Решение № 4561 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330116839 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано от Д. Г. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД . Предметът на делото е осъдителен иск за връщане на сума, платена без правно основание (неоснователно обогатяване), чието правно основание се корени в разпоредбата на член 55, алинея 1, точка 1 от ЗЗД, във връзка с член 22 и член 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, в който оспорва иска. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, включително приетата като писмено доказателство искова молба и приложените към нея документи, както и съобрази доводите на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка.

Безспорно между ищцата Д. Г. Р. и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е възникнала облигационна връзка по силата на Договор за потребителски кредит № *** от *** г. , по който на ищцата е предоставена в заем главница в размер на 400 лева. Предявеният осъдителен иск има правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като 1 се претендира връщане на сума, платена от ищцата без основание, а именно п р и начална липса на основание, произтичаща от абсолютната недействителност (нищожност) на сключения договор.

Основният спорен въпрос по делото е валидността на сключения договор за потребителски кредит. Съдът приема, че в случая са налице множество основания за обявяване на договора за недействителен (нищожен), съгласно специалните и императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

На първо място, договорът е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в съдържанието му липсва ясно и изчерпателно посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент , както и на начина, по който възнаградителната лихва се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски, описани в погасителния план. Тази информация е задължителна, за да може потребителят ясно да проследи формирането на задължението си и да вземе информирано решение.

На второ място, договорът е недействителен и на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва яснота относно перата, от които е съставена общо дължимата сума. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тази сума се формира от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходи по него. Липсата на изчерпателна информация за тези компоненти възпрепятства възможността да се определят съставните части на общата дължима сума от потребителя.

На трето място, налице е недействителност и поради липса на пълно и точно разпределение на вноските. Съгласно чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, не е посочено в погасителния план разпределението на всяка отделна вноска измежду главницата, възнаградителната лихва и Годишния процент на разходите (ГПР), въпреки че в конкретния случай всяка вноска следва да включва тези компоненти. Това е императивно изискване на закона, целящо защита на потребителя.

Отделно от основанията по ЗПК, Съдът намира, че клаузите, касаещи възнаградителната лихва, са нищожни и на общо основание, поради противоречие с добрите нрави. Противно на принципа за добросъвестност и еквивалентност на престациите, договорената възнаградителна лихва 2 надхвърля в пъти (например трикратния размер за необезпечени кредити) размера на законната лихва. Този извод се подкрепя и от факта, че по силата на договора за заем от 400 лева ищцата е следвало да върне общо 10426,96 лева, което представлява фрапираща диспропорция между предоставената сума и претендираната възвръщаемост, което в съдебната практика се приема за противоречие с добрите нрави.

При установяване на недействителност на целия договор за потребителски кредит, последиците се уреждат от чл. 22, ал. 4 ЗПК , съгласно който кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата сума на кредита (главницата), като не дължи лихва или други разходи по кредита.

Тъй като договорът е нищожен, всички плащания, извършени от ищцата, надхвърлящи предоставената главница в размер на 400 лева, са платени без основание и подлежат на връщане, като получени при начална липса на основание. В настоящия случай, ищцата претендира сумата от 160 лева, която твърди, че е платена недължимо след покриване на главницата по договора.

Ответното дружество, въпреки задължението си, не представи справка за извършените плащания, с която да обори иска, поради което, с оглед на императивната разпоредба на чл. 22, ал. 4 ЗПК и липсата на доказателства от страна на ответника, Съдът приема, че предявеният иск за връщане на сумата о т 160 лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен/ с оглед приетото заключение на Ссче и допуснатото изменение на иска в открито съдебно заседание на 30.9.2025г/ . На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на пълномощника на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Държавната такса следва да бъде редуцирана с 15%, тъй като исковата молба е подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие, съгласно чл. 73, ал. 2, изр. 2 ГПК.

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********, от ***** , сумата от 160 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда (17.11.2023 г. ) до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Д. Г.

Р. направените по делото разноски, които възлизат на сумата в размер на 192,50 лева.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на адвокат К.

Й. К.– Адвокатско възнаграждение, сума в размер на 400 лева, което следва да бъде заплатено от ответника пряко на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4