Решение № 4104 от 09.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4104 гр. София, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.ОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20231110215608 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 6 3 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Л. З. А., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003430 от 09.03.2023., издадено от Началник сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, с е явява лично, заедно с процесуалният си представител, който моли за отмяна на оспореното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по същество на делото.

1

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Н а 09.01.2023 г. около 09:30, гр.София, Л. З. А. управлява л.а.Опел Мерива с рег.№СВ **** РМ по бул.“Вардар“ с посока на движение от ул.“Сава Михайлов“ към бул.“Царица Йоанна“ и пред бл.136 поради повреда в гумата на лекия автомобил реализирал ПТП в метален стълб, след което напуснал мястото без да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи.

Посочените фактически констатации С. А. Д., на длъжност мл. автоконтрольор, при Отдел Пътна Полиция, СДВР, квалифицирал като нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и издал акт за установяване на административно нарушение № АД201091 от 14.02.2023 г. .

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. "в" от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства показанията на свидетелите С. А. Д., Е.Л., В. Д., И. С. и А.Л. както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е основателна.

В производство по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да съдът провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши 2 проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 513з586/26.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността

"младши автоконтрольор" при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - Началник група при ОПП - СДВР, на когото с ъ гл а с н о чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената заповед №

8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма. Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на атакуваното НП.

Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описанието на двете вменени на жалбоподателя административни нарушения.

По нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съдът намира, че в хода на административното производствно са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на закона за точно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и издаденото НП не е изложена в цялост фактическата обстановка с отразяване на елементите от обективната страна на вменено за осъществено причиняване на ПТП поради неконтролиране на превозното средство. За да е описано нарушението по разбираем за нарушителя начин, срещу който той да може да организира защитата си, следва в Акта и в Наказателното постановление да е посочено какво конкретно водачът на лекия автомобил е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар в металния стълб. Такива факти в АУАН и в НП няма.

Не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение.

Това означава, че обвинението за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от 3

ЗДвП е неясно и е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е невъзможно жалбоподателя да разбере административното обвинение, срещу което следва да организира защитата си.

Наред с това, за пълнота на изложението, следва да се посои, че в хода на производството не бе установен по ясен и несъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил жалбоподателят. Свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, също не допринесоха за установяване фактическата обстановка, доколкото нито един от полицейските служители не даде данни за действията, осъществени от жалбоподателя по управлението на лекия автомобил и причиняването на ПТП. От друга страна, от показанията на св. А. Л.в се установи, че процесното ПТП е настъпило вследствие повреда на гумата на автомобила, за което е бил повикан автомобил на „Пътна помощ“.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че не се събраха доказателства жалбоподателят да е осъществил състава на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП. Липсва елемент от субективната страна на деянието, а именноумисъл за осъществявянето му. Не се касае и за непредпазливо деяние съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН . С оглед изложеното съдебният състав счита, че в тази част атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП (пункт втори от НП):

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП въвежда задължение на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.

От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя.

Съдът констатира, че по отношение на нарушението по пункт втори при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл.

4

42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , тъй като направеното описание на нарушението от фактическа страна е неясно и същото не осъществява самостоятелен състав на административно нарушение. В текста на съставения АУАН е посочено, че с лек автомобил, собственост на жалбоподателя, е реализирано ПТП – самокатастрофирал в метален стълб, след което водачът напуска мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР. В наказателното постановление досежно това нарушение, в обстоятелствената му част изобщо не е описан резултатът от ПТП - дали при настъпването му са причинени имуществени вреди и какви са били те.

Както в АУАН, така и в НП е абсолютно задължително нарушението да бъде описано достатъчно подробно, точно и ясно, но в случая това не е сторено, поради което е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите параметри на предявеното му административно обвинение, като съдът не може да замести наказващия орган, допълвайки липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи.

Нито в АУАН, нито в Наказателното постановление е посочено кои са участниците в ПТП-то /при условие, че се твърди автомобилът да е самокатастрофирал в бордюр/, респ. дали има или няма съгласие между участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТПто. Гореизложеното показва, че и по отношение на това нарушение липсват съставомерни факти в АУАН и НП и не са посочени обстоятелства, при които се твърди да е било реализирано това нарушение.

Ето защо, с оглед констатираните съществени процесуални нарушения, оспореното НП следва да бъде отменено и в частта по пункт втори.

За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и съображения по съществото на спора. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в посочения нормативен акт случаи разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена 5 стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , съставеният АУАН има презумтивна доказателствена стойност, но само доколкото същият не е оспорен. При такова оспорване, съдът не може да се позове на обвързващата доказателствена сила на АУАН и описаното в акта нарушение, подлежи на доказване с допустими от закона доказателствени средства.

Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради недоказаност на административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя. По делотъо не е налице нито едно доказателство, което да сочи имало ли е и какви са били причинените вреди на металния стълб.

При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 1 от АПК правото на разноски възниква в полза на жалбоподателя, който не е направил искане за присъждането им, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока, Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,