Решение № 283 от 23.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Б., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500955 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 431/22.07.2022г., постановено по гр.д. № 963/2022г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от В. К. К., ЕГН **********, от град Б., ж.к.”Е.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощника и адв. А. А..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както и необоснованост на същото от събраните по делото доказателства. Наведени са доводи от жалбоподателката, като ответник пред първоинстанционния съд, срещу изводите на първоинстанционния съд, който е приел че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Поддържа са с въззивната жалба, че от събраните доказателства по делото безспорно се установява че отношенията на двамата съпрузи са се влошили изключително по вина на ищеца, особено след като съпругата му е разбрала че същият има извънбрачна връзка. Сочи се от жалбоподателката, че съпругът и напуснал семейното жилище и се установил да живее в гр.

Л., В., но след като получил тежък инсулт с пареза през 2021г., за което му е била призната инвалидност 95% с чужда помощ, той бил приет в дома на съпругата си в семейното им жилище, където същата се грижела за неговото възстановяване- ангажирала рехабилитатор за раздвижване и др. процедури, поддържата личната му хигиена, осигурявала му храна.

Твърди се с въззивната жалба, че след като се възстановил, макар и не изцяло, въззиваемият 1

К., внезапно се изнесъл от семейното жилище, без да уведоми никого, като съпругата му и дъщеря му го търсили и разбрали че отново е напуснал дома си, като на 12.04.2022г. отишъл да си вземе личните вещи.

С въззивната жалба са наведени доводи, че вина за разтрогването на брака, както и за неговото прекратяване има единствено и само ищецът, който не е полагал никакви грижи за съпругата си, за да възстанови добрия тон в семейството и да съхрани доверието и обичта между съпрузите.

Иска се от въззивната страна решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и необосновано, като въззивният съд да постанови решение, с което да признае, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е единствено и само на ищеца.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, депозиран е пред първостепенния съд писмен отговор от С. Л. К., от гр. Б., ул. „Т.

А.“- ищец пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника му адв. М. А..

С писмения отговор се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба, поради което се иска от въззивния съд да я остави без уважение.

Оспорва се оплакването за необоснованост, наведено от жалбоподателката по делото, като се сочи че атакувания съдебен акт е правилен и обоснован, както и изцяло съобразен със събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства. Излагат се доводи, че събраните гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани едностранно, като съдът следва да съобрази свидетелските показания на свидетелката Д., макар същата да е сестра на ищеца по делото. Свидетелката в показанията си сочи, че още началото на брачния живот на двамата съпрузи, често ставала свидетелка на неуважително, грубо и пренебрежително отношение на ответницата към нейния брат. Същата свидетелка сочи в показанията си, че съпругата на брат и често му изневерявала и тези изневери ставали известни на С. К., което силно накърнявало отношенията между съпрузите и ставало повод за скандали до края на съвместния им живот, а кавгите и разправиите били в това семейство ежедневие.

Свидетелката Д. сочи още, че наистина след като брат и получил инсулт през 2021г., въззивницата се съгласила да приеме съпруга си в семейното жилище, но поставила условия- същият да и предостави всичките си месечни доходи, включително дебитната си карта, за сметката по която получавал всички помощи, както и да се съгласи съпругата му да му стане личен асистент, за което да получава възнаграждение от Община Благоевград. Тъй като и двете условия били изпълнени, поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че ответницата е приела да се грижи за съпруга си не от загриженост за здравословното му състояние, а заради финансовата изгода която тя имала във връзка с неговото състояние.

С отговора на въззивната жалба, развити са съображения че въззивният съд следва да кредитира свидетелските показания на свидетелката Д. в частта им, в която тя сочи че макар и да е приела съпруга си за да се грижи за него, ответницата не престанала да го дразни и да 2 се кара с него ежедневно, поради което положението станало непоносимо и той помолил сестра си, да го приеме да живее в къщи при нея, докато намери разрешение за проблема си.

Сочи се от свидетелката че двамата с брат и били изгонени от съпругата му, когато отишли в семейното жилище за да поискат да получат дрехите и личните вещи на въззиваемия.

Поради изложените съображения, поддържа се с писмения отговор, че правилно и обосновано от събраните доказателства, първоинстанционният съд е прекратил брака между страните по делото, като е приел че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.

С писмения отговор иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното решение на РС Благоевград като правилно и обосновано, като присъди в полза на въззиваемата страна и направените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски.

Съдът при проВ.та си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Писмения отговор на въззивната жалба е депозиран по делото в установения законов срок, същият е редовен с оглед на неговото съдържание и изхожда от въззиваемата страна, поради което следва да бъдат съобразени доводите, изведени с него от пълномощника на страната.

При устните състезания по делото пред настоящата съдебна инстанция, пълномощникът на жалбоподателката- адв. А.- Т., поддържа оплакванията наведени с въззивната жалба, като моли съда да приеме за безспорно доказано от събраните доказателства, че отношенията между страните са влошени изключително и само по вина на въззиваемия. Изказва се становище, че несъмнено е доказана по делото брачната изневяра на съпруга С. К., който за продължителен период от време е напуснал семейното жилище и е заживял с друга жена в друго населено място. След получен тежък инсулт, същият е бил приет обратно в семейството само от неговата съпруга, която се е грижела за негово възстановяване, като е положила всички усилия да запази живо и здравето му. В знак на благодарност, веднага след като той бил възстановен почти напълно, съпругът отново напуснал семейното жилище и отново се преместил да живее при другата жена, при това без да се обади и да съобщи това на съпругата си. Поддържа се по съществото на делото от въззивната страна, че това поведение на въззиваемия е изключително унизително и неприемливо за неговата съпруга, която като жена не може да приеме решението първоинстанционния съд, който е приел че вината за разтрогването на брака е и на двамата съпрузи. Поддържа се в пледоариите пред въззивния съд и становището, че въззивемия продължава и към настоящия момент да не преустановява пренебрежителното отношение към своята съпруга, като демонстрира грубо неуважение към нея, като освен че живее при друга жена, която го използва, тормози съпругата си като подава жалби в полицията и се опитва да изнесе от семейното жилище вещи съпружеска имуществена общност. При изложените съображения, иска се от адв. А.Т. като пълномощник на въззивницата, ако съдът приеме че е налице дълбоко и 3 непоправимо разстройство на брака, то в никакъв случай не може да се приеме че такова е настъпило и по вина на съпругата- В. К. К..

В съдебно заседание жалбоподателката В. К. заявава, че след като веднъж му е простила и го е приела при себе си парализиран, като е поела изцяло грижите за неговото възстановяване и рехабилитация, съпруга и С. К. повторно я напуснал, при това без да и се обади, поради което тя се чувства силно обидена и дълбоко наранена. Срамува се от децата си и от хората, тъй като съпругът и я е напуснал, като тя не може да поддържа уважението което е била създала у децата си към техния баща. Твърди, че съпруга и продължава да се държи недостойно и да я тормози, като неоснователно я обвинява че тя не му разрешава да вземе дрехите си от семейното им жилище. В. К. твърди че никой не му пречи за това, но също така сочи че преди време, в нейно отсъствие, той е изнесъл от апартамента и вещи съпружеска имуществена общност, които принадлежат и на двамата съпрузи и той няма право да ги изнася без нейно знание и съгласие.

В пледоариите си по делото пред въззивния съд и с писмена защита, адв. А. поддържа доводите наведени с отговора на въззивната жалба, като моли съда да остави въззивната жалба без уважение, тъй като същата е неоснователна. Поддържа се от въззиваемата страна, че действително жалбоподателката е приела съпруга си след прекаран от него тежък инсулт и определена инвалидност до 95 % с чужда помощ, но това тя е сторила с користна цел и да се възползва финансово, а не поради обич и уважение към своя съпруг. Поддържа се от въззиваемата страна, че съпругата е приела да се грижи за съпруга си в семейното им жилище в гр. Б., но след същият и предоставил кредитна му карта и оставил на нейно разположение всичките му доходи, както и след като тя сключила договор с Община Благоевград и станала негов асистент. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че дори и през периода на възстановяване на въззиваемия, неговата съпруга въпреки тежкото му здравословно положение, продължавала да го тормози, да се кара с него и да го предизвиква, поради което положението станало толкова нетърпимо, че през м. април 2022г., той отново се изнесъл от семейното жилище, като първоначално живял в дома на сестра си, а след това отново отишъл в с. М., Общ. Л., при жената при която живял и преди да получи инсулт. Сочи се, че въззивницата не позволила на К. да вземе дори дрехите и личните си вещи от семейното жилище. Оспорва се в този смисъл твърдението наведено с въззивната жалба- че съпругът не положил усилия да възстанови добрия тон между съпрузите и да съхрани доверието между страните по делото. Излагат се доводи, че въпреки тежкото си здравословно положение, въззиваемия отново напуснал семейното жилище, при това изоставяйки дори личните си вещи, като предпочел да намери въпреки напредналата си възраст- спокойствие на друго място.

Оспорва се от въззиваемата страна и оплакването за необоснованост на първоинстационното решение от събраните писмени и гласни доказателства пред РС Благоевград, като се излагат доводи, че при всестранен анализ на доказателствената съвкупност, съдът правилно е стигнал до извода, че вина за разтрогването на брака има и съпругата, който се е държала със своя съпруг грубо и агресивно, като такова е било поведението и дори след като същият 4 е получил инсулт и се е прибрал в семейното жилище. Излагат се доводи, че доказателство за това е че същата не му разрешава да получи дрехите си, въпреки че за нея те са ненужни и тя не може да ги ползва, като отказва да му ги изпрати по „Еконт“.

При изложените съображения, иска се от пълномощникът на въззиваемия, съставът на ОС Благоевград да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните по делото, като приеме че вината за това е и на двамата съпрузи.