Решение № 136 от 17.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Ботевград, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20261810200080 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. В. Г. с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, у****, партер, чрез адв. Р. Т. от САК, е обжалвала в законния срок наказателно постановление № 25-1204-001182/25.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което за нарушение на чл. 58, т.

3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се представлява.

Административнонаказващият орган – Началника на група в ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР София – ****, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 1385073/11.07.2025 г., НП № 25-1204001182/25.08.2025 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, докладна записка, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Г. – актосъставител, В. Й. и В.

К., се установява следната фактическа обстановка:

На 11.07.2025 г. в 21,29 часа, на автомагистрала Хемус, в района на км 38, в посока от гр. София към гр. Варна, жалбоподателя С. В. Г. управлявала т.а. „Ауди КУ 5“ с рег. № ****, като се движила в аварийната лента, без да има здравословен проблем и без управлявания от нея автомобил да има повреда. В този момент, служители от РУ Правец – свид. В. Й. и свид.

В. К., изпълнявали специализирана полицейска операция, линеен обход от км 14 до км 71 на АМ „Хемус“ по автомагистрала „Хемус“, забелязали движението на жалбоподателя в аварийната лента, и съпроводили автомобила до тунел „Топли дол“, където била спряна за проверка от екип на „Пътна полиция“ при ОДМВР София и за констатираното нарушение, мл.автоконтрольор И. Г. съставил на водача АУАН серия GA с рег. № 1385073 от 11.07.2025 г. за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

25-1204001182/25.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 11.07.2025 г., в 21,29 часа, по автомагистрала Хемус, в района на 38 км, с посока на движение от гр. София към гр. Варна, управлява лек автомобил „Ауди КУ5“ с рег. № ****, собственост на ******, като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или пътниците/, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и 2 лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни и непротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Относно нарушението по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на технически проблем с превозното средство или негов или на пътниците здравословен проблем.

Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство и негов здравословен проблем, налагащи движение в лентата за принудително спиране.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.

Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като 4 единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.

Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 76,69 /седемдесет и шест евро и 0,69 евроцента/.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-1204001182/25.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което на С. В. Г. с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, у****, партер, чрез адв. Р. Т. от САК, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева /511.29 евро/, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА С. В. Г. с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, у****, партер, чрез адв. Р. Т. от САК, да заплати на ОДМВР София сума в размер на от 76,69 /седемдесет и шест евро и 0,69 евроцента/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

5

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6