460 лв за 2016г., а едва през 2017г. драстично се е увеличил дохода му до общо 195822.75 лв. Същевременно имотът в [населено място] е придобит през м.февруари 2015г., а голямата част от цената е платена през м.октомври и м. декември 2014г. към който момент доходите на ищеца от трудовата му дейност в посочените дружества не са били достатъчни за придобиването на този имот на стойност 257 300 лв., а за 5 имота в Гърция не може да се коментира по-голям принос предвид придобивното основание давност, поради което следва да се приеме за недоказано твърдението му за значително по-голям принос в придобиването на този имот. Освен това, доколкото се установи по делото, че имотът в Гърция не е придобит възмездно, а по давност, посоченият по-горе позначителен доход на ищеца за 2017г., в сравнение с доходите от труд на ищцата през същата година, не е релевантен и не обуславя извод за значително поголям принос на ищеца за придобиването на този имот. Същевременно ССЕ е установила, че ответницата е имала парични постъпления от други източници, освен от трудова дейност, както следва: На 18.09.2015 г., по сметка в лева на М. С. Я. в Инвестбанк АД е постъпила сума от „Ролинг“ ООД на стойност 24 000 лв, от продажба на офис в [населено място]. [жк], ет. 1, 38 кв.м. По същата банкова сметка, на 11.09.2015 г. е получена сума 5991 лева от Б. П., на основание „захранване". На 30.09.2016 г., по сметка в евро на М. С. Я. в ПИБ АД, с IBAN [банкова сметка], е постъпила сума от Т. Д. Б. в размер на 65399.57 евро, с левова равностойност 128000 лв, от продажба на имот /ниви 4800 кв.м./ По същата банкова сметка на ответницата, на 04.10.2016г. е получена сума 8169.52 евро, с левова равностойност 16000 лв, от А. А., на основание „разноски по изп. лист ", а на 04.10.2016г. с вноска на каса от С. Я.

Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca40a1f6-0142-4b3c-bd87-3baa8598ed48