Определение № 1094 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1094 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р.а Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500563 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 1091/27.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 9482/25г.по описа на РС-Пловдив,5-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-*******,гр.София за изменение на решение

№

5345/03.12.25г.,постановено по същото дело,в частта му за разноските.

Недоволно от определението е останало дружеството-ищец „Профи кредит България“ЕООД,което счита същото за неправилно по изложени в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени,като се намалят възложените в тежест на ищеца разноски под определения минимален размер съгл.НМРАВ № 1/04г.-в размер на 100лв.(51,13 €) и не се присъжда адв.възнаграждение за адв.Р.Р. по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск.По отношение на заповедното производство иска да не се присъждат разноски в полза на пълномощника на отв.страна,при условията на евентуалност да се определят същите в минимален размер от 50лв.(25,56 €).

Ответникът по частната жалба – адв.Р. Р. в качеството му на пълномощник на ответника по делото Д. В. В.,ЕГН-********** от гр.Пловдив изразява становище за неоснователност на същата,като счита атакуваното определение на първоинстанционния съд в частта му за разноските за законосъобразно и правилно.Поддържа,че не е поискал и не му е присъдено от съда адв.възнаграждение за предявения насрещен иск.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е частично основателна по следните съображения:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК,като производството е започнало като заповеднообразувано е ч.гр.д.№ 3904/25г.по описа на ПдРС по заявление за „Профи кредит България“ЕООД против длъжника Д. В. В..Издадена е заповед за изпълнение за част от 1 претендираните суми,дължими по договор за потребителски кредит и разпореждане,с което е отхвърлено заявлението за друга част от претендираните суми.Постъпило е възражение от длъжника по чл.414 от ГПК,с което са представени пълномощно за адв.Р.Р. и ДПЗС с посочено възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

Заявителят е предявил в срок искове по чл.422 от ГПК- установителни за главница и лихви в общ размер на 731,29лв. и осъдителен по отношение на отхвърлените от заповедния съд претенции в размер на 472,44лв.

Ответникът по исковете Д. В. В. с писмения си отговор е предявил и насрещен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД в размер на 544лв.,заплатени от него на „Профи кредит България“ЕООД без основание.Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане с главните искове.Процесуалният представител на ответника-адв.Р. е представил пълномощно и ДПЗС,отново с безплатно адв.възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.Предмет на ДПЗС е „изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр.д.№ 9482/25г.по описа на ПдРС“.

Страните в проведеното единствено съдебно заседание са представили списъци с разноски,като ищцовото дружество е претендирало 180лв.юрск.възнаграждение за заповедното производство и

450лв.юрск.възнаграждение за исковото производство.Ответникът е претендирал разноски на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.за адв.възнаграждение,които си е определил в размери както следва-за предявения установителен иск-480лв.с ДДС,за предявения осъдителен иск-480лв.с ДДС и адв.възнаграждение по заповедното производство-120лв.с ДДС.

С решение № 5345/03.12.25г.районният съд е отхвърлил изцяло предявените от „Профи кредит България“ЕООД главни установителни и осъдителни искове и е уважил предявения от Д. В. В. насрещен иск.

По отношение на разноските е определил на адв.Р.Р. за осъществената от него защита безплатно на осн.чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗАдв. адв.възнаграждение в размер на по 240лв.с ДДС по главните искове и по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск,или общо от 480лв.,а за заповедното производство е определил,че възнаграждението в полза на адв.Р. следва да е в размер на 120лв.с ДДС.За определяне на тези размери съдът се е позовал на практиката на СЕС,като е приел,че присъждане на адв.възнаграждение в претендираните от пълномощника на ответника размери би довело до икономически несправедлив резултат.Така общият размер на възнаграждението,присъдено на адв.Р. е 600лв.с ДДС,от които 480лв.в исковото производство (240лв.за главните искове+240лв.за насрещния иск) и 120лв.в заповедното производство.

С молба по чл.248 от ГПК ищецът по главните искове „Профи кредит България“ЕООД е поискал изменение на решението в частта за разноските,присъдени за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.,като е изложил съображения,че не следва да се присъжда адв.възнаграждение за приетия за съвместно разглеждане насрещен иск,по който адв.Р. не бил претендирал разноски.Отделно е поддържал,че присъденият размер в исковото производство е необосновано висок и прекомерен и следва да се намали предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,и действително вложения труд от страна на адвоката.По отношение на заповедното производство дружеството счита,че не се дължат разноски на другата страна само за подадено възражение по чл.414 от ГПК,като при условия на евентуалност иска възнаграждението на пълномощника да бъде намалено на 50лв.,доколкото неговото участие в заповедното производство се изчерпвало само с подаване на възражението.

С атакуваното определение районният съд е препратил към мотивите на решението.

Настоящата инстанция счита,че неправилно ПдРС е определил и присъдил разноски на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.за предявения от В. насрещен иск.

2

Видно е от представения в съдебно заседание от ответника списък на разноските,че той е претендирал разноски за адв.възнаграждение единствено по отношение на главните установителни и осъдителни искове.За тях районният съд е определил възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.в размер на 240лв.с ДДС.

С присъждането на разноски за адв.възнаграждение в размер на 240лв.с ДДС за предявения насрещен иск районният съд се е произнесъл свръхпетитум,доколкото от страна на ответника по главните искове и ищец по насрещния иск не е претендирано адв.възнаграждение за насрещния иск.В тази връзка атакуваното определение следва да се отмени и решението-да се обезсили в частта му,с която е осъдено „Профи кредит България“ЕООД да заплати на адв.Р.Р. адв.възнаграждение за разликата над 360лв.(184,07 €) до присъдения размер от 600лв.(306,78 €),т.е.за 240лв.( с ДДС) адв.възнаграждение за насрещния иск.

Присъдената сума от 240лв.с ДДС за главните искове е правилно определена.Делото действително не е с фактическа и правна сложност,налице е изобилна съдебна практика по сходни казуси,делото е протекло без усложнения в хода на процеса,при проведено само едно съдебно заседание,без доказателствени искания.Пълномощникът на ответника е изготвил отговор на исковата молба,не се е явил за заседанието,но е представил молба със становище.С оглед на което съдът намира,че определеното от първоинстанционния съд адв.възнаграждение е съобразено с практиката на СЕС- Решение от 23.11.2017г.по съединени дела C-427/16 и C-428/16,според която по всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер,която наредба обаче все пак следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,наред с други критерии-обемът извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба/отговор и на становища,наличието на фактическа и правна сложност на делото,настъпили усложнения в хода на производството,както и цената на исковете.В случая освен това ищецът не може да иска намаляване на адв.възнаграждение на другата страна при положение,че сам претендира юрск.възнаграждение в по-висок размер от този,до който иска да се намали адв.възнаграждение на ответника.По делото ищцовото дружество е претендирало юрск.възнаграждение за главните искове в размер на 450лв.

По отношение на доводите в частната жалба,че съдът не е изследвал въпроса дали ответикът е действително материално затруднено лице,настоящата инстанция възприема практиката на ВКС,че не следва да проверява дали действително лицето,ползващо безплатна правна помощ по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. е материално затруднено или не,като това е предмет на отношенията между страните по договора за правна защита и съдействие.

По отношение на присъдените в заповедното производство разноски въззивният съд не споделя тезата на частния жалбоподател,че на длъжника не се дължат изобщо разноски за заповедното производство,тъй като само е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство действително се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК,чрез подаване на възражение,което може да е бланково,а може и да не е,като мотивирането му не се изисква.В границите на заповедното производство не се разрешава правен спор със СПН,поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските,дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство,като е важен вида на предприетата защита.

Наред с това обаче в НМРАВ № 1/04г. не е предвиден ред за определяне на размер на минималните размери на адв.възнаграждения,платими от длъжник в заповедно производство,за разлика от тези,платими от заявителя и това не е случайно.Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение е необходим етап от 3 инициирането,съответно развитието на заповедното производство,за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане и др.,докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК,освен,че не е задължително, и не изисква подготовка или обосновка.При евентуално подаване на възражение,обичайната последица е развитие на заповедното производство в исков процес,в който длъжникът развива защитата си,вкл.ползва пълноценно адв.помощ.

Предвид горното и при липса на изрична норма в НМРАВ,възнаграждението за ангажирането на адв.помощ в заповедното производство не може да остане незаплатена,след като длъжникът е ангажирал адвокат да го защитава,но възнаграждението следва да се определи по аналогия измежду дейностите,които са най-близки като обем и съдържание.Според въззивният съд правилно ПдРС е определил размера на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.на 120лв.с ДДС,който е под минимума,посочен в НМРАВ и предвид посоченото по-горе,че тази Наредба не е задължителна и не обвързва съда при определянето на адв.възнаграждения по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Ето защо решението,постановено по делото в частта за разноските следва да се потвърди досежно разноските за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.в исковото производство по отношение предявените главни искове-в размер на 240лв.с ДДС и досежно заповедното производство в размер на 120лв.с ДДС.

Водим от горните мотиви,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1091/27.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 9482/25г.по описа на РС-Пловдив,5-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-*******,гр.София за изменение на решение

№

5345/03.12.25г.,постановено по същото дело,в частта му за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5345/03.12.25г.,постановено по гр.д.№ 9482/25г.по описа на РС-Пловдив,5-ти гр.с.в частта му,с която е осъдено „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК-*******,гр.София да заплати на адв.Р. Н. Р.,вписан в АК-Пловдив с адрес гр.*************, адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.безплатна правна помощ на Д. В. В.,за сумата над 184,07 евро (360лв.) до присъдената сума от 306,78 евро (600 лв.),като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част за разноските за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.