Решение № 5147 от 07.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1630/2024
- Вид
- Решение № 5147
- Подписан
- 07.08.2025
- В сила
- 07.08.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. в · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5147 гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100501630 по описа за 2024 година
\
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 19925/04.12.2023 г. по гр. д. № 35586/2023 г. по описа на СРС, 32 състав е отхвърлен предявения от Т. Р. Д. като наследник на Р. Т.ов Д. срещу Електрохолд Продажби АД отрицателен установителен иск по чл. 438 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумите 397,79 лева – главница за доставка на електроенергия за периода 24.03.2011-19.09.2011, 15,19 лева – представляваща обезщетение за забава и 103 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2012 г. срещу наследодателя на ищеца – Р. Т.ов Д. по ч.гр.д. № 19194/2011 на 117 състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1520/2022 г. на ЧСИ Н. М. и Т. Р. Д. е осъден да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД сумата от 100 лева – разноски по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 369112/21.12.2023 г., подадена от Т. Р. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не се бил 1 произнесъл по всички възражения относно липсата на връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 6766/2012 г., като неправилно е приел, че давността за вземането е прекъсната на 26.06.2015. Това принципно било вярно, но не и когато не била връчена призовка за доброволно изпълнение, а за задължението ищецът узнал едва през 2022 г. Предвид липсата на връчена призовка за доброволно изпълнение, както на наследодателя му, така и на него и предвид прекратяването на изпълнителното дело поради продължило повече от 2 години неизвършване на изпълнителни действия, съответно действията не били годни да прекъснат давността. Неправилни били и изводите за значението на прекратяването на изпълнителното дело поради неизвършване на изпълнителни действия повече от 2 години. Поради липсата на редовно връчена покана за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител не бил компетентен да събира вземането, поради което и неговите действия не пораждали правни последици на прекъсване на давността. Разпоредбата на чл.
116, б. в ЗЗД предвиждала, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. При всички случаи, обаче, действието, с което се прекъсва давността било действие на носителя на материалното право, който е инициирал производството, а не действието на компетентния орган, движещ производството, защото законодателят свързвал прекъсването на давността с активно поведение на носителя на материалното право, а не с активното поведение на органа, който извършва принудителното изпълнение.
Поради това и неправилно съдът приел, че последното изпълнително действие, с което давността била прекъсната е 11.04.2017 г., доколкото призовката за доброволно изпълнение не била връчена. Поддържа, че с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК всички изпълнителни действия се обезсилват по право. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 35833/05.02.2024 г., подаден от „Електрохолд Продажби“ АД. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените разноски.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 35586/2023 г. по описа на СРС, 32 състав е образувано по искова молба, подадена от Т. Р. Д. против „Електрохолд Продажби“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 29.03.2022 г. по заявление на ответника било образувано изпълнително дело срещу него, като било посочено, че дължи сумата от 397,79 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.03.2011 до 19.09.2011 г., както и 15,19 лева – представляваща мораторна лихва за забава, а също така и 103 лева – разноски.
В заявлението било посочено също, че дължимите суми са на основание изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по ч.гр.д. № 19194/2017 г. Впоследствие било уточнено, че по изпълнителния лист длъжник бил наследодателят на ищеца. Поддържа, че вземането по издадения изпълнителен лист било погасено по давност. Посочва, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение, тъй като тя се прилага само когато предмет на принудителното изпълнение е установено със съдебно решение вземане.
Освен това, се позовава на изтекъл много по-дълъг срок от предвидения за погасителна давност на вземането, обективирано в издадения изпълнителен лист. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Т.
Р. Д. не дължи на „Електрохолд Продажли“ АД сумата от 397,79 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.03.2011 г. до 19.09.2011 г., както и 15,19 лева – наказателна лихва, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20228410401520 по описа на ЧСИ Н. М..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Електрохолд Продажби АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че давността относно процесното вземане не изтекла, тъй като били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно 3 спорното вземане не е изтекла, тъй като са предприемани изпълнителни действия, както поискани от взискателя, така и от съдебния изпълнител съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Прието е, че връчването на поканата за доброволно изпълнение не е изпълнително действие. Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намира приложение и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение и давността е 5 годишна. Установено е, че започналата да тече на 26.06.2015 г. (съобразно тълкуването, дадено с Тълкувателно решение 3/2020 г.) е прекъсвана на 11.04.2017 и 29.03.2022 г. По изложените съображения приема, че предявеният иск е неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 19194/2011 г. по описа на СРС, 117 състав не съществува.
С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които 4 е прекъсната давността.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по гр.д. № 19194/2011 г. по описа на СРС, 117 състав, с който Р. Т.ов Д. е осъден да заплати на „Чез Елекро България“ АД сумата от 397,79 лева – главница за потребена електрическа енергия за периода 24.03.2011 г. до 19.09.2011 г. по партида с клиентски номер 300035365404, със законната мораторна лихва от 15,19 лева за забава от 18.05.2011 г. до 02.12.2011 г., както и законна мораторна лихва върху главницата от 07.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и 103 лева – разноски по делото.
По молба вх. № 091146/30.05.2012 г. на взискателя „Чез Елекро България“ АД е образувано изпълнително дело № 20128410406766 по описа на ЧСИ Н. М., с район на действие Софийски градски съд. С молбата е направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на длъжника Р. Т.ов Д., както и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ Н.
М. е възложено извършването на изпълнителни действия, както и определянето на начина на изпълнение.
На 21.06.2012 г. на Р. Т.ов Д. е връчена лично покана за доброволно изпълнение, в което е посочен размерът на задълженията, както и изпълнителния лист от 08.02.2012 г. по гр.д. № 19194/2011 г. по описа на СРС, 117 състав.
С Постановление от 07.06.2012 г. на ЧСИ Н. М. са запори върху банкови сметки на длъжника Р. Т.ов Д., като на 004.2013 г. отново е наложен запор на банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД.
Установява се от приложеното в изпълнителното производство Удостоверение за наследници от 02.09.2014 г., че Р. Т.ов Д. е починал на 15.01.2014 г. и е оставил като наследници по закон Б.Т.Г. и Т. Р. Д., които с Постановление от 18.05.2015 г. са констиуирани като длъжници в производството по изпълнително дело № 20128410406766. Покана за доброволно изпълнение е връчена на Б.Г., като тя е връчена на Д. (без посочване на имена и качество на лицето, което я е получило), а на Т. Д. призовката е връчена като е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК след като връчителят е констатирал, че не може да открие лицето, а роднините му отказват съдействие. На 28.05.2015 г. Т. Р. Д. е подал жалба до ЧСИ Н. М., в 5 която е изложил съображения, че задължението следва да бъде погасено от Б.Г..
С Разпореждане от 11.04.2017 г. ЧСИ Н. М. е насрочил опис на движими вещи на Т. Р. Д. и Б.Т.Г., като съобщение за насрочения опис не е връчен на длъжниците.
С Постановление от 24.03.2022 г. ЧСИ Н. М. е постановил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, че прекратява изпълнителното дело по отношение на конституираните длъжници Т. Р. Д. и Б.Т.Г. като е констатирал, че в двегодишен срок не са предприети изпълнителни действия от взискателя.
По молба вх. № 017793/29.03.2022 г. „Чез Електро България“ АД е образувано изпълнително дело № 20228410401520 по описа на ЧСИ Н. М. като са направени искания за предприемане на изпълнителни действия и на основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ е възложено предприемането на принудителни действия. Установява се също така, че Б.Т.Г. е починала на 31.01.2016 г. като е оставила като наследник по закон Т. Р. Д..
При така установеното от фактическа страна и във връзка с обстоятелството, че за оспореното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и давността е винаги петгодишна. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС, с която настоящият съдебен състав следва да се съобрази при постановяване на решението си, а именно определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО и др. Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca3eac16-f142-45df-9503-955ec5492a2e