Решение № 114 от 30.07.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Разград , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20213300500178 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение 260014/17.I.2021 по грд №780 , образувано по описа му за 2019, състав на ИРС е уважил частично исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София срещу АД. Р. Ш., ЕГН**********, като на осн.чл.124 ГПК е приел за установено, че ответникът дължи на Агенцията 1 200.00 (хиляда и двеста) лева в изпълнение на главница по сключен с „Микро Кредит“ АД, ЕИК202073629 Договор за заем CrediNet №8002-00004515/ 22.ХI.2017г., което вземане е цедирано от Кредитора в полза на ищеца – цесионер съгласно Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. За което вземане по ч.гр.д.№533/2019г. по описа на ИРС на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №447/1.VІІ.2019г.

С така постановеното решение като неоснователни и недоказани, при прието от ИРС наличие на визираните в чл.23ЗПК предпоставки са отхвърлен исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София срещу АД. Р. Ш., ЕГН********** за установимост на следните вземания:

- парично вземане в размер на 54.00лв. като дължима по Договора за заем договорна лихва за периода от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 22.05.2018г. (падеж на последна погасителна вноска);

- за 554.40лв., като цена на допълнителни услуги по Договор от 22.11.2017г. за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8002-00004515/ 22.ХI.2017г., дължими за периода от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска по договора за допълнителни услуги) до 22.05.2018г. (падеж на последната вноска по същия договор);

1

- за 112.77лв;, представляващи дължима в обезщетение по Договора за заем лихва за забава за периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания;

- за 49.85лв. , представляващи дължима в обезщетение по Договора за допълнителни услуги лихва за забава за периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания, както и

- искането за законна лихва върху главницата от последната дата до окончателното изплащане на задължението;

В нарочен диспозитив на решението си първоинстанционният ИРС е обявил на осн. чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11,ал.1, т.т. 9, 10, 11 и 12ЗПК за недействителен Договор за заем CrediNet №8002-00004515, сключен на 22.ХI.2017г между ответника и цедента „Микро Кредит“ АД.

Недоволен от така постановеното решение ищецът- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 обжалва същото в частта, с която исковете му за установяване на дължими от АД. Р. Ш.,

ЕГН********** вземания по сключен от разстояние договор за потребителски кредит са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В жалбата се твърди, че в обжалваната си част решението е незаконосъобразно и необосновано.

Поддържа се, че неправилно ИРС е отхвърлил исковете за установимост на вземанията му за дог.лихва, за доп. пакет услуги и за законна лихва в предявените им размери поради нищожност на договора за заем, който бил валидно сключен в условия на равнопоставеност, при насрещно постигнато съгласие и индивидуално постигната с въззиваемия договорка в съответствие с императивните разпоредби на действащия ЗПК.

В жалбата се обосновават доводи за незаконосъобразност и неправилност на приетия от първоинстанционния съд извод за недействителността на договора поради несъответствието на шрифта му с формалните изисквания на ЗПК като в тази връзка се твърди несъобразяване с приложимите в отношенията на страните ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, имащи специален и дерогиращ приложението на ЗПК характер. Оспорва се обоснованост и законосъобразност на приетото с обжалваното решение несъответствие на клаузите за ГЛП и ГПР с изискванията на чл.11 и чл.19 ЗПК, както и изводът за недействителност на договора, ангажиращ отговорността на длъжника със заплащане на допълнителен пакет услуги към заем CrediNet №8002-00004515/ 22.ХI.2017г. Поддържа се, че споразумението за допълнителен пакет услуги и дължимата се за същия цена са договорени с кредитополучателя в рамките на договорната свобода, при гарантирано му право на избор и равнопоставеност.

Въз основа на изложеното, въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на исковите претенции като доказани по основание и в предявеният им размер. В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.

Претендира разноски.

По отношение на въззиваемия АД. Р. Ш., ЕГН**********, производството се развива по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5ГПК. Същият се представлява от назначеният му по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца/въззивника особен представител-адв.В. К..

В предоставеният му за това срок, въззиваемият не се е възползвал от правото си на отговор. В писмени бележки, депозирани в хода на делото чрез назначеният му в производството същият оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Идентично на заявеното в срок за отговор пред първоинстанционния съд, въззиваемият поддържа възражение за нищожност на споразумението, задължаващо го като длъжник по кредитния договор със заплащане и на цена за допълнителен пакет услуги.

2

Страните не сочат нови, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и обстоятелства по делото.

В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 и чл.269 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Решението на ИРС е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт.

Следва да се отбележи, че в законоустановения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуално предоставената му възможност за защита чрез насрещно предявен иск за прогласяване недействителността на оспорените с възражението договорни клаузи. Ще рече, по делото не е имало нарочно предявен в хипотези на чл.26 ЗЗД във връзка със ЗЗП и ЗПК иск, по който първоинстанционният съд да е дължал произнасяне по същество в диспозитив на решението си. Доколкото по делото не е имало спор относно притежаваното от ответника качество на „потребител“ на финансова услуга, то действащата законова уредба гарантира защитата му в достатъчна степен, вменявайки на решаващия в това производство съд правомощия по служебно установяване равноправността на договорните клаузи, респ. валидността на сключения от него договор за потребителски заем. В изпълнение на това служебно вменено му задължение, обосновано от съвкупността на доказателства от правна страна първоинстанционният съд е обективирал изводите си за недействителността на процесния заемен договор с постановеното по същество на предявените искове решение. В частта, с която ИРС е прогласил в диспозитив нищожнотта на заемния договор, решението е постановено по непредявен иск и в този смисъл е недопустимо. Но в тази си част, то не е обжалвано и е влязло в сила. А, според правилото на чл.269 ГПК съдът може да се произнесе по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, само ако е сезиран с нарочна жалба. С каквато в това производство съдът не е сезиран.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция.

Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ и в отговор на въведените с жалбата въпроси, касаещи основателност и доказаност на предявените срещу въззиваемия установителни настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното: искове,

Между „Микро Кредит“ АД, ЕИК202073629 и въззиваемия АД. Р. Ш., ЕГН********** са били установени облигационни отношения, съгласно сключен на 22.ХІ.2017г Договор за потребителски заем CrediNet №800200004515 (вж. л.8 и сл. от грд на ИРС). Договорът се твърди и доказва като сключен от разстояние и при ОУ, считани за негова неразделна част.

Според съдържанието на този документ, заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 1 200 лева. В качеството си на заемополучотел, въззиваемият се е задължил с връщане на предоставената му в заем сума в срок от шест месеца - на равни месечни вноски, при договорени фиксиран лихвен процент-15,27% и ГПР от 50% . В резултат, с договорената в тези параметри възнаградителна лихва, задължението на заемолучателя е определено в общ размер от 1 254,00лв. След удържане на еднократна такса от 84,00лв., сумата за получаване е изчислена в размера на 1 116,00лв. Анюитетната вноска, съгласно считания за неразделна част от договора погасителен план, е определена като месечно дължима на 22 -ро число от месеца в размер на 209,00лв.; Дата на първо плащане – 22.XII.2017 г.; Краен срок на договора и дата на изискуемост на последна анюитетна вноска 22.V.2018г;

Изложеното до тук дава основание на съда в този му състав да приеме за доказано от фактическа страна, че към дата на иска, непогасената от въззиваемия в срока на договора сума по главницата е в размера на 1 116,00лв. В този размер, дължимата по договора главница е установена и от назначената по делото СИЕ . С решението си по този иск ИРС приел за установено вземането по главницата в предявения па иска размер от 1 200,00лв. В тази си част решението на ИРС не е обжалвано и е влязло в сила .

В процесния заемен договор е отразено съгласие по следните въпроси: заемополучателят има право да 3 върне изцяло сумата на заема в размер на 1 200 лева до 21.XII.2017 г. без да бъде начислявана лихва върху главницата за този период; възможност за отказ от договора -срока и начина за отказ от договора, както и дължимите при отказ от договора плащания, , момента на влизане в сила на отказа – в 14 дневен срок, считано от датата на сключване на договора или датата на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 - когато тази дата е след предходната дата, чрез уведомление до заемодателя преди изтичане на крайния срок по ал. 1, направено на хартиен или друг траен носител, до който заемодателя има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство, задължение за връщане на главницата и заплащане на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по заема до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по- късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението за упражненото право на отказ – т. 1 – т. 6 от договора.

В т. 7 е уговорено, че заемополучателят има право при погасяване на главницата по договора за заем да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план, за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията на извършване на тези плащания, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, а когато е приложимо и допълнителни разходи.

В договора е инкорпорирана „декларация“ на заемополучателя, за получаване на заетата сума в брой на касите на Изипей, както за точно и навременно изпълнение, в съответствие с предвиденото в Общите условия и погасителен план, които са неразделна част от договора. Както бе посочено и по горе, на гърба на този документ е обективиран „погасителен план“, определящ по дати и размер изискуемост на анюитетни вноски по връщане на сума от 1 254, 00лв., представляваща сбор от предоставената по договора главница от 1 200лв. и договорената в размер на 54,00лв. възнаградителна лихва.