Определение № 1219 от 02.04.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../…….04.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1821/2018 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 33339/15.11.2018 г. от „Юробанк

България“ АД ЕИК *********, против П.Я.Я. и З.Й.Я. за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите: 51 129,19 евро – главница (част от общо дължима главница по договора – 112 754,61 евро), ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането; 1 042,73 лева – разноски по кредита за периода 21.05.2018 г. до 17.07.2018 г., за които ищецът е подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени в производството по ч.гр.д. 887/2018 г. РС – Провадия.

Внесена е дължимата държавна такса.

В срока по чл. 367 от ГПК ответниците са подали писмен отговор. Постъпили са допълнителна искова молба и допълнителни отговори. Процесуалните срокове са спазени. Съдът намира, че размяната на книжа е приключила.

Съдът намира исковете за допустими.

От изисканото за послужване ч.гр.д. № 887/2018 г. по описа на РС – гр. Провадия е видно, че са спазени сроковете по чл.414 и чл. 415 от ГПК за предявяване на възраженията от длъжниците и установителните искове от кредитора.

Предявените искове са с предмет право породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

С исковата молба ищецът е представил като доказателства преписи от документи, които са относими и допустими. Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено. Ответниците не са направили искания по доказателствата.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2019 г. от 9.30 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени искове от „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, "Околовръстен път" № 260, срещу П.Я.Я., ЕГН **********, и З.Й.Я., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че П.Я.Я. и З.Й.Я. дължат на „Юробанк България" АД (като правоприемник на дейността на „Алфабанк - клон България“):

- 51 129,19 евро – главница (част от общо дължима главница по договора – 112 754,61 евро), ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до изплащане на вземането;

- 1 042,73 лева – разноски по кредита за периода 21.05.2018 г. до 17.07.2018 г., на основание Договор за банков кредит № 339 - 32/2008 от 07.07.2008 г., сключен между Алфабанк – клон България (праводател на ищеца) като кредитор, П.Я.Я. като кредитополучател и З.Й.Я. като солидарен длъжник, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. 887/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Провадия на въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката.

Ищецът претендира ответниците да бъдат осъден да му заплати и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции:

Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит № 339 - 32/2008, сключен между Алфабанк-клон България (чийто правоприемник на дейността е „Юробанк

България" АД) като кредитор и П.Я.Я. (кредитополучател) и З.Й.Я. (солидарен длъжник), банката е предоставила на кредитополучателя кредит размер на 118 000,00 евро. Страните уговорили, че погасяването на кредита ще се извърши на 348 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви – 3,9% годишно за първата година от договора, а за всяка следваща календарна година – Юрибор плюс надбавка в размер на

2 %. Наказателна лихва при забавяне на плащанията съгласно Общите условия към договора за кредит – договорния лихвен процент плюс надбавка от 10 % (при кредити в лева) и надбавка от 2,5 % (при кредити в чуждестранна валута). Била уговорена такса за управление и обработка на кредита в посочени размери и срокове. Съгласно Общите условия, при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Към договора бил подписан Анекс №1 от 21.09.2010 г., с който било уговорено към редовната и просрочена главница по договора за кредит в общ размер към онзи момент 116 341,52 евро да се прибави вземането на банката по договора за кредит, включващо лихва върху редовната главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената главница. Крайният срок за погасяване на дължимите суми бил удължен до 01.08.2039 г. като кредитът следвало да бъде погасен на 347 равни месечни анюитетни вноски (последната – изравнителна), включващи главница и лихва, първата погасителна вноска следвало да бъде внесена на 30.10.2010 г., а всяка следваща погасителна вноска на посочената дата в погасителния план към Анекса. Към договора бил подписан и Анекс №2 от 07.10.2010 г., съгласно който договореният лихвен процент върху кредита се в размер на 5% за първите две години, считано от 30.10.2010 г., при условие, че към датата на падежа са изплатени всички дължими суми. След изтичане на двугодишния период, лихвения процент се изменя в 3-месечен Юрибор плюс надбавка в размер на 7,50% за оставащия период от кредита. Броят на погасителните вноски – 347 и крайният падеж – 01.08.2039 г. останали непроменени.

За непогасените в срок суми по договора, такси, комисионни или разноски била уговорена неустойка в размер на сбора от договорената лихва плюс надбавка от 10%.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник на задълженията им по Договор за кредит № 339-32 / 2008, изразяващо се в просрочие в плащането на последователни месечни погасителни вноски, на основание чл.29.3 във връзка с чл.28.1 от Общите условия, банката първоначално предприела мерки за събиране само за просрочените вноски, като подала заявление по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което PC-Варна издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 14091/2013 г. Това заповедно производство имало за предмет само просрочените по кредита суми, без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем по това време. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20137170400809/2013, при ЧСИ 717 Румяна Велкова Тодорова.

Тъй като ответниците

П.Я. и З.Я. продължили неизпълнението на задълженията си по договора за кредит, на основание чл.29.2, във вр. с чл.28.1 от Общите

Условия, във вр. с чл.9.1 от Анекс № 2, във вр. с чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на длъжниците по реда на чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ.

Поканата-уведомление до кредитополучателя П.Я. била връчена чрез ЧСИ Румяна Тодорова на неговия баща – Я. Х.Я. на 15.05.2018 г. Поканата-уведомление до солидарния длъжник З.Я. била връчена чрез ЧСИ Даниела Златева на нейната майка.

След уведомлението за предсрочна изискуемост, длъжниците не предприели действия за погасяването задълженията си и банката подала заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК, с което е претендирала само част цялото вземане, което е обявено за предсрочно изискуемо. Въз основа на заявлението, РС –Провадия издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 887/2018 г. На основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20187170400489 при ЧСИ Румяна Тодорова. Подаденото възражение от длъжниците обосновало правния интерес на ищеца да подаде настоящия установителен иск.

В подадени в срок отговори на исковата молба ответниците П.Я. и З.Я. оспорват предявените установителни искове са неоснователни, тъй като ищецът не доказва техните основание, размер и изискуемост. По отношение на вземането в размер на 51 129,19 евро – главница, ответниците възразяват, че не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът П.Я. оспорва редовността на връчването на поканата извършено чрез ЧСИ Румяна Тодорова, като в същата е отбелязано, че е връчена на адрес в град Провадия, на Я. Х.Я. – баща на ответника. Поканата не била връчена лично на ответника, а на трето лице, като нямало доказателства дали изявлението на заявителя е достигнало до длъжника, за да произведе конститутивния си ефект. Не били спазени изискванията на ГПК във връзка с връчването на съобщенията – чл. 38 от ГПК. Съгласно договора между страните всички съобщения следвало да бъдат връчвани първо на адрес в град Варна, ул. „Ростов" 14А, който е и настоящият адрес на П.Я.Я.. По делото нямало доказателства, че длъжникът е бил търсен е не е намерен на посочения адрес. Възразява още, че връчването на поканата на лицето посочено в нея, не отговаря на изискванията, посочени в член 46 от ГПК за връчване на съобщения на други лица, различни от адресата. Прави извод, че предсрочната изискуемост на претендираните вземания на банката не е обявена на ответника П.Я.Я. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обосновава също неоснователност на претенция за вноски с настъпил падеж, макар и такава да не е предявена от ищеца, който изрично е заявил, че претендира само предсрочно изискуема част от главницата. Смята, че липсата на предсрочна изискуемост на твърдяните от ищеца вземания е достатъчно основание предявеният установителен иск за сумата от 51 129,19 евро да бъде отхвърлен изцяло. Ответницата З.Я. оспорва редовността на връчването на поканата извършено чрез ЧСИ Даниела Златева на адрес в град Шумен, на И.И.Й. – майка на ответницата.

Релевира същите възражения като ответника П.Я..

Ответниците възразяват още, че задължението за главница по договора в размер на 51 129.19 евро е погасено по давност.

Възразяват също, че искът за главница е частично недопустим за сумата от 4454,75 евро, присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение по частно гражданско дело 14091/2013 г. на Варненски Районен Съд като в тази и в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 887/2018 г. на Районен Съд – Провадия, не са конкретизирани кои вноски от главницата се претендират по падеж и размер. И в двата случая се касае за част от главницата по процесния кредит, поради което по отношение на дължимостта на сумата от 4454,75 евро като част от главницата на кредита, вече имало влязъл в сила съдебен акт и искът за тази сума в настоящото производство бил недопустим. Възразяват, че не е посочено основанието на вземането в размер на 1042.73 лева - разноски по кредита. Липсват и доказателства, поради което считат, че и този иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

В допълнителна искова молба ищецът репликира доводите на ответниците. По отношение на връчването на поканите, с които е обявена предсрочната изискуемост поддържа,че същите са редовно връчени на адреси, на които ответниците са официално регистрирани. Счита, че и връчване само на кредитополучателя би било достатъчно. По възражението за изтекла погасителна давност сочи, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на кредитополучателя П.Я. на 15.05.2018 г., а на солидарния длъжник З.Я. на 14.05.2018 г. Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено в съда на 20.07.2018 г., т.е. погасителна давност не е настъпила, тъй като от обявяването на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението в съда са изминали два месеца, а погасителната давност за главницата е пет години. Оспорва възражението за частична недопустимост на иска относно сумата от 4454,75 евро – присъдена главница по същия кредитен продукт по ч.гр.д.№ 14091/2013 г., тъй като в настоящото производство банката претендира главница, която не е присъдена в заповедното производство от 2013 г.

В допълнителен отговор ответниците поддържат всички свои възражения.

Правна квалификация на правата: чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.