Решение № 5531 от 12.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5531 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330120338 по описа за 2024 година

С исковата молба ищците Г. Л. Б. и Н. Л. Б. са предявили против А. И.

Я. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват съобразно правата им поземлен имот с идентификатор №...., с адрес ....................., като:

1. преустановят отглеждането на куче, отговарящо на име „А.„ женско, порода „американско були“ с рег. № ..........на специалния регистър на Община Пловдив;

2. премахнат съоръжение „клетка“, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ....., с адрес ......., изградена в частта от дворното място, която граничи с ул. „В“ – до оградата на имота, поставена в заградено с оградна мрежа пространство от дворното място, както и да възстановят дворното място в първоначалния му вид.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....., като ищецът Г. Б. е собственик и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .... и на сграда с идентификатор № ... Твърдят, че поземлен имот с идентификатор № ..., с адрес ........., с площ от 100, 36 кв.м., е частна общинска собственост.

Сочат, че самостоятелните обекти в описания поземлен имот с идентификатор № .... са изградени в съответствие с Договор за отстъпване правото на строеж от 28.08.1958 г. между наследодател и ищеца - Г. Б. Б. и други лица - от една страна, и Пловдивски градски народен съд. Твърдят, че сградата на адреса е съсобствена между ищците и други лица, като доколкото им е известно лицата 1

И Я. - м. на ответника и самият ответник - А. И. Я., заедно със семейството му, които живеят на същия адрес, са съсобственици на имоти на адрес .....

Твърдят, че ответникът А. Я., без съгласието на останалите етажни собственици на адреса, е започнал да отглежда куче, като първоначално ответникът го отглеждал в приземните помещения на сградата. Сочат, че след направена забележка от съседите, кучето било преместено от собственика в общия двор, който ползват ищците, ответникът и други съседи. Поддържат, че кучето се оставя без надзор и/или с преметната през оградата каишка и често е оставяно без намордник. Сочат, че кучето е склонно към агресивни прояви като спускане, заплашителен лай, които се случват често. Поддържат, че без съгласие на ищците и другите съсобственици в имота ответникът А. Я. изгражда в общия за ползване двор, съоръжение тип „клетка“, като там отглежда кучето. Твърдят, че клетката не е обезопасена и в нея липсва редовно хигиенизиране, като то се извършва само при предстоящи проверки от органи по сигнали на ищците. Сочат, че в имота се чува кучешки лай по всяко време на денонощието, защото кучето лае по минувачи и не е възможно общия за ползване двор да се използва за други цели от съсобствениците. Поддържат, че са сигнализирали Община Пловдив и местното РУ при ОД на МВР, както и Прокуратурата, след което ответникът е демонстрирал неуважение и агресивно поведение. Твърдят, че кучето е опасно и поради опасната си порода - американско були. Поддържат, че живеят в страх за сигурността на децата си и са принудени да понасят неприятната миризма, която е особено силна през лятото. Сочат и че са принудени да търпят своеволното усвояване, за лични цели, на предназначеното за общото ползване пространство. По така изложените съображения молят за уважаване на предявения иск, като ответникът да бъде осъден да премахне незаконната постройка, ведно с кучето в нея и да се възстанови въпросното дворно място в първоначалния му вид отпреди изграждането на описаната „клетка“, поставена върху бетонна плоча.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. И.

Я. е депозирал отговор на исковата молба – чрез а. Ш., в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че с решение от 23.06.1983 г. по гр.д. № 4032/1983 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII граждански състав, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, е разпределено реалното ползване на празно дворно място в парцел ...., което задължава Н. Я. К., В. П. К., Г. Б. Б. и К. И. И. и техните правоприемници да съобразяват занапред своите права и задължения с направеното разпределение по съдебен ред. Сочат, че съгласно скица – проект, неразделна част от съдебното решение, в дял на Н. Я. К - д. на ответника А. Я., се пада частта от дворното място, където е разположена „клетката“ на кучето, следователно не е необходимо съгласие за това временно съоръжение. Поддържа, че от проверките от контролните органи, призовани от ищците, се установява, че не е открито нито едно от цитираните в жалбите нарушения. Твърди, че поведението на ищците е необективно, тенденциозно и пристрастно, тъй като във всички приложени жалби се забелязва голямо сходство и повторяемост на факти, данни и оплаквания. Сочи, че няма нито 2 една характеристична данна, затова, че ответникът А. И. Я. е „лош“ стопанин на кучето А., което е разхождано винаги на каишка и при необходимост от намордник, вечер късно или сутрин рано, когато повечето деца ги няма наоколо. Поддържа, че А. И. Я. също има правата на съсобственик, които му позволяват да отглежда домашен любимец, но изцяло съобразено със съществуващите правила на етажната собственост и разпределението на дворното. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че страните са носители на правото на ползване на поземлен имот с № ...., с адрес ....... представляващ частна общинска собственост, че ответникът е изградил в дворното място клетка, в която отглежда куче, отговарящо на име „А.„ - женско, порода „американско були“.

По делото е представен Договор от 28.08.1958 г., по силата на който Пловдивският градски съвет е отстъпил право на строеж на жилищна сграда върху урегулирано държавно място, съставляващо парцел ...в квартал ... – Зеленчукова борса, който е с площ от 760 кв.м. Правото на строеж е отстъпено на Г. Б. Б., К. И. И. и Н. Я. К., които да построят върху целия урегулиран имот двуетажна жилищна сграда с четири самостоятелни жилища, заедно с Х. В. Т., по едно за всеки строител с общо ползване на мястото и с реално участие в собствеността на общите части и с право на споразумение по отношение делбата на жилищата и ползване на дворното място.

3

В чл. 8 от Договора е установено, че строителите придобиват право на безсрочно ползване на дворното място, като се задължават в свободната част на същото да посадят овощни и декоративни дръвчета, цветя и пр. по указание на СП „Градини и паркове“.

С Решение от 20.11.1969 г. по гр.д. № 758/1968 г. по описа на Районен съд – Пловдив е обявен за окончателен разделен протокол в следния смисъл:

1. в дял на Н. Я. К. е поставен целият апартамент от първия етаж от източната част на жилищната сграда, ведно със североизточно и южно избено помещение, ведно с ½ ид.ч. от други обекти и общи части в сградата; 2. в дял на В. П К е поставен целият апартамент от втория етаж от източната част на жилищната сграда, ведно със източно и югоизточното избено помещение, ведно с ½ ид.ч. от други обекти и общи части в сградата; 3. в дял на Г. Б. Б. е поставен целият апартамент от първия етаж от западната част на жилищната сграда, ведно със северозападното и южно избено помещение, ведно с ½ ид.ч. от други обекти и общи части в сградата и 4. в дял на К И. И. е поставен целият апартамент от втория етаж от западната част на жилищната сграда, ведно със западното и югозападното избено помещение, ведно с ½ ид.ч. от други обекти и общи части в сградата. В съдебното решение е посочено, че имотът, предмет на делбата е построен срещу отстъпено право на строеж върху държавен парцел ... в квартал... – Зеленчукова борса, с адрес ..

С Решение от 23.07.1983 г. по гр.д. № 4032/1983 г. по описа на Районен съд – Пловдив по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на парцел .... в квартал .– нов по плана на Зеленчукова борса, гр. Пловдив, както следва:

1. в дял на В. П К е представено ползването на частта от дворно място, обозначена с букви.... 2. в дял на К И. И. е представено ползването на частта от дворно място, обозначена с букви ...; 3. в дял на Г. Б. е представено ползването на частта от дворно място, обозначена с букви ... и 4. в дял на Н Я. К е представено ползването на частта от дворно място, обозначена с букви .....

Към решението е представена скица – проект, вариант II, която представлява неразделна част от съдебното решение, видно от диспозитива на последното. Скицата е представена в черно-бяло копие, въпреки, че видно от съдебното решение към последното е изготвена цветна скица. Цветна скица не е представена от ответника, като ищците са възразили, че ответникът не представя оригинал на скицата и в този смисъл съдът е постановил гр.д. № 4032/1983 г. по описа на Районен съд – Пловдив да се изиска за послужване.

По делото е постъпило писмо от Служба „Архив“ при Районен съд – Пловдив, с което уведомяват съда, че делото е унищожено в цялост, поради изтичане на срока за неговото съхранение. Съдът намира, че представеното съдебно решение и скица следва да бъдат ценени в производството по делото, доколкото не е налице ред за представяне на скицата в оригинал. Оригиналите на изготвените по съдебните дела скици на вещи лица се съхраняват по делото и не се намират в държането на страните и не могат да им бъдат предоставени.

Доколкото делото е унищожено следва да бъде съобразен представения по делото препис на скицата, като от последният е възможно да се определи 4 реалния дял, разпределен за ползване на всяка от страните, доколкото този дял е обозначен с букви.

Между страните не е налице спор, че държавен парцел ... в квартал .... – Зеленчукова борса, с адрес .............. е идентичен с поземлен имот с идентификатор № ........, с адрес ....., който е частна общинска собственост.

Установява се, че Г. Б Б., ЕГН **********, е починал на ..... и е оставил за свои законни наследници: 1. Н. Н. Б. - с., починала на .....и наследена от И.С. К., М. С. Б. и Н. С. Ц.; 2. М. Г. Б. – с. и 3. Л. Г. Б. – с., починал на ..... и наследен от М. С. Б., Н. Л. Б. и Г. Л. Б..

С нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № ....................... сключен между наследниците, в дял на Н. Л. Б. и Г. Л. Б. – при равни права, е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....., като останалите съделители И. С К, М. С Б., Н С Ц и М Г. Б. са заявили, че не желаят да получат реален дял или парично или друго уравнение, като част от тях са си запазили вещно право на ползване върху част от обекти в имота.