Решение № 2650 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110213391 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Същото е във връзка с жалба на И. Л. М. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 9936162, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева (в частта относно жалбата от името на „*****“ АД съдебното производство е прекратено и съответното определение в съответната му част е влязло в сила /след връчване на препис чрез процесуалния представител, чрез когото е депозирана жалбата/). От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения (които ще бъдат обсъдени по-долу) за нарушаване на процесуалния и материалния закон и за недоказаност на претендираното административно нарушение. Възиваемата страна СДВР излага писмено становище, т. е. възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (за което ще стане дума по-долу), в което се излагат доводи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ и за доказаност на административното нарушение, като се претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) и от огледаните в съдебно заседание по реда на чл. 285 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ (на 07.11.2024 г.) се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания фиш относно самото движение на МПС, включително времето и мястото на това движение, скоростта му, посоката на движение, въведеното ограничение на скоростта и това, че същото ограничение е общото такова за населено място ( 50 км/ч), с изричното уточнение, че жалбоподателят се е явявал към процесната дата 04.11.2024 г. законен представител на юридическото лице, което пък е било собственик на превозното средство (което представителство се потвърждава и от ТРРЮЛНЦ – съобрази чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ!), като се установява още метрологичната годност на процесното техническо средство към 1 процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а и това, че срещу родения през 1968 г. жалбоподател към процесната дата 04.11.2024 г. имало издадени и влезли в сила 5 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е възложен н органите на МВР, като за последно такова НП било влязло в сила през 2011 г., както и се установява също, че образецът на съответния вид ЕФ, утвърден от министъра на вътрешните работи към датата на издаване на процесния такъв ЕФ, е съобразно приложената по преписката (респективно по делото) заповед (копие), включително съответното й приложение (самият утвърден образец).

Никакво съмнение няма от приложените снимков материал относно заснемане на нарушението и протокол за използване на АТСС (няма защо същите да не бъдат кредитирани, включително при съобразяване на чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), че се касае за пътен участък в населеното място гр. София, по отношение на който не е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак.

Това, че при направена „вътрешна“ справка в дружеството, явяващо се собственик на превозното средство, не е било установено то да се е движило в посоченото в обжалвания фиш време и на също посоченото там място (участък), както и да е било управлявано от И.

Л. М. тогава, съвсем не означава, че заснетото с техническото средство не отговаря на истината и се касае за някаква сериозна конспирация посредством техническо манипулиране на съответния запис с цел набавяне на печалба от 100 лева за държавата чрез бъдещо събиране на съответната глоба.

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно, като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

На съда служебно е известен проблемът с практиката на МВР, съгласно която на нарушителите се връчва ЕФ, т. е. разпечатка, с различно оформление, а и в известна степен съдържание, спрямо тази, за която се удостоверява, че съответства на информацията в АИС АНД. Вероятно причината за това е чисто техническа. Не може, обаче, да се говори за два електронни фиша, а само за проблем, свързан с това, че на нарушителите на практика не се връчва самият издаден ЕФ. Иначе съществено в случая е това, че дори и от приложеното към жалбата копие на връчената на жалбоподателя разпечатка (както и от изпратения като част от преписката текст на ЕФ със съответната заверка) не следва никакво съмнение относно това кое лице е санкционирано (г-н М. като законен представител на конкретно юридическо лице, посочено в графата относно собственик или ползвател, на когото /на М./ е наложена глоба, а не имуществена санкция), каква сума може да бъде заплатена в съответния 14-дневен срок (70% от стойността на глобата, което ясно е посочено в съответното съдържание, като тези 70% няма от какво друго да бъдат част освен от посочената в същото съдържание сума от 100 лева) и по коя конкретна сметка следва да се заплати (логически 14дневният срок няма от каква друга дата да започва да тече освен от тази на връчването, както изисква и съответната законова разпоредба, изрично упомената и в текста на връчената разпечатка), каква е установената, каква е разрешената и каква е превишената стойност на съответната скорост на движение (липсата на използвано понятие „стойност“ във връчената на нарушителя разпечатка няма как да доведе до каквато и да било неяснота в тази връзка, доколкото цифровото изражение на скорост в км/ч няма какво друго да означава освен именно стойност на съответната скорост).

Не е необходимо нарочното упоменаване в ЕФ на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП – такъв вид ЕФ никога не може да бъде издаден срещу юридическо лице и когато става дума за 2 представител на такова лице и наложена глоба, то винаги се касае за приложимост именно на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП (към която разпоредба препраща уредбата относно ЕФ по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП), за което приложение, практически видно от жалбата, въззивникът отлично се е ориентирал (чрез процесуалния си представител), поради което е абсурдно да се твърди в тази връзка ограничаване на неговите процесуални права.

Липсва законова процедура, при която на юридическото лице, собственик на превозното средство, да се предоставя възможност да декларира кому е предоставено за управление конкретното превозно средство. Такова деклариране по силата на самия закон може да направи единствено съответният законен представител (което е указано и в разпечатката, която в случая е била връчена).

Отбелязването в процесния ЕФ на приспаднат толеранс от 3%, а не от 3 км/ч., не е коректно (освен че противоречи на съответната приложима към процесната дата наредба, както се сочи от страна на жалбоподателя), доколкото видно от съответния приложен снимков материал измерената скорост от техническото средство е била 76 км/ч, а жалбоподателят е санкциониран за движение със скорост от 73 км/ч, т. е. в крайна сметка е приспаднат толеранс от именно 3 км/ч, а не от 3%, като следва да се има предвид, че това приспадане изобщо не се явява част от изискуемото от закона съдържание на ЕФ (изискванията към въпросното съдържание не са установени в чл. 57 от ЗАНН, от каквото погрешно схващане се изхожда в жалбата, а в чл. 189 от ЗДвП съобразно редакцията му, която е била в сила към 2024 г.), както и че дори ако посочената във фиша скорост от 73 км/ч беше резултат на намаляване с 3% на измерената стойност, то пак тази измерена стойност, намалена с 3 км/ч, щеше да е над 70 км/ч и да попада в обхвата на същата санкционна разпоредба, която в случая е приложена с обжалвания ЕФ (т. е. и в тази насока при всяко положение няма как да се говори за съществено нарушаване на процесуалните права на въззивника).

Законовите изисквания към съдържанието на ЕФ не включват описание на обстоятелства като например това къде точно е била позиционирана съответната заснемаща система, включително евентуално в кое платно, как точно е било насочено и пр., каквито несъществуващи изисквания се „поставят“ от страна на жалбоподателя (следвайки същата логика, към съдържание на ЕФ ще следва да се поставят и изисквания от рода на това да се опише под какво електрическо напрежение е работело оборудването, какви електрически проводници са били използвани, как точно е било настроено съответното излъчване, под какъв ъгъл е заснемано по хоризонтала и по вертикала и пр., каквито изисквания съвсем очевидно в закона липсват).

Индивидуализирането в ЕФ на пътния участък, където е било осъществено процесното управление на МПС, е напълно достатъчно с оглед упражняване на процесуалното право на защита. Както по-горе беше споменато, никакво съмнение няма, че се касае за пътен участък, по отношение на който не е било установено с пътен знак ограничение на скоростта, различно от общото такова за населено място (съобрази чл. 21 от ЗДвП!) и по-конкретно такова с установяване на по-висока разрешена максимална скорост от визираната в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (липсват и твърдения по делото за наличие на такова ограничение в рамките на визирания в ЕФ пътен участък).

След като системата е генерирала съответния клип от съответното разстояние, то логически няма абсолютно никаква причина да се счита, че на това разстояние същата система технически не може да осъществи съответното измерване.

Визираното от жалбоподателя уведомяване по чл. 189, ал. 4а-4г от ЗДвП има само информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност, както гласи ал. 4д от същия член.

При внимателен преглед на частта (в табличен вид) от приложената по преписката ежедневна форма на отчет, която част се коментира от страна на жалбоподателя, е видно, че 3 същата се отнася само до такива установени при съответната контролна дейност нарушения, за които при съответната проверка са съставени акт, фиш или ЗПАМ или пък такива, които са свързани с ПТП. Тук изрично следва да се уточни, че ЕФ не се издава в хода на самата контролна дейност, при която се генерират клипове от АТСС, каквито като брой в отчетната форма са посочени, а именно 112. Въз основа на заснетото се издава ЕФ, какъвто, видно от съответната приложена справка, относно процесния случай е издаден на 07.11.2024 г. (в този смисъл визираните в съответната таблица фишове следва да са само неелектронни такива). В същия ред на мисли, доколкото контролната дейност не е идентична на тази по издаване на ЕФ, то неоснователни са и възраженията на въззивника касателно неспазване на законовото изискване за издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган.

Приложимата към 2024 г. (както и приложимата такава понастоящем) релевантна нормативна уредба не изисква обозначаване на съответната осъществявана контролна дейност (с пътен знак или по друг начин).

Добавянето на информация в издадения ЕФ в повече спрямо тази, която се сочи в образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, няма как само по себе си да доведе до съществено нарушаване на процесуалните правила. Специално касателно въпроса за посочването (некоректно) на приспаднатия толеранс по-горе беше пояснено защо не е налице в тази насока съществено нарушение на процесуалните правила.