Решение № 1764 от 17.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. *, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110115682 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба от А. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *, за постановяване на мерки за защита от домашно насилие срещу Ж. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ул. *, с настоящ адрес: село *, Област *, ул. "Рила" № 3.

По твърдения в молбата, молителката и ответникът са съпрузи от 06.09.1986 г., като имали родени от брака две деца. Излага се, че отношенията между тях се влошили поради общ бизнес и неговото управление от сина им.

Твърди се, че на 03.11.2023 г., около 23:30 часа, била нападната от ответника М., който я затиснал с матрака, а тя останала под матрака на земята. Стъпил отгоре върху матрака, а след това го разместил, за да може да я вижда. Твърди се, че била приклещена между двата дървени фотьойла и не можела да се изтръгне от хватката. Започнал да я налага с възглавниците, като й нанасял удари на главата, ръцете и гърба. Излага се, че я ответникът хванал за лявата подмишница и започнал да я блъска в земята между фотьойлите.

Уплашила се от нарастващата агресия на ответника. Заявила му, че не се страхува от него, при което той напуснал спалнята. Твърди се, че след инцидента имала сериозни болки по цялото тяло, но най-вече лявата ръка, левия прасец, гърба и кръста. Навън имало много силна буря и останали без 1 електрозахранване, като се страхувала цяла нощ ответникът да не се върне и да продължи с насилието. Твърди се, че се снабдила с медицинско удостоверение, поради което ответникът продължил с агресията и заплахите за живота и здравето й - заплашвал я, че ще я остави без пари и няма да може да живее нормално.

Твърди се, че на 24.11.2023 г., около 08:30 часа, установила, че двете гуми на лекия й автомобил са спуснати почти до джанти от ответника.

Позвънила на последния в 08:35 часа, за да му поиска обяснение, като го попитала дали "иска да я убие", а той заявил отново, че е "луда".

Молителката твърди, че се страхува за живота и здравето си и моли да й бъде предоставена защита, включително незабавна такава, като отправя искане до съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да забрани на същия да приближава нея и местата й за социални контакти, да се отстрани от жилището, да посещава специализирани програми.

По изложените съображения, се отправя молба спрямо ответника да бъдат наложени поисканата мерки за защита.

С Определение № */04.12.2023 г. производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като в полза на молителката и срещу ответника е издадена Заповед за незабавна защита № 188/04.12.2023 г.

В писмен отговор ответникът е оспорил описаната от молителката фактическа обстановка, като се твърди, че същият никога не е упражнявал по отношение на съпругата си физическо, психическо или емоционално насилие.

Напротив, заявява се, че самият той е бил жертва на такова от страна на последната.

Сочи се, че представените от молителката медицински документи касаят нейни предходни заболявания и не са свързани с акт на насилие, осъществен на 03.11.2023 г.

По отношение на процесната дата 03.11.2023 г. се твърди, че след като заспал на общата им спалня с молителката, последната го събудила, рязко дръпнала завивката, започнала да му вика с груб тон по повод проведена няколко дни преди това среща на семейството с психолог, след което го изгонила да спи в другата стая. Ответникът заявява, че в състояние на силен афект, вследствие на посоченото и на преживяното през предходните дни, станал, в яда си вдигнал матрака от неговата страна нагоре, без да има намерение да обръща същия върху съпругата си. Сочи, че в просъница си 2 спомнял само как молителката приклекнала и доколкото не видял да има опасност за живота и здравето й, отишъл да спи в друга стая, като съпругата му дошла да го повика да наместят матрака, но той не отишъл. Твърди се в отговора, че не е имало физически контакт между двамата, като размерите на стаята и мебелите в нея не позволявали извършване на описаните в молбата действия от ответника. Заявява се, че през следващите дни молителката по никакъв начин не е казвала или показвала да изпитва болки, като продължавала да извършва обичайните си дейности, включително да ходи на танци, на концерти и други. Оспорва се обстоятелството, че на дата 03.11.2023 г. в село * е имало буря и нямало ток, като се твърди, че последното било вярно за дата 04.11.2023 г. следобяд.

Посочено е от ответника, че през следващите процесната дата дни с молителката са имали постоянни контакти по различни поводи, включително по нейна инициатива, като същата отричала да си е извадила медицинско удостоверение и по никакъв начин не показвала, че се чувства жертва на домашно насилие от страна на ответника.

По отношение на датата 24.11.2023 г. се твърди, че молителката била скрила ключовете на служебния им автомобил „*“.

С оглед на изложеното от ответника се твърди, че производството представлява злоупотреба с права от страна на молителката с цел оказване на натиск върху ответника по отношение на техните бъдещи лични и служебни отношения.

В проведеното открито съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата за защита от домашно насилие и оспорва представения от ответника отговор. Претендират се сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата за защита от домашно насилие, като излага подробни съображения за същото.

Претендират се сторените в производството разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че същите са съпрузи, като за установяване на посоченото обстоятелство по делото е представено 3

Удостоверение за граждански брак от 06.09.1986 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № */06.09.1986 г., съставен в град *.

Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката А. С. М. декларира следните конкретни прояви на насилие:

На 03.11.2023 г., около 23:30 часа, била нападната от ответника М., който я затиснал с матрака, а тя останала под матрака на земята. Стъпил отгоре върху матрака, а след това го разместил, за да може да я вижда. Била приклещена между двата дървени фотьойла и не можела да се изтръгне от хватката. Започнал да я налага с възглавниците, като й нанасял удари на главата, ръцете и гърба. Хванал я за лявата подмишница и започнал да я блъска в земята между фотьойлите. Уплашила се от нарастващата агресия на ответника. Заявила му, че не се страхува от него и той напуснал спалнята.

Имала сериозни болки по цялото тяло, но най-вече лявата ръка, левия прасец, гърба и кръста. Навън имало много силна буря и останали без електрозахранване, като се страхувала цяла нощ ответникът да не се върне и да продължи с насилието. След снабдяване от молителката с медицинско удостоверение ответникът продължил с агресията и заплахите за живота и здравето й - заплашвал я, че ще я остави без пари и няма да може да живее нормално.

На 24.11.2023 г., около 08:30 часа, установила, че двете гуми на лекия й автомобил са спуснати почти до джанти от ответника. Позвънила на последния в 08:35 часа, за да му поиска обяснение, като го попитала дали "иска да я убие", а той заявил отново, че е "луда".

Представено по делото е Медицинско удостоверение № */04.11.2023 г. на А. С. М., издадено от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „* - *“ АД, съгласно което молителката има по страничната повърхност на дясното рамо мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 45 см; такова с диаметър 2 см по задната повърхност на лява мишница в долна трета; по задната повърност на лявата колянна става си опипва болезнена подутина с диаметър около 3-4 см; движенията в ставата са ограничени и болезнени. В заключение е посочено, че се касае за контузия на лявата колянна става, кръвонасядания по горните крайници, което е резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени по указаното време и начин и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Приложена по делото е Физиотерапевтична карта на А. С. М. от 08.11.2023 г. с посочена диагноза Синдром на ротаторния маншон на рамото вдясно, както и назначено и проведено лечение електротерапия, лазер, ултразвук в периода от 09.11. до 24.11.2023 г., ведно с Фактура № 4

*/29.11.2023 г. и фискален бон към нея на стойност 600 лева – заплатено от молителката лечение.

Приобщени към доказателствата по делото са Нотариален акт за продажба на недвижим имот № * г., Справки от Агенция по вписванията за страните, касаещи притежавани от страните в производството недвижими имоти.

Приети като писмени доказателства по делото са Експертно решение № *, зас. № */11.07.2017 г. на ТЕЛК на А. С. М. /с определена оценка на работоспособност 50% при водеща диагноза хипертонична болест на сърцето/, Амбулаторни листи от 18.04.2023 г., 30.05.2023 г. и 30.06.2023 г. на А. С. М. /с посочена основна диагноза – счупване на горния край на раменната кост/, както и Експертно решение № *, зас. № 7/10.01.2024 г. на ТЕЛК на А. С. М. /с определена оценка на работоспособност 81% при водеща диагноза двустранна невросензорна загуба на слуха и придружаващи заболявания варикозни вени на долните крайници и счупване на горния край на раменната кост/, ведно със съотносимите към решението документи.

Видно от Писмо от * РУ – * № *-*/2023 г., в деловодството на същото няма депозирани жалби и сигнали от А. С. М. срещу Ж. Д. М. по повод на извършени актове на домашно насилие.

Към делото са приложени справки за съдимост на страните в производството, видно от които същите не са осъждани.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл.

172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

От показанията на свидетелката *, водена от молителката и представляваща трето, незаинтересовано от спора лице, става ясно, че същата е психолог – терапевт, като по повод на последното се е срещала с молителката в продължение на няколко години, а е провеждала консултация заедно с ответника веднъж. Свидетелката твърди, че на 04.11.2023 г. молителката я информирала по телефона, че на 03.11.2023 г., около 23,30 часа вечерта, била насилена от съпруга си, като последният я съборил на земята, сложил отгоре й матрак, скачал отгоре й, налагал я с възглавници, вследствие на което получила наранявания и болки в тялото, ръцете и краката. Заявява, че А. С. М. била стресирана, шокирана и обидена, като споделила, че подобно нещо се случва за първи път. По отношение на датата 24.11.2023 г. сочи, че молителката пуснала в общ чат в груповата им терапия видео, че гумите й са спукати, като също била видимо притеснена. Свидетелката твърди, че има копия от медицинските документи на А. С. М. и знае, че след процесната дата 03.11.2023 г. е посещавала рехабилитация.

От показанията на свидетелката * Ж.ва М., водена от ответника, дъщеря на страните по делото, се установява, че същата, заедно със семейството си, 5 живее в една къща с родителите си, като нейната спалня е точно над тази на страните по делото. Твърди, че на 03.11.2023 г. всички били вкъщи, като около 23.30 часа била будна, но не е чувала никакви шумове от долния етаж, въпреки че по принцип всичко в къщата се чувало. Заявява, че на следващия ден преди обяд видяла майка си да излиза с колата, а следобяд на същия ден я видяла вкъщи, като молителката не споменала нищо за инцидент предишната вечер. Сочи, че през следващите дни родителите й вършили различни неща заедно, като на 05.11.2023 г. от леля си узнала, че майка й споделила, че е била жертва на домашно насилие и си е извадила медицинско удостоверение.Свидетелката твърди, че споделила на баща си за посочения разговор, като последният бил шокиран, като оттогава заживял на втория етаж от къщата при дъщеря си до отстраняването му оттам по повод на издадената заповед за незабавна защита. Заявява, че през следващите дни молителката многократно търсела контакти с ответника, както на живо, така и по телефона, като продължавала да върши обичайните за нея дейности, без да има видими признаци на болки или наранявания.