Решение № 260483 от 05.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е №

270

Гр.Бургас, 05.07.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание, в следния състав:

Председател:

Иво Добрев

Секретар: Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Добрев гражданско дело № 2829 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.И.Т.-

М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***. чрез адвокат Мария Димитрова против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 103 920,37 лева, формирана от главница в размер на 58114,53 лв., законна лихва в размер на 3260,87 лева за периода 24.04.2020г.- 12.11.2020г., 42 544,97 лева неолихвяеми вземания, посочени в съобщение изх. №54954/12.11.2020г. по изпълнително дело № 570/2020г. на ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929, р-н на действие ОС-Хасково, за които вземания е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед № 430/01.04.2010г. по ч.гр.д. № 210/2010г. на РС-Свиленград.

Твърди се в исковата молба, че на 06.04.2010г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№210/10г. по описа на РС-Свиленград за сумата от 108 485 швейцарски франка- главница дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL3794/09.10.2008r., 12 692.51 швейцарски франка- лихва за забава за периода 30.11.2008г. до 29.03.2010г., както и 483,57 швейцарски франка-просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.03.2010г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5871,11 лв. разноски по делото в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. В хода на образуваното изпълнително дело №242/2010г. по описа на ЧСИ Михалев били проведени редица изпълнителни действия, включително публична продан на ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, издадено постановление за възлагане на същия от 22.10.2010г. и извършен въвод във владение на продадения имот на 12.03.2013г. Уточнява се, че с постановление от 19.06.2015г. съдебният изпълнител конституирал ответника като частен правоприемник на първоначалния взискател. „Фронтекс

Интернешънъл“ ЕАД депозирало на 07.10.2019г. молба за извършване на справка по делото, но в същата не се съдържало искане за изпълнителни действия. Освен това цесията не била съобщена на длъжника, поради което и нямало как да породи своето действие в отношенията му с новия кредитор. Заявява се също, че последното поискано от първоначалния взискател изпълнително действие е извършено на 09.07.2014г. и след тази дата в продължение на повече от две години изпълнителни действия не са провеждани. В резултат на бездействието на взискателя изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 09.07.2016г. Подадената молба на ответника от 07.10.2019г. не можела да произведе правен ефект, тъй като прекратяването на изпълнителното дело било настъпило по силата на закона.

Цитира се т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.2/13г. на ОСГТК на ВКС като е направен извод, че петгодишният давностен срок за погасяване остатъка от вземането по изпълнителния лист, изчисляван от последното валидно изпълнително действие-09.07.2014г. е изтекъл на 09.07.2019г.

При вече настъпил, според ищеца, погасителен ефект за вземането ответникът образувал ново изпълнително дело №570/20г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие ОС- гр.Хасково. В полученото от съдебния изпълнител съобщение се посочвали описаните по-горе суми, които ищецът заявява, че не дължи. По-голяма част от задължението му била погасена с постъпилите суми от извършената публична продан на недвижимия имот, като в тази връзка се уточнява размера на разпределената от ЧСИ сума и остатъка от задължението- 49 758.83 лева.

Изразява се позиция, че от съобщението на ЧСИ Кавакова не ставало ясно включително какъв е произхода на сумата от 42 544.97 лева. Остатъкът следвало да се счита погасен поради изтекла давност и настъпила перемпция, довела до прекратяването на първото образувано изпълнително дело.

С депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Заявява, че давностният срок за вземането е прекъсван многократно и не са изтекли пет години, от никоя от датите, на които това прекъсване се е случило. Длъжникът не бил уведомен за прехвърлянето на вземането, но независимо от горното ищцата узнала за сключването на цесията между “Юробанк България“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Представено е нарочно уведомление за цесия, което се моли да бъде връчено на Т.- М., заедно с отговора на исковата молба. Сочи се освен това, че липсата на уведомление не водила до недължимост на вземането- цитирана е съдебна практика. Уточнява се също така, че приложимият в случая давностен срок е петгодишен, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение се ползвала с аналогични с тези на влязлото в сила съдебно решение последици, доколкото имала установително действие по отношение на страните.

Посочват се конкретни дати, на които във връзка с подадени молби за извършване на изпълнителни действия е прекъсвана давността. Налице било активно поведение от страна на взискателя като е цитирано тълкувателно решение №2/2015г. по тълкувателно дело №2/13г. на ОСГТК на ВКС.

Искането на цесионера да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на 08.06.2015г. също трябвало да се разглежда като изпълнително действие, прекъсващо давностния срок, тъй като се касаело за действие на правоимащо лице, насочено към упражняване на процесуални права с цел принудително удовлетворяване на вземането му. Петгодишният давностен срок, изчисляван от последната, посочена дата бил прекъснат с образуване на изпълнителното дело №570/20г. на ЧСИ Кавакова на 11.03.2020г. В рамките на същото изпълнително дело били предприети действия, които също прекъсвали давностния срок, а именно наложените запори на банковите сметки на ищцата.

Окръжен съд-

Бургас, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е предявила отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено срещу нея.

Не се спори, че изпълнително дело №10107030400242 по описа на ЧСИ Георги Михалев с район на действие Окръжен съд гр.Бургас е образувано въз основа на издаден в полза на „Юробанк И Еф Джи България“АД срещу И.И.Т. и И Ж Т изпълнителен лист от 06.04.2010г. по ч.гр.д.№210/2010г. по описа на Районен съд гр.Свиленград. Не са налице различни позиции и относно факта на извършване на различни изпълнителни действия, включително провеждане на процедура по публична продан на ипотекиран имот, депозирана молба на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение от 09.07.2014г. и конституиране на ответника като взискател в качеството му на частен правоприемник на банката с постановление от 19.06.2015г. Няма спор също така, че с постановление от 18.11.2019г. на ЧСИ Михалев производството по горното изпълнително дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а след подадена молба на 11.03.2020г. от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е образувано ново изпълнително дело №202092900400570 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с длъжник ищцата, която пък била уведомена за актуалния размер на дълга и оспорила същия.

Сумата от 42 544.97 лева, представляваща неолихвяеми вземания, посочени в съобщението на ЧСИ Николета Кавакова е формирана от договорна лихва в размер на 12 340.76 лева, законна лихва в размер на 29 389.99 лева и разноски в размер на 814.22 лева, видно от уведомление от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ЧСИ Кавакова от 24.04.2020г./л.286 от делото/

Спорът е концентриран върху това погасено ли е процесното вземане по давност и дали при извършване на преценката за валидно проведени изпълнителни действия трябва да бъде съобразявано неизпълнението на задължението по чл.99 ал.4 ЗЗД за уведомяване на длъжника, като в тази връзка се твърди, че при липса на доказателства за съобщаване на цесията, действията на цесионера са непротивопоставими на длъжника. Противоречиви позиции са налице и относно обстоятелството каква част от дължимите суми са погасени с постъпилата от публичната продан сума.

Във връзка с изложените твърдения, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника трябва да се посочи, че това възражение няма отношение към основателността на заявената претенция, тъй като предмет на установяване в производството е съществуването на вземането, а неговото прехвърляне посредством сключения договор за цесия не може да влияе относно изводите за наличието на изпълняемото право и да рефлектира върху дължимостта на вземането. Последното при наличие на съответния титул следва да бъде удовлетворено принудително, поради което и длъжникът не е освободен от отговорност за погасяването му, включително като твърди, че не дължи на новия взискател. На практика промяната в страните в изпълнителното производство не заличава правото, то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение. Новият взискател е конституиран в изпълнителното производство в качеството му на частен правоприемник на първоначалния кредитор.

Няма как следователно да бъде възприета позицията, че предприетите от новия взискател действия не обвързват длъжника- ищец, отделен е въпроса дали тези действия са довели до прекъсване на давностния срок за погасяване на вземането./ В тази връзка решение №209/28.11.2018г. на ВКС по т.д №2530/17г., Първо т.о./

В случая предвид висящността на изпълнителния процес към датата на влизане в сила на тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и настъпване на перемпцията по силата на закона в един по-късен момент следва да намери приложение разрешението, дадено в задължителната за съдилищата практика на касационната инстанция / решение №170/17.09.2018г. на ВКС по гр.дело №2382/2017г./. В посочения съдебен акт е прието, че прилагането на даденото с цитираното тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №

2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от

18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от

Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.

По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено решение. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на тези въпроси, дадени в решение

№ 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело №

2382/2017 г., IV ГО и решение № 51 от

21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV ГО.

По тези съображения се налага извод, че за периода до 26.06.2015 г. /към която дата процесното изпълнително дело е било висящо/, давност за вземанията не е текла. Излишно е предвид казаното да се коментира дали преди тази дата са извършени валидно изпълнителни действия прекъсващи давността.